Определение № 100 от 25.06.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1288/2020 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Делото е образувано по частна жалба вх. № 159993/30.12.2019 г., подадена от А. Д. З., чрез адвокат В. З., срещу определение № 27187 от 19.11.2019 г. по ч. гр. д. № 996/2019 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение от 15.10.2018 г. по гр. д. № 5518/2014 г. на Софийски районен съд за оставяне без уважение на молбата на А.Д. З. за възстановяване на срок. В обжалваното въззивно определение е посочено, че пред първоинстанционния съд А. З. е поискала да бъде възстановен срокът по чл. 349, ал. 2 и ал. 4 от ГПК относно правото й да поиска жилището - предмет на делбеното производство, да бъде поставено в неин дял, като дяловете на останалите съделители се уравнят с друг имот или с пари, както и да бъдат извършени повторно всички процесуални действия в първото по делото заседание след допускане на делбата, проведено на 12.12.2017 г. За да поиска възстановяване на срока, З. е изложила съображения, че след влизане в сила на решението по допускане на делбата тя била призовавана за съдебните заседания, включително и за съдебното заседание на 12.12.2017 г., чрез адвокат М.. Същият, обаче, не я уведомил за датите на съдебните заседания, нито поддържал връзка с нея, след като устно го уведомила, че оттегля предоставените му пълномощия да я представлява по делото. З. разбрала за делото на 29.09.2018 г. от посещението на вещото лице и адвокат А. в жилището й. На 1.10.2018 г. упълномощила адвокат З. да я представлява по делото за делба. Софийски градски съд е съобразил в определението си, че с възстановяване на срока, ако са налице предпоставките по чл. 64, ал. 2 от ГПК, се цели да бъде възстановена възможността за извършване на определено процесуално действие от страната, подала молбата за това. Съгласно нормата на чл. 64, ал. 2 от ГПК страната, която е пропуснала установения от закона или определения от съда срок, може да поиска неговото възстановяване, ако докаже, че пропускането се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могла да преодолее. Изложил е, че особени непредвидени обстоятелства са такива събития, които са възникнали внезапно - внезапно тежко заболяване, природни бедствия, прекъсване на пътища и др. под., като същите се характеризират и с това, че не биха могли да бъдат предвидени и преодолени по волята на страната и които са й попречили обективно да извърши процесуалното действие в определения срок. Приел е, че в случая не са посочени особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл. 64, ал. 2 от ГПК, на които да се дължи пропускането на процесуалния срок и които страната не е могла да преодолее. Посочил е, че доводите за устното оттегляне на пълномощията на адвокат М., получил съдебните книжа за З. в производството по втората фаза на делбата, и липсата на уведомяване от негова страна за получените призовки за насроченото съдебно заседание не могат да доведат до възстановяване на пропуснатия срок. Софийски градски съд е визирал, че когато страната оттегли дадените пълномощия, то тя следва да уведоми съда, като това не спира разглеждането на делото, съгласно чл. 35 от ГПК. В случая А. З. не е изпълнила това си процесуално задължение и не е уведомила районния съд за оттегляне на пълномощията на адвокат М.. Жалбоподателката счита атакуваното от нея определение за неправилно и незаконосъобразно. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК А. З. се позовава на очевидна неправилност на определението на Софийски градски съд – основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. трето ГПК. Счита, че неуведомяването й от страна на адвокат М. за датите за насрочване на делбеното дело (за което същият получил съобщенията от съда), представлява особено непредвидено обстоятелство, което не е могло да бъде предвидено и преодоляно от нея. Сочи, че адвокат М., при положение, че пълномощията му не са били оттеглени писмено, е бил длъжен да я уведоми за насрочените съдебни заседания, за да може тя да своевременно да упражни правата си по чл. 349, ал. 2 ГПК. Постъпил е отговор на частната касационна жалба от В. Д. Е. и С. С. Е., в който се иска да не бъде допуснато касационно обжалване на определението на Софийски градски съд. Настоящият съдебен състав на второ гражданско отделение на ВКС намира, че частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, при спазване изискванията на ГПК. Определението на Софийски градски съд е валидно и допустимо. Съдът намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 2, пр. трето ГПК. Съображенията му за това са следните: За да е налице очевидна неправилност на обжалвания съдебен акт като предпоставка за допускане на касационно обжалване, е необходимо неправилността да е съществена до такава степен, че да може да бъде констатирана от съда при самия прочит на съдебния акт, без да е необходимо запознаване и анализ на доказателства по делото. Очевидната неправилност е квалифицирана форма на неправилност, обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона - материален или процесуален, или явна необоснованост. Определението би било очевидно неправилно, ако например законът е приложен в неговия обратен смисъл, или е приложена отменена или несъществуваща правна норма, или е явно необосновано като постановено в нарушение на научни и/или опитни правила или правилата на формалната логика. В конкретния казус не се откриват предпоставките за очевидна неправилност на въззивното определение, визирани по-горе. Същото не е постановено в грубо нарушение на материалния или процесуалния закон и не е явно необосновано. Изложените твърдения от страна на А. З. за наличието на особени непредвидени обстоятелства не попадат в приложното поле на чл. 64, ал. 2 ГПК. Особени непредвидени обстоятелства по смисъла на въпросната правна норма са тези обстоятелства, които са възникнали внезапно и неочаквано и обективно са попречили на страната или на пълномощника й по делото да извърши в срок дължимото процесуално действие, въпреки проявената добросъвестност и положената грижа при воденето на процеса. В трайната си практика Върховният касационен съд приема, че неизпълнението от адвоката на договорните му задължения за защита на правата и законните интереси на упълномощилата го страна по делото, ако е виновно, е основание за ангажиране на отговорността му по реда на чл. 51 ЗА, но не съставлява непредвидено обстоятелство по чл. 64, ал. 2 ГПК. Хипотезата на чл. 64, ал. 2 ГПК би била налице, ако пропускът на пълномощника да уведоми своевременно страната за релевантно обстоятелство по делото или да извърши определено процесуално действие се дължи на особени непредвидени обстоятелства, които не е могъл да преодолее (но такива в настоящия случай не са визирани). Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение,