Определение № 350 от 10.05.2013 г. на ВКС по т. д. № 30/2013 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. първо във връзка с чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК. Образувано е по частна жалба на ищеца [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. И. Я. К. срещу определение № 1763 от 01.11.2012г. по в. т. дело № 933/2012г. на Пловдивски апелативен съд, Търговско отделение, І състав, с което е спряно производството по делото на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключване на спора по т. дело № 265/2012г. на Пловдивски апелативен съд. Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на обжалвания съдебен акт поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевира доводи, че съдебният спор по в. т. дело № 265/2012г. на Апелативен съд П. е ирелевантен по отношение на казуса по в. т. дело № 933/2012г., тъй като са налице съществени различия относно количествата селскостопанска продукция. Частният жалбоподател моли определението да бъде отменено и претендира присъждане на направените разноски. Ответникът [фирма], [населено място] не изразява становище по частната жалба. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди инвокираните от частния жалбоподател доводи и прецени данните по делото, приема следното: Частната жалба е процесуално допустима - подадена е от легитимирана страна в предвидения в чл. 275, ал. 1 ГПК преклузивен едноседмичен срок и е насочена срещу валиден, допустим и подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Апелативен съд П. е спрял производството по делото, образувано по въззивна жалба на ответника [фирма], [населено място] срещу решение № 139/07.12.2011г. по т. дело № 86/2011г. на Пазарджишки окръжен съд, 2 търговски състав, до приключване на спора по в. т. дело № 265/2012г. на Пловдивски апелативен съд. Въззивният съд е приел, че решението по посоченото дело е от значение за правилното решаване на спора по в. т. дело № 933/2012г. на Пловдивски апелативен съд, тъй като представеното невлязло в сила въззивно решение е постановено по отношение на спор между същите страни, касае също доставка на арпа през процесния за настоящото дело период, за количество, за което не е издадена фактура, като съдът е разгледал и се е произнесъл за доставки по фактурите – предмет на производството по в. т. дело № 933/2012г. на П., както и по възражения за прихващане, заявени от ответника, които са направени и в производството по в. т. дело № 933/2012г. В настоящия случай предмет на спора по спряното производство са предявени от [фирма], [населено място] против [фирма], [населено място] в кумулативно обективно съединение искове с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 130 000 лв., представляваща стойността на доставена и незаплатена частично оризова арпа по фактури № 98/28.12.2009г. и № 99/28.01.2010г., сумата общо в размер 17 698,64 лв. - лихви за забава върху неизплатената цена за период от съответните дати на падежа по всяка отделна фактура до 29.05.2011г. и законната лихва върху главницата от 30.05.2011г. до окончателното плащане. В обстоятелствената част на исковата молба са изложени твърдения, че за периода от 22.09.2009г. до 12.11.2009г. ищецът е доставил на ответника общо 1 503 227 кг оризова арпа бонифицирано количество, след приспадане на примеси и влага, като за 1 300 тона оризова арпа на стойност 780 000 лв. без ДДС са издадени 3 броя фактури /№ 90/30.09.2009г., № 98/28.12.2009г. и № 99/28.01.2010г./. Ответникът е направил възражение за прихващане на сумата 2 400 лв. – възнаграждение за съхранение на оризова арпа за периода от 30.11.2009г. до 31.05.2010г. по сключен между страните договор и сумата 44 400 лв. – обезщетение на извъндоговорно основание поради прекратяване на договора в размер на пазарната цена за съхранение на оризова арпа за период от 31.05.2010г. до 22.06.2011г. Видно от представеното пред въззивната инстанция решение № 232/28.05.2012г. по в. т. дело № 265/2012г. на Пловдивски апелативен съд, [фирма], [населено място] е предявило против [фирма], [населено място] в кумулативно обективно съединение и искове с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за заплащане на сумата 144 730,08 лв., представляваща стойността на доставена и незаплатена оризова арпа в количество 201 014 кг, сумата 4 961,35 лв. - лихви за забава върху неизплатената цена, както и евентуален иск за връщане на арпа, реколта 2009г., съхранявана в силоз № 5 в складова база на ответника в [населено място], получена от ответника на отпаднало основание. Ответникът е направил възражение по чл. 315, ал. 1 ТЗ и упражнено търговско право на задържане върху намиращите се у него 201 014 кг оризова арпа до заплащане на сума в размер общо 59 010 лв., от която сума 2 400 лв. - възнаграждение за пазене на оризова арпа по договор за съхранение от 30.11.2009г. и 56 610 лв. - обезщетение за съхранение на непреработена оризова арпа в размер на обичайното месечно възнаграждение за периода след прекратяване на договора за съхранение, т. е. от 06.06.2010г. до 06.07.2011г. В посоченото решение са обсъждани дълготрайните търговски отношения между страните за преработване и продажба на оризова арпа и издадените три броя фактури /№ 90/30.09.2009г., № 98/28.12.2009г. и № 99/28.01.2010г./. За да бъде спряно производството по чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, е необходимо в същия или друг съд да има висящо производство по иск с преюдициално значение. Изходът на спора по иска с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ по в. т. дело № 265/2012г. на Пловдивски апелативен съд е от значение за правилното изясняване на фактическата обстановка по иска с правно основание чл. 327, ал. 1 ТЗ по настоящото в. т. дело № 933/2012г. на Пловдивски апелативен съд и следователно за правилното разрешаване на спора и от правна страна. В противен случай биха могли да бъдат постановени противоречиви решения във връзка с дълготрайни търговски правоотношения между страните по преработка и продажба на оризова арпа през един и същ период от време. От изложеното следва, че е налице хипотезата на императивната процесуална норма на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, поради което обжалваното определение за спиране на производството на това основание се явява законосъобразно. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение