Определение № 9548 от 09.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 9253/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Н. А. Н. срещу Определение № 1235 от 12.08.2025 г. постановено по адм. дело № 197/2024 г. на Административен съд – Шумен, с което искането му за предоставяне на правна помощ, във вид на процесуално представителство, е оставено без уважение. Иска се отмяна на обжалваното определение. При извършената проверка се установи, че частната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 230 АПК от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. След като разгледа частната жалба по същество, Върховният административен съд, я намери за неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение Административен съд – Шумен е приел за неоснователно искането за предоставяне на правна помощ. Посочил е, че в конкретния случай съдът е сезиран с идентично искане по което вече е имало произнасяне с Определение № 884/28.06.2024 г., оставено в сила с Определение №793/31.01.2025 г. по адм. дело № 9134/2024 г. на ВАС. Жалбата, с която е сезиран съдът, е достатъчно ясно формулирана, поради което и с оглед регламентираното в чл. 9 и чл. 171 АПК засилено служебно начало, е налице хипотезата на чл. 24, т. 1 ЗПП. Така постановеното определение е правилно. На основание чл. 24, т. 1 ЗПП правна помощ по чл. 21, т. 1, 2 и 3 не се предоставя, когато предоставянето й не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за правна помощ. Съгласно чл. 23, ал. 1 от ЗПП системата за правна помощ по чл. 21, т. 3 – процесуално представителство - обхваща случаите, при които по силата на закон задължително се предвижда адвокатска защита, резервен защитник или представителство. Съгласно чл. 23, ал. 2 с. з. системата за правна помощ обхваща и случаите, когато обвиняемият, подсъдимият или страната по наказателно, гражданско или административно дело не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. За съдебноадминистративните производства по АПК не е предвидена задължителна адвокатска защита и предоставянето на правна помощ е предоставено на преценката на съда, след преценка на всички обстоятелства по чл. 23, ал. 2 ЗПП. В случая са налице първите две условия – жалбоподателят не разполага със средства (предвид това, че съдът го е освободил от заплащане на държавна такса) и желае да има адвокат. Следва да се прецени дали интересите на правосъдието изискват предоставянето на правна помощ. Правилно решаващият съд е приел, че предоставянето на правна помощ не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла да лицето с оглед естеството на производството. Жалбата е достатъчно ясно формулирана, делото не представлява фактическа или правна сложност и предвид засиленото служебно начало, предоставената безплатна правна помощ не би била съизмерима с ползата, която тя би донесла на кандидатстващия и интересите на правосъдието не изискват предоставянето на правна помощ. Като е отхвърлил искането на Н. А. Н. за предоставяне на правна помощ по делото, Административен съд – Шумен постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, пето отделение,