Определение № 10254 от 22.10.2025 г. на ВАС по адм. д. № 10264/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 – чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от Народно читалище „Възраждане – 1983 г. – Пловдив“, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, район „Централен“, [улица], представлявано от председателя С. Д. и секретаря Е. Т., чрез адв. М. Докова против определение № 7162 от 11.08.2025 г. постановено по адм. дело № 1454/2025 г. на Административен съд – Пловдив, с което на основание чл. 159, т. 1 и т. 4 от АПК е оставена без разглеждане, като недопустима жабата му против Заповед № 25ОА – 1593 от 21.05.2025 год. на кмета на община - Пловдив. В частната жалба се излагат доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното определение - отменителни основания по чл. 209, т. 3 във вр. с чл. 236 АПК, поради което претендира отмяната му. Ответната страна – кмета на община – Пловдив, в срока по чл. 232 от АПК, чрез процесуалния си представител юрк. Р. Богданова е взел становище с което оспорва частната жалба. Счита, че обжалвания съдебен акт е правилен и законосъобразен и моли съда да постанови определение с което да бъде оставен в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира частната жалба за допустима - подадена срещу подлежащо на обжалване определение, с което се прегражда по - нататъшното развитие на производството, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 230 АПК. Разгледана по същество частната жалба е неоснователна по следните съображения: С определение № 7162 от 11.08.2025 г. постановено по адм. дело № 1454/2025 г. на Административен съд – Пловдив е оставена без разглеждане жалбата на Народно читалище „Възраждане – 1983 г. – Пловдив“, против Заповед № 25ОА – 1593 от 21.05.2025 год. на кмета на община - Пловдив издадена въз основа на решение № 125, взето с протокол № 7 от 10.04.2025 г., Общински съвет Пловдив с което по заявление на председателя на читалищното настоятелство е изцяло уважено, като е дал съгласие да бъде учредено безвъзмездно право на ползване за срок от 10 години върху недвижим имот – частна общинска собственост, находящ се в гр. Пловдив, [улица], В жалбата се съдържат възражения за съществени нарушения на административнопроцесуалните правила, поради посоченото в процесната заповед в т. 2.1 задължение на Народно читалище „Възраждане – 1983 г. – Пловдив“ е възложено да заплати данък, на основание чл. 44, ал. 2 от ЗМДТ във вр. с чл. 35, ал.1, б.“б“ от Наредбата на Община – Пловдив за определянето размера на местните данъци на територията на Община Пловдив, както задължението по т. 2.2. да заплати такса за вписване, на основание чл. 2, ал. 1 от Тарифата за държавните такси на Агенцията по вписванията. Административният съд е приел, че по отношение на оспорената заповед Заповед № 25ОА – 1593 от 21.05.2025 год. на кмета на община - Пловдив е налице позитивен административен акт за жалбоподателя, поради което няма правен интерес от обжалването му, а по отношение в частта по т.2.1 и т.2.2 не променя характера й на благоприятен за него акт, тъй като жалбоподателят е подал заявление за учредяване безвъзмездно право на ползване на посочения имот. Изводите на съда са законосъобразни, обосновани и в съответствие със съдопроизводствените правила. Правото на обжалване не е неограничено. Освен изрично изключените със закон, лицата могат да обжалват не всички административни актове, а само тези, които ги засягат пряко. Целта на атакуването е да се отмени незаконосъобразния акт, да не съществува той повече в правния мир. Правният интерес да се иска отмяната на един административен акт се обуславя от непосредственото негативно въздействие в правната сфера на лицето, до което се отнася този акт. В случая се установява, че правата на жалбоподателя не са засегнати от издадената Заповед № 25ОА – 1593 от 21.05.2025 год. на кмета на община – Пловдив. При установените данни първоинстанционният съд правилно е оставил жалбата без разглеждане като недопустима, поради липса на правен интерес за жалбоподателя. Изложените доводи в частната жалба не установяват обстоятелства, които да обосноват извод за наличие на правен интерес за жалбоподателя от оспорването на позитивен за него административен акт. По отношение на разпоредителната част относно заплащането на местния данък и таксата за вписване на договора в Службата по вписванията, съдът правилно е приел, че е законово задължение за ползвателя по силата на чл. 11, ал. 3 от Закона за местните данъци и такси и Тарифата за държавните такси на Агенцията по вписванията. Настоящия съдебен състав споделя извода на административния съд, че определените местен данък и такса за вписване не представляват разпоредителната част на оспорената заповед, с която се определят правата за адресата и не са част от волеизявлението на административния орган за учредяване на безвъзмездното право на ползване и не подлежи на самостоятелно обжалване. Първоинстанционният съд правилно е обсъдил, че тези задължения са акцесорни и са резултат от учреденото право на ползване, поради което законосъобразно е приел, че липсва правен интерес за жалбоподателя да оспорва конкретния административен акт в посочените части, поради което я оставил без разглеждане в съответствие с чл. 159, ал. 4 от АПК. По изложените съображения атакуваното определение следва да бъде оставено в сила. При този изход по частната жалба и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК, частният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на Община – Пловдив направените разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, в размер на 100 лева, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Водим от гореизложеното, Върховният административен съд, четвърто отделение