Определение № 3739 от 06.04.2023 г. на ВАС по адм. д. № 3148/2023 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Й. Запрянова, чрез адв. Л. Сираков, срещу решение № 2498 от 22.12.2022г., постановено по административно дело № 2045/2021г.по описа на Административен съд - Пловдив, с което е оставена без разглеждане жалбата й против Решение, взето с протокол № 13/22.06.2021г. на Факултетния съвет на Факултета по Лозаро - градинарство при Аграрен университет – Пловдив и производството по делото е прекратено. В частната жалба са изложени твърдения за неправилност на решението, имащо характер на определение, поради непрвилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл.209, т.3 от АПК. Иска се отмяната му и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия и произнасяне по същество. Не претендира присъждане на разноски. Ответната страна – Факултетен съвет на Факултета по Лозаро - градинарство при Аграрен университет – Пловдив, в представен писмен отговор, чрез процесуален представител оспорва частната жалба. Моли решението като правилно да остане в сила. Претендира присъждане на разноски за настоящата съдебна инстанция. Върховният административен съд, състав на пето отделение, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК и от надлежна страна. Разгледана по същество е основателна. Производството пред Административен съд Пловдив е образувано по жалба на Й. Запрянова срещу решение, взето с протокол № 13 от 22.06.2021г. на Факултетния съвет на Факултета по Лозаро - градинарство при Аграрен университет – Пловдив, постановено след отмяна на предходно решение на ФС на Факултета по протокол №17 от 07.09.2018г. в частта му по т.3, относно избора за заемане на академична длъжност "главен асистент" и връщане на преписката за продължаване на административната процедура по провеждане на конкурса, от момента следващ издаването на заповед №РД -16 -567 от 12.07.2018г., с която е определено научно жури, с влязло в сила решение №506 от 24.02.2019г. по адм. дело №3120/2018г. по описа на АС - Пловдив, оставено в сила с Решение №3444 от 16.03.2021г. по адм. дело № 10905/2020г. по описа на Върховен административен съд. С влязло в сила определение №1147 от 29.01.2019г., постановено по адм. дело № 15567/2018г. по описа на ВАС, Седмо отделение са разрешени въпросите, относно допустимостта на жалбата на Запрянова срещу предходното решение на Факултетния съвет, акта, който по силата на изричната разпоредба на чл.32 от ЗРАСРБ подлежи на обжалване и това е решението на Факултетния съвет, което подлежи на съдебен контрол по реда на АПК. Влязлото в сила определение на осн. чл. 235, ал.2 от АПК като окончателно е задължително за по - долния съд, относно въпроса за допустимостта на жалбата на Запрянова и акта, който подлежи на обжалване, след постановяване на оспореното ново решение на Факултетния съвет. С оспореното в настоящото производство Решение №2498 от 22.12.2022г., имащо характер на определение, АС - Пловдив отново е стигнал до извод за недопустимост на жалбата на Запрянова, срещу Решение, взето с протокол № 13/22.06.2021г. на Факултетния съвет на Факултета по Лозаро - градинарство при Аграрен университет – Пловдив, поради липсата на правен интерес от оспорването и наличието на основанието по чл.159, т. 4 от АПК за оставянето на жалбата без разглеждане. За да достигне до този правен резултат, съдът е установил, че жалбоподателката не е адресат на процесното решение, нито е завършила участието си в проведения конкурс за заемане на академична длъжност "главен асистент", тъй като не е допусната до устен изпит, съгласно протокол №1 от 02.06.2021г. от заседание на научното жури. Според съда, след като жалбоподателката не е класирана за следващата фаза в конкурса за нея не е налице субективно право или законен интерес, който крайният акт на този конкурс да засяга. Определението е неправилно. Неправилни и необосновани са изводите на АС - Пловдив, че за Запрянова не е налице правен интерес от оспорването на Решението на ФС за избор на кандидати за заемане на длъжността "главен асистент", тъй като същата не е адресат на решението, нито е завършила участието си в проведения конкурс. За да е допустимо оспорването по реда на АПК, следва да е налице право на оспорване по смисъла на чл.147, ал.1 от АПК, т. е да е налице правен интерес от оспорването - да е налице нарушаване на права, свободи или законни интереси или тяхното застрашаване или акта да поражда задължения за лицата. В случая с оспореното решение по протокол №13 от 26.06.2021г. на Факултетния съвет на факултета по Лозаро - градинарство са избрани двама кандидати за заемане на академична длъжност "главен асистент" в АУ - Пловдив. Безспорно е, че жалбоподателката не е адресат на това решение, но чл. 120, ал. 2 от Конституцията на Република България (Конституцията) и чл. 147, ал. 1 от АПК не обвързват правото на оспорване с формалното качество на лицето на адресат на административния акт, а със засягането на негови субективни права и законни интереси. Съдържанието на понятието "засягане" е установено от Конституционния съд в решение № 21 от 26.10.1995 г., по конституционно дело № 18/1995 г., като същото е свързано с правото по чл. 56 от Конституцията. Административният акт или приравненият на административен акт такъв на друг орган - приравнен по отношение възможността да бъде оспорен по реда на АПК, както е в случая, ще "засяга" по смисъла на чл. 120, ал. 2 от Конституцията, граждани и юридически лица/организации по смисъла на § 1, т. 2 от АПК когато нарушава или застрашава техни права или законни интереси. Засягането трябва да е правно, т. е. да се посяга на установени в правото техни права или законни интереси, същото следва да е лично за носителя на правото на оспорване и да е пряко - произтичащо от разпореденото с оспорения акт. В случая оспореният акт на ФС засяга пряко и лично права и законни интереси за жалбоподателката, тъй като същата е участник в конкурса за заемане на длъжността "главен асистент" и предвид факта, че е допусната до участие в този конкурс на оспорване по съдебен ред ще подлежи крайният акт - решението на Факултетния съвет по чл.23 от ЗРАСРБ. Решението на научното жури, с което жалбоподателката не е допусната до устен изпит на основание чл.73, ал.1 изр.2 от ППЗРАС в АУ - Пловдив е част от производството по издаване на индивидуалния административен акт - решението на Факултетния съвет. При извършването на контрол за законосъобразност именно на това решение като краен административен акт, съдът с оглед задължението си по чл.168, ал.1 във вр. с чл.146, т.3 АПК е длъжен да провери спазването на административнопроизводствените правила, включително да осъществи контрол и по отношение на процесното решение на Научното жури, каквито нарушения са наведени в жалбата на Запрянова, включително и относно незаконосъобразно формиран състав на научното жури. От разпоредбите на чл. 15, ал. 3 и чл. 18, ал. 3 от ЗРАСРБ е видно, че законодателят е определил възникването на правоотношението за академичната длъжност „главен асистент“ да бъде резултат от сложен фактически състав – конкурс и избор, след което следва и сключване на трудов договор. Законосъобразното осъществяване на всеки един от юридическите факти, релевантни за възникване на правоотношението, е предпоставка за законосъобразността на производството по възникване на правоотношението. Тогава, когато извършва контрол за законосъобразност на акта, въз основа на който е възникнало, респективно не е възникнало правоотношението, съдът следва да провери спазени ли са законовите изисквания досежно осъществяването на всеки един от релевантните юридически факти. Така установени от законодателя елементите на фактическия състав на възникване на правоотношение за заемане на длъжността „главен асистент“ ясно показват кой е юридическият факт, който като правопораждащ и с оглед на изричната разпоредба на чл. 32 от ЗРАСРБ - това е решението на факултетния съвет, поради което същото подлежи на съдебен контрол по реда на Административнопроцесуалния кодекс. Първоинстанционният съд неправилно е приел, че жалбоподателката няма правен интерес да оспорва решението на Факултетния съвет, тъй като не е негов адресат, като е взел предвид резултатите от решение на Научното жури, което представлява акт по смисъла на чл.21, ал.5 АПК и част от процедурата по заемане на академична длъжност "главен асистент" и не подлежи на самостоятелен съдебен контрол. Решението на Административен съд Пловдив, с което жалбата на Й. Запрянова срещу решение, взето по протокол №13/22.06.2021г. на ФС на Факултет по Лозаро - градинарство при АУ - Пловдив е оставена без разглеждане като постановено при неправилно приложение на материалния закон ще следва да бъде отменено, а делото ще следва да се върне на същия съдебен състав за продължаване на съдопроизводствените действия по оспорването. По искането за присъждане на разноски за настоящето производство, на основание чл. 226, ал. 3 от АПК във връзка с чл. 236 АПК ще следва да се произнесе първоинстанционният съд, съобразно крайния изход на спора. Водим от горното, Върховният административен съд, пето отделение,