Определение № 3789 от 10.07.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2753/2026 г.

Производството е по реда на чл.307, ал.1 ГПК. Образувано е по молба на Г. М. Г. за отмяна на влязло в сила решение №1602/27.06.2022 г., постановено по гр.д.№ 5880/2021 г. от ІІ“г“ състав на СГС, с което е потвърдено решение № 119299/20.05.2019 г., постановено по гр.д.№ 80922/2017 г. на СРС, 65-ти състав. Ответникът по молбата я оспорва, с писмен отговор. Молбата е процесуално недопустима, по следните съображения: Молбата за отмяна на влязло в сила решение се основава на разпоредбата на чл.303, ал.1, т.5 ГПК с твърдения, че страната не е била надлежно представлявана в процеса. В молбата се твърди, че страната е узнала за образуваното въз основа на влязлото в сила решение изпълнително дело през 2023 г., т.е. към този момент следва да се счита, че молителят в настоящото производство е знаел за постановеното решение. Съгласно разпоредбата на чл.305, ал.1, т.5 ГПК, в случаите, в които молбата се основана на разпоредбата на чл.303, ал.1, т.5 ГПК, молбата за отмяна на влязло в сила решение се подава в тримесечен срок от узнаване на решението. Молбата е подадена на 24.04.2026 г., поради което независимо от датата на узнаване през 2023 г., молбата е подадена след изтичането на срока по чл.305, ал.1, т.5 ГПК. Този срок е преклузивен, поради което молбата следва да се остави без разглеждане на това основание. В полза на ответникът по молбата следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 евро. Водим от горното, състав на ВКС