Решение № 207 от 06.10.2016 г. на ВКС по т. д. № 1357/2013 г.

Производството е по чл.247 - чл.251 ГПК. Постъпили са в законоустановения срок молби по чл.248 ГПК: 1/ от ищеца с искане за допълване на касационното решение от 05.06.2015г. в частта за разноските, като се осъди всеки от ответниците да плати разноски за всички инстанции в размер на 1259,53 лева; 2/ от ответниците, А. В. З., В. В. З., С. С. Х., В. В. В., Е. П. К., С. Л. М., Ж. Г. М., Р. Г. М., Ж. Д. С., за допълване на касационното решение чрез присъждане на общо 4145 лева – заплатена държавна такса по сметка на СГС и адвокатско възнаграждение и 273 лева – депозит за вещо лице. С молба от 17.08.2011г. ищецът иска допълване на решението по чл.250 ГПК чрез присъждане на законна лихва върху главниците от датата на исковата молба до окончателното им плащане. При условията на евентуалност се прави искане и по чл.251 ГПК, като се твърди, че решението е противоречиво, тъй като се отменя отменително решение на СГС по отношение на иска по чл.92 ЗЗД, а с решението на СГС е отменено решение на СРС, с което е присъдена неустойката, заедно със законна лихва за забава от датата на исковата молба до окончателното й плащане. Съдът е сезиран и с молба по чл.247 ГПК от ответничката по иска С. Л. М., която твърди, че е направена грешка при изчисляване на дължимата от нея сума като процесуален правоприемник на починалия й баща, чийто наследници са тя и майка й при равни квоти. Страната сочи, че е осъдена на собствено основание да заплати сумата от 3622,22 лева, като след това към дължимата от нея част от дълга на баща й от 1811,11 лева е прибавена повторно сумата от 3622,22 лева, дължима от нея на собствено основание. Излага съображения, че грешката в изчисленията се установява от факта, че въззивното решение е отменено за сума от общо 32 600 лева, която се надхвърля от присъдената след това обща сума със 3622,22 лева. Ищецът признава основателността на молбата по чл.247, ал.1 ГПК. По отношение на молбата на ответниците по чл.248 ГПК прави възражение за евентуална прекомерност на адвокатското възнаграждение пред втората инстанция. Ответниците по исковете поддържат, че молбата по чл.248 ГПК на ищеца е неоснователна, а молбите по чл.250 и чл.251 ГПК – недопустими, тъй като искането за допълване на решението е направено след изтичане на едномесечния преклузивен срок, а тълкуване на решението може да се прави само след като решението е изпълнено. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на молителя, приема следното: С решение от 05.06.2015г., постановено по настоящото дело, е отменено решение № 6457 от 05.10.2012г. по гр.д. № 8006/2011г. на Софийски градски съд, II Г състав, в частта, с която е отменено решение № I-043-106 от 28.04.2011г. по гр.д. № 27967/2010г. на Софийски районен съд и са отхвърлени предявените от [фирма] срещу А. В. З., В. В. З., С. С. Х., В. В. В., Е. П. К., С. Л. М., Ж. Г. М., Р. Г. М., Ж. Д. С., С. Л. М., искове с правно основание чл.92 ЗЗД за общата сума от 32600 лева – неустойка по сключения на 22.03.2003г. предварителен договор, като А. В. З., В. В. З., С. С. Х., В. В. В., Е. П. К., С. Л. М., Ж. Г. М., Р. Г. М., са осъдени да заплатят по 3622,22 лева, Ж. Д. С. да заплати 1811,11 лева, а С. Л. М. - 5433,33 лева на [фирма], на основание чл.92, ал.1 ЗЗД, представляващи неустойки по сключения на 22.03.2003г. предварителен договор. В останалата част въззивното решение е оставено в сила. С последното са отхвърлени всички искове на ищеца за общо 195 583 лева, като в полза на ответниците са присъдени разноски от общо 4145 лева – заплатена държавна такса по сметка на СГС и адвокатско възнаграждение и 273 лева – депозит за вещо лице. Молбата по чл.247, ал.1 ГПК е изцяло основателна и следва да бъде уважена, тъй като при постановяване на диспозитива на решението е допусната техническа грешка при изчисляване на дължимата сума от молителката, С. М., в качеството й на процесуален правоприемник на починалия в хода на процеса нейн баща, като страната в разрез с действителната воля на съда, е осъдена да заплати два пъти една и съща дължима сума от 3622,22 лева, което е видно и от факта, че присъдената от ВКС обща сума надвишава сумата, за която е отменен въззивния акт по иска за неустойката със сумата от 3622,22 лева. Молбата по чл.248 ГПК на ответниците по исковете е неоснователна, тъй като с касационното решение не е постановена отмяна на въззивния акт в частта за присъдените в полза на тях разноските от общо 4145 лева – заплатена държавна такса по сметка на СГС и адвокатско възнаграждение и 273 лева – депозит за вещо лице, за които се иска с молбата повторното им присъждане от ВКС. Липса и направено в едномесечния срок от постановяване на касационното решение искане от ищеца по чл.248 ГПК за промяната му в частта, с която се оставя в сила въззивното решение относно разноските, присъдени в полза на ответниците /искането на ищеца по чл.248 ГПК е само за неприсъдените в негова полза разноски, които той е направил Молбата по чл.248 ГПК на ищеца е частично основателна, тъй като от претендираните с молбата направени разноски в размер общо на 12 595,35 лева, на основание чл.78, ал.1 ГПК, са дължими на ищеца само разноски в размер, пропорционален на уважената част на исковете, предявени за сума от общо 195 583 лева. С оглед на това на ищеца следва да бъдат заплатени разноски в следния размер: от Ж. Д. С. - 116,63 лева, от С. Л. М. – 349,90 лева, а от останалите ответници – по 233,27 лева всеки от тях, като за разликата до 1259,53 лева, претендиран размер на разноските от всеки ответник, молбата по чл.248 ГПК следва да се отхвърли като неоснователна. Молбата на ищеца по чл.250 ГПК за допълване на касационното решение от 05.06.2015г. е подадена на 17.08.2011г. след изтичане на изтичане на 05.07.2015г. на едномесечния преклузивен срок по чл.250, ал.1, изр.2 ГПК, поради което се явява недопустима и следва да се остави без разглеждане. За първи път съдът е сезиран с искането по чл.250 ГПК с молбата, с която ищецът във връзка с дадени от ВКС указания прави уточнение на депозирана от него на 05.06.2015г. молба по чл.248, ал.1 ГПК, в която е направено единствено искане за изменение на касационното решение в частта за разноските чрез присъждане на такива в негово полза. В молбата от 05.06.2015г. не се съдържа искане за допълване на решението относно лихвата за забава, поради което некоректно в молбата си от 17.08.2011г. ищецът сочи, че се „поддържа” искането за допълване на решението с присъждане на лихва върху главницата, каквото искане не е отправено до този момент до съда. Молбата на ищеца по чл.251, ал.1 ГПК е допустима, доколкото няма данни решението да е изпълнено - чл.251, ал.2 ГПК, но същата е неоснователна и следва да се остави без уважение, тъй като липсва неяснота относно изразената от съда воля в касационното решение, с което се отменя решението на СГС единствено по отношение на иска по чл.92 ЗЗД, а в останалата част, в която с въззивния акт се отменя решение на СРС, въззивното решение е оставено в сила. Водим от горното, Върховният касационен съд