Определение № 31 от 05.03.2009 г. на ВКС по н. д. № 618/2008 г.

Производството пред Върховния касационен съд е по реда на чл. 44, вр. чл. 39 ал. 1 от НПК за разрешаване на спор за местна подсъдност между Р относно разглеждането на предложение за групиране на наказания по влезли в сила присъди на Д. К. П. на основание чл. 306 ал. 1, т. 1 от НПК. Предложението на прокурора при Врачанската районна прокуратура е било депозирано в РС – Враца, който с протоколно определение №126/04.08.2008 г. е прекратил образуваното пред него ЧНД № 1011/2008 г. и е изпратил делото на РС – София, приемайки този съд за компетентен, тъй като е постановил последната влязла в сила присъда – по НОХД № И-842/2008 г. в сила от 21.03.2008 г. След изпращане на делото в РС – София е било образувано ЧНД № 9556/2008 г. С протоколно определение от 14.11.2008 г. този съд е констатирал, че последната влязла в сила присъда действително е била постановена от него, но той не е компетентен да разгледа делото. В този аспект, тълкувайки текста на чл. 39 ал. 1 от НПК, е приел, че законодателят всъщност не е имал предвид съдът, който е постановил последната влязла в сила присъда въобще, а „последния съд измежду наказанията, подлежащи на групиране”. Затова, като е установил, че такова групиране е възможно само между три присъди, като последната влязла в сила е била постановена от Врачанския районен съд, е прекратил производството и е повдигнал спор за подсъдност. В писмено становище прокурорът от ВКП споделя позицията, изразена от Софийския районен съд, че компетентен да разгледа делото е Врачанският районен съд. Върховният касационен съд, след като обсъди материалите по делото и предпоставките по чл. 39 ал. 1 от НПК намери следното: Съгласно разпоредбата на чл. 39 ал. 1 от НПК подсъдността за определяне на общо наказание при наличието на няколко влезли в сила присъди, постановени от различни съдилища, е в зависимост от това кой от тях е постановил присъдата, която последна е влязла в сила. В предложението на прокурора са били обхванати само три присъди, всички постановени от Врачанския районен съд. Както обаче е известно, в производството по чл. 306 ал. 1, т. 1 от НПК съдът не е ограничен от включените в искането присъди, а е задължен да изисква информация за всички осъждания на лицето. Целта е да се обхване в максимална степен съдебното минало на осъдения, като се откроят възможните варианти за определяне на общо наказание по една или повече съвкупности при спазване на принципа за най-благоприятното съчетание и съответно се постанови отделно изтърпяване на онова наказание, което е извън тях. Следвайки този подход Врачанският районен съд е изискал справка за осъжданията на Д. П. и е констатирал, че спрямо него има общо 8 постановени присъди. Без съмнение съдът, постановил последната влязла в сила присъда е бил Софийския районен съд и съгласно чл. 39 ал. 1 от НПК това е и компетентния съд да извърши групирането. В този текст отсъства каквато и да е индиция за намерението на законодателя да обвърже преценката за това кой е компетентния съд с предварителна констатация измежду кои присъди поначало е възможно формиране на съвкупност. Затова, като е извел такава несъществуваща воля от съдържанието на чл. 39 ал. 1 от НПК, Софийският районен съд незаконосъобразно се е десезирал от разглеждане на делото, което му е било подсъдно и съответно следва да му бъде изпратено по компетентност. Предвид гореизложеното и на основание чл. 44 ал. 1, вр. чл. 39 ал. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение