Решение № 4312 от 21.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 61/2026 г.

Правилни са изводите на първоинстанционния съд за установена идентичност и сходство на стоките на марките в конфликт.

Този извод се подкрепя и от изготвената и приета по делото без възражения от страните съдебно-маркова експертиза. Съдебният състав на АССГ е представил подробни и обосновани мотиви за наличието на идентичност между сравняваните стоки в класове 8, 11, 17 МКСУ, за наличието на сходство между по-късната марка с вх. № 167250 и всяка от трите по-ранни марки на ЕС № 018475105, № 018191948 и № 018191958 както и за наличието на възможност за объркване между марките, включваща възможността по-късната да се свърже с по-ранните.

От представените по делото доказателства се обосновава извод за основателност на подадената опозиция, насочена срещу всички стоки и услуги, за които търси закрила процесната марка – от класове 8,11, и 17 на МКСУ.

Правилно съдебният състав на АССГ е достигнал до извод, че при извършване на сравнителния анализ между стоките от клас 8 МКСУ, заявени с процесната заявка за марка „CONART“ с вх. № 167250, и стоките, обхванати от по-ранните марки „CONRAD“ с рег. № 018475105, „CONRAD. YOUR SOURCING PLATFORM“ с рег. № 018191948 и „CONRAD. PROCUREMENT. SIMPLE. FAST. COMPREHENSIVE“. с рег. № 018191958, е налице идентичност.

По отношение на заявените стоки от клас 8 МКСУ „ръчни, ръчно задвижвани инструменти и сечива“, за които е заявена процесната заявка за марка с Вх. № 167250, същите представляват синонимно и по същество идентично обозначаване на стоките „ръчни инструменти, ръчно действащи“ и „ръчни пособия, задвижвани ръчно“, включени в списъците на стоки по посочените по-ранни марки „CONRAD” с рег. № 018475105, „CONRAD. YOUR SOURCING PLATFORM” c рег. № 018191948 и „CONRAD. PROCUREMENT. SIMPLE. FAST. COMPREHENSIVE.” c рег. № 018191958. От езикова и съдържателна гледна точка използваните термини обозначават еднородни по вид и предназначение изделия, поради което следва да се приемат за идентични.

Същият извод се налага и относно стоките „ножарски изделия; хладни оръжия; бръсначи“, заявени по процесната марка, които съвпадат по съдържание и наименование със стоките „ножарски изделия; хладни оръжия; самобръсначки; бръсначи“, включени в клас 8 МКСУ от списъците на стоки при трите по-ранно регистрирани марки. Налице е пълно съвпадение или очевидна терминологична еквивалентност на използваните понятия, което обуславя извод за идентичност на съответните стоки.

Идентичност на стоките се установява и при сравнението на заявените в клас 11 МКСУ стоки „уреди и инсталации за осветление, отопление, охлаждане, парогенериране, готвене, сушене, вентилация, водоснабдяване и за санитарни цели“ с включените в списъка на стоки по по-ранната марка „CONRAD“ с рег. № 018475105. Посочените стоки са възпроизведени в напълно идентична терминология и последователност, което безспорно обуславя извод за тяхната пълна идентичност.

По отношение на стоките от клас 17 МКСУ – „необработени и полуобработени каучук, гутаперча, гума, азбест, слюда и заместители на тези материали; формувани пластмаси и смоли за производството; материали за запушване, уплътняване и изолиране; неметални гъвкави тръби и маркучи“ – съдът намира, че същите са описани чрез идентични или синонимни термини в списъка на стоки по по-ранната марка „CONRAD„ с рег. № 018475105, където са включени съответно „каучук, гутаперча, гума, слюда в необработено и частично обработено състояние; стоки от пластмаса или смоли в екструдирана форма за използване в производствени процеси; материали за уплътнение на прозорци и врати; изолационни тъкани; гъвкави тръби, неметални; гъвкави тръби, тръби, маркучи и фитинги за тях, включително клапи, както и фитинги за твърди тръби, всички неметални“. Макар използваната формулировка да се различава частично, съдържанието на съответните категории стоки е съпоставимо и се припокрива по вид, предназначение и материал, поради което следва да се приеме наличие на идентичност.

От изложеното следва, че правилно както административният орган, така и първоинстанционният съд приемат, че е налице идентичност и сходство по отношение на атакуваните стоки от класове 8, 11 и 17 на МКСУ, заявени с процесната заявка за марка „CONART“ с вх. № 167250, поради факта, че са обозначени чрез идентични или синонимни термини спрямо стоките, обхванати от по-ранната марка „CONRAD“ с рег. № 018475105 в класове 8, 11 и 17, както и спрямо стоките в клас 8, за които са регистрирани по-ранните марки „CONRAD. YOUR SOURCING PLATFORM“ с рег. № 018191948 и „CONRAD. PROCUREMENT. SIMPLE. FAST. COMPREHENSIVE.“ с рег. № 018191958. Поради това следва да се приеме, че правилно, както първоинстанционният съд така и административният орган са приели, че между съответните стоки е налице идентичност.

Относно сходството на марките:

Неоснователни са доводите касатора, че подадената опозиция се базира на марка с името „Conrad Electronics”, предвид факта, че знаците трябва да се сравняват във вида, в който са получили закрила, тоест така както са регистрирани. „Conrad Electronics“ е фирмата на заинтересованата страна, а една от по-ранните марки е „CONRAD“. Оценката на степента на сходство на марките не трябва да се базира на отделни техни елементи, а следва да се основава на тяхната цялост, вземайки предвид "отличителните" и "доминиращи" елементи в състава им.

Под "отличителен" елемент се разбира този елемент в състава на марките, който в най-голяма степен служи за осъществяване на основната функция на марката - да отличава стоките и/или услугите на едно лице от тези на други лица.

„Доминиращ" елемент е този, който благодарение на графичното си представяне обуславя общото впечатление, което марката оставя у потребителите.

Доминиращият елемент не винаги е отличителен, както и обратното.

Общата оценка на сходството на марките се базира на факта, че потребителите нямат навика да анализират марката в детайли, защото обичайно се фокусират върху отличителните и доминиращи елементи по-лесно, отколкото върху останалите елементи на марката.

При сравнение на марките в цялост, от значение е степента на сходство между тях, а не дали могат да бъдат разграничени една от друга, като винаги следва да се отчита влиянието на доминиращите и отличителни елементи в състава им.

Като цяло, общата преценка за фонетично, визуално и смислово сходство на процесната и по-ранната марка трябва да се основава на общото впечатление, което те създават, като се отчита и въздействието на техните отличителни и доминиращи елементи, т. е. изхожда се от предположението, че потребителят възприема марката в нейната цялост, а не разделена на отделни компоненти (Решение СЕС, С-251/95, "Sabel", § 23).

Заявената за регистрация марка с вх. № 167250 е комбинирана, представена чрез словен елемент CONART, изписан на латиница с пет букви в син цвят. В горния десен ъгъл на буквата Т е позициониран елемент, представляващ символа на регистрината марка „R“, който се намира в кръг и който е в доста малък размер в сравнение със словния елемент. По-ранните марки са словни.

В случаите на комбинирани марки водещо значение обичайно има словният елемент, доколкото именно той се възприема най-лесно от потребителите и остава най-трайно в тяхната памет. При преценката за наличие или липса на сходство между сравняваните марки следва да се извърши цялостна съпоставка на тяхната визуална, фонетична и смислова близост, като се отчита и въздействието на елементите, които придават отличителния характер на съответните знаци. Поради това, когато се сравняват комбинирани марки, както е в настоящия случай, анализът за визуално, фонетично и смислово сходство следва да се съсредоточи основно върху словните елементи на знаците.

Неоснователни са доводите на касатора за липса на „визуално сходство“ между марките. Между словният елемент на заявения за регистрация знак „CONART“ и по-ранната марка „CONRAD“ съществува визуално сходство, което се дължи на идентичност в дължината на техните отличителни словни елементи, както и на факта, че същите споделят пет от общо шест еднакви букви, подредени в изключително сходен начин на произнасяне. От съществено значение за визуалното сходство между марките е, че словният елемент „CONART“ и по-ранната марка „CONRAD са в голяма степен идентични в своето начало. Тази частична идентичност в началната част на знаците е фактор, който повишава степента на сходство и вероятността от объркване между марките. Според практиката на СЕС, потребителите обикновено са склонни да се фокусират върху началото на словния знак, когато възприемат търговски марки на пазара.

Касаторът неоснователно излага аргумент за различие между марките предвид обстоятелството, че шрифтът им се различава. Шрифтът на заявената марка с № 167250 „CONART не разкрива никакви особености, които да доведат до разграничение в достатъчна степен с по-ранната марка „CONRAD”. Начинът на графично представяне на заявената марка № 167250 не дава на потребителя основание за разделяне на името на марката на две отделни части, нито откроява една или друга буква.

Отличителният и доминиращ елемент „CONART“ в състава на процесната заявка за марка с вх. № 167250, при съпоставка с отличителния елемент „CONRAD“ от по-ранната словна марка „CONRAD“, проявява висока степен на визуално сходство. Висока степен на сходство е налице и при сравнението на процесната марка с останалите по-ранни марки, при които доминиращият елемент отново е словният елемент „CONRAD“, докато останалите словни компоненти имат второстепенен характер и се възприемат от потребителите по-скоро като пояснителни изрази. С оглед липсата на установимо значение на словните елементи „CONART“ и „CONRAD“, смислово сравнение между знаците не може да бъде извършено. Следователно и при трите по-ранни марки именно словният елемент „CONRAD“ изпълнява в най-голяма степен основната функция на марката – да отличава стоките и/или услугите на едно лице от тези на други лица, поради което следва да се приеме, че той представлява техния отличителен и доминиращ елемент.

В съответствие с т. 2.2.2.1 от Методическите указания на Патентно ведомство на Република България за прилагане на чл. 11 и чл. 12 от Закона за марките и географските означения, при оценката на визуалното сходство на словни марки следва да се вземат предвид броят на идентичните или сходни букви, тяхното разположение, както и структурата на знака, включително наличието на интервали, тирета, точки, апострофи и други графични особености.

Съгласно т. 2.2.2.3 от същите Методически указания, при сравнение между словна и комбинирана марка съществено значение има степента на съвпадение между словните им елементи и степента на стилизация на словния компонент в комбинираната марка. Когато словният елемент доминира в състава на комбинираната марка, потребителите обичайно насочват вниманието си именно към него. В разглеждания случай сравнението на знаците показва изключително висока степен на сходство между техните словни елементи.

Относно фонетичното сходство съдът съобразява и разясненията, съдържащи се в т. 1.2.3 от Методическите указания на Патентно ведомство на Република България за прилагане на чл. 11 и чл. 12 ЗМГО, съгласно които оценката се основава на звученето на марките, определено от дължината на думата, броя на буквите и сричките, броя и подредбата на съвпадащите звуци, както и характерните звукосъчетания в началото, средата и края на думата. Следва също така да се отчита обстоятелството, че при чуждоезични думи потребителите могат да ги произнасят съобразно правилата на българската фонетика, поради което при анализа следва да се вземат предвид възможните варианти на произношение.

При фонетичното сравнение между знаците се установява съвпадение на пет сходни звука в словните елементи „КОНАРТ“ и „КОНРАД“. Първите три звука съвпадат напълно и се намират в една и съща последователност, докато във втората сричка звуковете „а“ и „р“ са разменени по позиция, а крайните фонеми „Т“ и „Д“ се отличават с много близко звучене. Отличителният словен елемент „CONRAD“ при по-ранните марки и доминиращият елемент „CONART“ в процесната марка се състоят от еднакъв брой букви – шест. От изложеното следва извод, че сравняваните марки проявяват висока степен на фонетично сходство, обусловено най-вече от идентичното начало при произнасянето на техните отличителни елементи – „конарт“ и „конрад“.

Словните знаци на двете марки имат еднаква фонетична структура, състояща се от по две затворени срички (т.е. срички, завършвани със съгласен звук). Произношението на крайните съгласни „Д“ и „Т“ е почти еднакво - дори неразличимо, в зависимост от начина на произнасяне. Съответно марките имат идентична първа сричка и сходна в изключително висока степен втора сричка.

По отношение на смисловия аспект настоящата съдебна инстанция възприема напълно и извода на съда, че поради фантазийния характер на словните елементи „CONART“ и „CONRAD“ не може да бъде извършен смислов анализ и съответно не може да бъде установено смислово сходство или различие между сравняваните знаци. Неоснователни се явяват доводите на касатора, свързани със смисловото значение на заявената марка „CONART“, изразяващи се в твърдения, че потребителите биха възприели сричката „ART“ като изкуство, а „CON” като английската дума „conception/концепция“. Касаторът счита, че по този начин марката насочва потребителите към творчество. В конкретния случай думата „CON” е измислена и няма конкретно значение, не е общоизвестно съкращение и категорично няма еднозначна връзка с думата „concept”, което означава, че няма еднозначно семантично съдържание, което да се възприема директно от средния потребител. Думата „ART“- изкуство, не доминира самостоятелно, а че част от целия словесен елемент на заявената марка. В случая е малко вероятно потребителят да раздели словесния елемент на „CON” и „ART“ и да го оприличи на познати думи, с които да асоциира марката. Такова разделяне би било напълно изкуствено и произволно. Според практика на СЕС не е допустимо изкуствено разделяне на словните елементи от марки. Разделяне би могло да е уместно единствено, ако съответните потребители биха възприели ясно и недвусмислено съответните компоненти като отделни елементи. В случая дори думата “ART“- изкуство, по никакъв начин не съвпада и със заявените стоки от клас 8, 11, 17 МКСУ, за да доведе до съзнанието на потребителя за асоциация с нея.

Предвид изложеното, както правилно е приел и първоинстанционният съд, сравняваните марки са сходни, тъй като могат да създадат една и съща представа, свързана със визуалното и фонетично сходство между двете марки “ CONART”/“ CONRAD”.

Вероятност за объркване на потребителите:

Съгласно постоянната съдебна практика на Общия съд вероятност от объркване означава вероятността потребителите да повярват, че съответните стоки или услуги произхождат от едно и също предприятие или от икономически свързани предприятия, (виж. Решение на Общия съд (пети състав) от 13 март 2018 година по дело T-824/16). Вероятността от объркване трябва да се преценява общо според възприемането на разглежданите знаци и на стоките или услугите от съответните потребители, като се вземат предвид всички релевантни в конкретния случай фактори, и по-конкретно взаимната зависимост между сходството на знаците и сходството на обозначените с тях стоки или услуги (в този смисъл и решение от 9 юли 2003 г., Laboratorios RTB/СХВП — Giorgio Beverly Hills (GIORGIO BEVERLY HILLS), T-162/01, EU:T:2003:199, т. 30—33). За целите на прилагането на член 8, параграф 1, буква б) от Регламент № 207/2009 вероятността от объркване предполага едновременно идентичност или сходство на конфликтните марки, както и идентичност или сходство между обозначените стоки или услуги. Става въпрос за кумулативни предпоставки (в този смисъл и решение от 22 януари 2009 г., Commercy/СХВП — easyGroup IP Licensing (easyHotel), T-316/07, EU:T:2009:14, т. 42). От друга страна по-ниската степен на сходство между стоките и/или услугите може да бъде компенсирана от по-висока степен на сходство между марките, и обратно (Решение по дело № С-39/97, Canon, от 29.09.1998, точка 17). Този принцип на взаимозависимост е от ключово значение за анализа на вероятността от объркване.

Съгласно т. 3. 1 "Обща преценка на всички фактори" от МУ, вероятността за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване с по-ранна марка, е създаването на погрешна представа за производителя или търговеца на стоките и/или услугите, т. е. опасност потребителите да вярват, че стоките и/или услугите са на същите или икономически свързани лица (Решение СЕС, С-39/97, "Canon", § 29). Преценката на вероятността за объркване е обща и се извършва въз основа на всички относими фактори по конкретния случай. По-специално такива могат да бъдат: идентичност или степен на сходство на процесната и по-ранната марка; степен на отличителност на по-ранната марка; степен на сходство на стоките и/или услугите; релевантен кръг потребители; начин на пазарна реализация (търговски пътища, начин на предоставяне на стоките и/или услугите и др.); степен на познатост (разпознаваемост) на марките на пазара; връзката, която релевантния кръг потребители може да направи между процесната и по-ранната марка (Решение СЕС, С-251/95, "Sabel", § 22).

Тестът относно наличието на вероятност за объркване е не дали марките могат да бъдат разграничени, когато се сравняват едновременно, а дали марките, възприемани от потребителите поотделно, са сходни в степен, при която съществува вероятност за объркване.

Преценката на вероятността за объркване трябва да се извърши от позицията на предполагаемите очаквания на средния потребител, който е добре информиран, достатъчно наблюдателен и съобразителен при вземане на решение за покупка.

В случая установената идентичност на стоките на сравняваните марки, съчетана със сходството на знаците разгледани в цялост, дължащо се на идентичното фонетично звучене на отличителните и доминиращи елементи на марките и визуално сходство, водят до заключение, че не може да бъде изключена вероятността за объркване на потребителите, като дори част от потребителите да избегнат прякото объркване на марките една с друга, то съществува вероятност за непряко объркване.

С оглед на гореизложеното правилен е изводът на административния орган, потвърден от първоинстанционния съд, че са налице предпоставки за възникване на вероятност за объркване на потребителите, включваща възможност за свързване на атакуваната с по-ранната марка.

По изложените съображения, съдът правилно е приел, че са налице предпоставките на чл. 12, ал. 1, т. 1 и т. 2 ЗМГО и като е отхвърлил подадената пред него жалба е постановил правилно съдебно решение.

Не са налице сочените от касатора отменителни основания, с оглед на което обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 143 АПК на Патентното ведомство на Република България – юридическото лице в чиято структура е органът-ответник, следва да бъдат присъдени разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 102,26 евро (превалутирани съгласно чл. 11, ал. 2 от Закона за въвеждане на Еврото в Република България) представляващи евровата равностойност на 200 лв. за юрисконсултско възнаграждение, определени по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ в действащата редакция.

Направеното от процесуалния представител на “Conrad Electronic SE“ искане за присъждане на адвокатско възнаграждение за касационната инстанция също е основателно, като своевременно предявено. В случая ответникът -“Conrad Electronic SE“ е представляван от адв. Е. Милър, но по делото липсват данни и доказателства за реално направени разноски, предвид което разноски не следва да бъдат присъждани.

Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 2 АПК Върховният административен съд, Седмо отделение,