Решение № 7656 от 08.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 189/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Столичен общински съвет, чрез юрк. С. Якуб, против решение № 38194/18.11.2025 г., постановено по адм. дело № 1584/2025 г. по описа на Административен съд- София –град. Касаторът излага доводи за недопустимост, евентуално неправилност на съдебното решение поради нарушения на материалния закон. По отношение на твърдението за недопустимост на съдебното решение посочва, че същото е постановено по жалба на лице, за което липсва правен интерес от оспорване на акта. Относно твърдението за противоречие на съдебния акт с материалния закон, касаторът посочва, че общинският съвет има правомощието да създава подзаконови актове, с които да доурежда обществени отношения. Също така счита, че оспорените текстове от Наредбата за реда и условията за провеждане на масови мероприятия, опазване на общинските имоти и вещи, предназначени за общо ползване и шума в жилищни сгради на територията на Столична община не противоречат на Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия. Моли атакуваното решение да бъде отменено, а подадената от Н. П. жалба против горепосочената Наредба - отхвърлена. В съдебно заседание касационният жалбоподател се представлява от юрк. Якуб, която поддържа касационната жалба и моли за отмяна на съдебното решение. Прави възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар от ответната страна. Ответната страна – Н. П. П., чрез адв. З. Димитров, с писмен отговор и в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и молят съдебното решение да бъде оставено в сила като правилно. Направено е искане за присъждане на разноски съгласно представен списък по договор за правна помощ. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба като посочва, че съдебното решение е недопустимо. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. Съдебното производство пред АССГ е образувано по жалба, подадена от Н. П. П. от гр. София, [жк], с която оспорва чл. 16 и чл. 17 от Наредба за реда и условията за провеждане на масови мероприятия, опазване на общинските имоти и вещи, предназначени за общо ползване и шума в жилищни сгради на територията на Столична община (Наредбата), приети с Решение № 320 на Столичния общински съвет, обективирано в Протокол № 77 от заседание, проведено на 25.05.2023 г. С оспореното в настоящото производство решение, административният съд отменил разпоредбите на чл. 16, ал. 1, ал. 2, т. 1, т. 2, т. 3, ал. 3, ал. 4, ал. 5, ал. 6 и чл. 17, ал. 1,ал. 2 от Наредба за реда и условията за провеждане на масови мероприятия, опазване на общинските имоти и вещи, предназначени за общо ползване и шума в жилищните сгради на територията на Столична община /Наредбата/, приета с Решение 320 от 25.05.2023 г. на Столичен общински съвет /СОС/ на основание чл.7, ал. 2 и чл. 8 от ЗНА, във р. с чл. 21, ал. 1, т. 13, във вр. с ал. 2 ЗМСМА, във вр. с чл. 76, ал. 3 и чл. 79 АПК и чл. 3, ал. 5 и чл. 16а, ал. 3 и ал. 6 от Закона за защита от шума в околната среда. От фактическа страна първоинстанционният съд установил, че предложение за приемане на Наредбата е направено с доклад № СОА23-ВК66-4509/05.05.2023 г. на част от общинските съветници към СОС, след което в съответствие с чл. 26, ал. 3 от Закона за нормативните актове /ЗНА/ проектът на Наредбата, заедно с доклада и частична предварителната оценка на въздействие, е публикуван на интернет страницата на Столична община на 05.05.2023 г. до 19.05.2023 г. за провеждането на обществени консултации в 14 – дневен срок, като след приключването им справката за постъпилите предложения, заедно с обосновка за неприетите предложения, също е публикувана на страницата на СОС. Също така, становища до СОС във връзка с Наредбата представили постоянната комисия по финанси и бюджет и постоянната комисия по обществен ред и сигурност. Така на заседание на СОС, проведено на 25.05.2023 г. съгласно Протокол № 77 от заседанието, при спазване на изискванията за кворум по чл. 51, ал. 3 от Правилника за организацията и дейността на СОС - присъствали 47 общински съветници от общо 61, с Решение 320 от 25.05.2023 г. на СОС на основание чл. 7, ал. 2 и чл. 8 ЗНА, във вр. с чл. 21, ал. 1, т. 13, във вр. с ал. 2 ЗМСМА, във вр. с чл. 76, ал. 3 и чл. 79 АПК и чл. 3, ал. 5 и чл. 16а, ал. 3 и ал. 6 от Закона за защита от шума в околната среда, СОС приел Наредба за реда и условията за провеждане на масови мероприятия, опазване на общинските имоти и вещи, предназначени за общо ползване и шума в жилищните сгради на територията на Столична община, представляваща Приложение № 1 към решението. Първоинстанционният съд приел жалбата на Н. П. П. за допустима, като посочил, че той живее на територията на Столична община, поради което за него е налице правен интерес да оспорва Наредбата. Посочено е, че по отношение на оспорените наредби не е налице повторно оспорване, доколкото по предходно такова ВАС е обезсилил решението на АССГ. От правна страна административният съд приел, че при приемане на Наредбата не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените и процесуалните правила, които да представляват основание за отмяна на оспорените текстове. Наредбата отговаря на действалите към момента на приемането й изисквания на ЗНА и Указа за неговото прилагане, като също така е посочено и правното основание за издаването ѝ. Приета е с Решение № 320 на СОС от 25.05.2023 г. след като проекта на Наредбата, заедно с доклада и частична предварителната оценка на въздействие, е публикуван на интернет страницата на Столична община за обществени консултации в законово предвидения за това срок. Спазено е и изискването за кворум - от общо гласували 47 общински съветници, „за“ доклада по съответната точка са гласували 44, „въздържали се“ - 3, „против“- 0. По отношение на оспорените текстове на Наредбата, административният съд приел, че същите противоречат на актове от по-висока степен, поради което са незаконосъобразни. Първоинстанционният съд обсъдил различните компетентни административни органи в Закона за оръжията, боеприпасите, взривните вещества и пиротехническите изделия /ЗОБВВПИ/ и Наредбата, които издават разрешение, както и различните термини „употреба“ и „използване“, като посочил, че СОС е преуредил и то в противоречие със закона обществени отношения вече регулирани от ЗОБВВПИ. Прието е още, че посредством разпоредба на чл. 16 от Наредбата са въведени различни по вид нови случаи, при които се ограничава възможността за използване на пиротехнически изделия от съответния процесен вид. По този начин съответно е нарушено правилото на чл. 15, ал. 1 ЗНА, както и чл. 76, ал. 3 АПК. В заключение е посочено, че оспорените разпоредба на чл. 16, ал. 1 - ал. 6 и чл. 17, ал. 1 и 2 от Наредбата уреждат обществени отношения, свързани с ограничаване възможността за използването на пиротехнически изделия от съответния посочен вид без изрично разрешение, които вече са регулирани посредством друг нормативен акт, което съответно е в противоречие със забраната на чл. 10, ал. 2 ЗНА за тяхното уреждане. Решението е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му съдът не е допуснал нарушения, които да обуславят неговата отмяна на основанията по чл. 209 АПК. Настоящият състав на ВАС споделя изцяло фактическите и правни изводи на административния съд, не намира за необходимо да ги приповтаря и препраща към тях като мотиви на собствения си акт в упражняване на правомощията си по чл. 221, ал. 2, изр. последно от АПК. Не се споделят доводите на касационния жалбоподател за недопустимост на съдебното решение поради това, че Н. П. П. няма правен интерес да оспорва чл. 16 и чл. 17 от Наредба за реда и условията за провеждане на масови мероприятия, опазване на общинските имоти и вещи, предназначени за общо ползване и шума в жилищни сгради на територията на Столична община (Наредбата), приети с Решение № 320 на Столичния общински съвет, обективирано в Протокол № 77 от заседание, проведено на 25.05.2023 г. Правото на обжалване е процесуална възможност и се реализира от носителя на това право при строго определени законови предпоставки. Наличието на правен интерес от оспорване на административните актове е конституционно изискване, посочено в чл. 120, ал. 2 КРБ, който определя обжалваемост на всички административни актове, но при задължителното условие - обжалваният акт да засяга лицето, което го обжалва. Същият да има пряк и непосредствен интерес от обжалване. Този конституционен принцип е заложен и в разпоредбите на чл. 147, ал. 1 и чл. 186, ал. 1 от АПК. Според Решение № 5 от17 април 2007 г. по конституционно дело № 11/2006г., нормативният административен акт засяга широк кръг от граждани, чиито законни интереси не само са засегнати, но и могат да бъдат засегнати. Също така, в чл. 186, ал. 1 АПК е посочено, че право да обжалват имат и лицата, които могат да бъдат засегнати от акта. В случаите, когато нормативният административен акт регламентира положението на определен кръг физически или юридически лица, легитимирани да го обжалват са само тези, чиито права актът засяга или би могъл да засегне. В процесния случай Н. П. П. е с постоянен адрес на територията на Столична община и с наредбата се ограничава правото му да използва фойерверки от категория F 2 и F3. Също така, в оспорените норми на чл. 16 и чл. 17 от Наредбата се посочва „използване“, „използването“, което действие П. е ограничен да извършва съгласно оспорения акт с посочената категория фойерверки. Следователно, правото на съдебно оспорване на П. съществува и е надлежно упражнено, поради което е възникнало правомощието на съда да реши отнесения пред него правен спор и заключителният му акт е допустим. Правилно административният съд е приел, че оспорените текстове от Наредбата са приети от компетентен орган, в изискуемата форма и съдържание и при спазване на административнопроизводствените правила. В чл. 7, ал. 2 ЗНА наредбата е дефинирана като нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби или подразделения на нормативен акт от по-висока степен. Съгласно чл. 8 ЗНА всеки общински съвет може да издава наредби, с които да урежда съобразно нормативните актове от по-висока степен неуредени от тях обществени отношения с местно значение, а разпоредбата на чл. 15, ал. 1 ЗНА предписва, че нормативният акт трябва да съответства на Конституцията и на другите нормативни актове от по-висока степен. Без съмнение общинската наредба представлява подзаконов нормативен акт от местно значение, който има предназначение да детайлизира или допълнително да урегулира разпоредбите на закона като нормативен акт от по-висока степен, поради което нейните разпоредби следва да бъдат съобразени със закона, в чиято връзка същата се издава като стриктно се придържат към неговата рамка и са в съответствие с неговото съдържание. Следователно регламентацията, която дава общинската наредба следва да уточнява и конкретизира законовата уредба съобразно местните условия, но не може да е в противоречие със закона, нито да преурежда по различен начин вече уредени от закон обществени отношения. Касационната инстанция намира, че решението съответства на материалния закон. Първоинстанционният съд основателно е постановил отмяната на протестираните нормативни разпоредби, тъй като е установил противоречието им с норми от по-висок ранг. При приемането на оспорените разпоредби е допуснато нарушение на чл. 15, ал. 1 от Закона за нормативните актове. Административният съд законосъобразно е приел наличие на несъответствие между нормата на чл. 16, ал. 1 от Наредбата, която въвежда забрана за използването на открито на пиротехнически изделия - фойерверки от категория F2 и F3 на територията на Столична община, освен след изрично разрешение, и нормата на чл. 53 ЗОБВВПИ където е посочено, че не се изисква разрешение за употреба на фойерверки от категория F2 - до 5 кг брутно тегло, и от категория F3 - до 10 единични бройки. Правилно е прието, че с оспорената подзаконова норма се създава ограничение за ползвателите на фойерверки от горепосочената категория и изискване за разрешение, каквато възможност им е предоставена свободно от закона, с което се нарушава както правилото на чл. 15, ал. 1 ЗНА, така и разпоредбата на чл. 76, ал. 3 АПК. Несъответствие е установено и при останалите текстове на чл. 16 от Наредбата с ЗОБВВПИ. С чл. 16, ал. 2, ал. 3 и ал. 5 от Наредбата се уреждат условията и реда, при които се издава разрешението за използване на фойерверки от категория F2 и F3, като тук се посочва, че органът, който е компетентен да издаде разрешението за ползването им, е кметът на района, по местонахождение на заявеното място за ползване. В ЗОБВВПИ обаче е посочен друг ред, а именно - в чл. 65 ЗОБВВПИ е посочено, че компетентен да издава разрешение за употреба на пиротехнически изделия в т.ч. и на всички български граждани е директора на ГДНП на МВР за територията на страната, съответно началника на РУ на МВР по място на употребата им. Правилно съдът е отчел и използването на различни термини в Наредбата и ЗОБВВПИ – в първия акт е посочено „разрешение за използване“, а в закона „разрешение за употреба“, което също представлява нарушение. Административният съд правилно е установил различия и при забраните за използване на пиротехнически изделия от процесния вид, посочени в Наредбата и ЗОБВВПИ, като с оспорения акт реално са въведени различни по вид нови случаи, при които напълно се ограничава възможността за използването им, което отново е нарушение на чл. 15, ал. 1 ЗНА и чл. 76, ал. 3 АПК. С разпоредбата на чл. 16, ал. 6 и чл. 17, ал. 1 и 2 от Наредбата се въвеждат общо пет хипотези на пълна забрана или отказ за издаване на разрешение за използването на фойерверки от категория F2 и F3: в случаите на масови мероприятия по Глава втора; когато мястото на използване попада на територията на междублокови пространства; при лоши метрологични условия; в случаите на чл. 60, ал. 1, т. 6 от ЗОБВВПИ, както и в периода между 22.00 ч. и 09.00 ч. В ЗОБВВПИ забраната е посочена само в една хипотеза в чл. 60, ал. 1, т. 6, където се изброява къде е забранено използването на пиротехнически изделия, а именно в превозни средства, с изключение на пиротехническите изделия за превозни средства, в близост до леснозапалими материали, както и в районите на здравни и лечебни заведения, учебни заведения, социални домове, молитвени домове, храмове и манастири и употребата на пиротехнически изделия, с изключение на фойерверки от категория F1, в закрити помещения. В ал. 3 на чл. 61 ЗОБВВПИ обаче е посочено, че тази забрана не се отнася за лица, притежаващи необходимата квалификация и правоспособност за безопасност на труда при взривни работи, при употреба на пиротехнически изделия за политически, спортни, религиозни, културни мероприятия и заснемане на филмови продукции, след уведомяване на съответното РУ на МВР по мястото на употребата им. Предвид гореизложеното, разпоредбите на чл. 16 и чл. 17 от Наредба за реда и условията за провеждане на масови мероприятия, опазване на общинските имоти и вещи, предназначени за общо ползване и шума в жилищни сгради на територията на Столична община (Наредбата), приети с Решение № 320 на Столичния общински съвет, обективирано в Протокол № 77 от заседание, проведено на 25.05.2023 г., като несъответстващи на нормативен акт от по-висока степен се явяват незаконосъобразни. Както правилно е посочил административният съд, предназначението на Наредбата е да уточнява и конкретизира разпоредбите на закона, като нормативен акт от по-висока степен, но не може да е в противоречие с него, нито да преурежда по нов, различен начин вече уредени от закон обществени отношения. Предвид на изложеното настоящият касационен състав приема, че първоинстанционният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Следва да бъде уважено искането на ответната страна за присъждане на разноски. Същите са заявени в размер на 1000 евро, заплатени в брой, съгласно Договор за правна защита и съдействие. От страна на процесуалния представител на ответника е направено възражение за прекомерност на заплатения адвокатски хонорар, което е основателно. Съгласно чл. 8, ал. 3 на Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа за процесуално представителство, защита и съдействие по административни дела без определен материален интерес, извън случаите по ал. 2, възнаграждението е 1000 лв. – т.е. 511,29 евро. Именно това е и размерът на разноските, които следва да се присъди в полза на Н. П., като същите следва да се заплатят от юридическото лице Столична община. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на трето