Определение № 169 от 12.04.2019 г. на ВКС по гр. д. № 1388/2018 г.

Производството е с правно основание чл.247 от ГПК.

С решение № 222 от 21.12.2018г. ВКС е отменено въззивно решение № 204 от 13.07.2017г. по в.гр.д. № 322 по описа за 2017г. на Врачански окръжен съд в частта досежно иска по чл.344 ал.1 т.3,във вр.с чл.225 ал.1 КТ и в частта за присъдените разноски, с която е потвърдено решение № 173 от 3.04.2017г. по гр.д. № 4022/2016г. на Врачански районен съд и вместо това е постановено друго, с което е отхвърлен предявеният от С. С. Т. ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк]бл.20 вх.А ет.13 ап.74 против „К.” ООД [населено място], представлявано от управителите П. и А., със седалище и адрес на управление: [населено място] [улица], ЕИК[ЕИК] иск с правно основание чл.344 ал.1 т.3, вр.с чл.225 ал.КТ за заплащане на сумата 3 120лв., обезщетение за оставане без работа поради незаконното уволнение за периода 1.02.2015г.- 1.08.2015г., ведно със законната лихва считано от 24.03.2015г. като неоснователен и са присъдени разноски в тежест на С. С. Т. в размер на 1 116лв.

Постъпили са две молби от касатора „К.” ООД [населено място], съответно с вх.№ 5032202 от 25.02.2019г. и с вх.№ 5033306 от 26.02.2019г. Доколкото изявлението на молителя е, че с втората си молба оттегля предходната си молба с вх.№ 5032202, настоящият състав ще се произнесе само по молба с вх.№ 5033306. Със същата са направени искания за поправка на три явни фактически грешки:

1. в името на ответника, допусната в диспозитива на горецитирания съдебен акт, където вместо вярното име С. е написано Т.,

2. в номерата и датите на въззивния и първоинстанционния акт, допусната в диспозитива, които вместо посочените: „въззивно решение № 204 от 13.07.2017г. по в.гр.д. № 322 по описа за 2017г. на Врачански окръжен съд” и „решение № 173 от 3.04.2017г. по гр.д. № 4022/2016г. на Врачански районен съд” следва да бъдат „въззивно решение № 8463 от 14.12.2017г. по в.гр.д. № 7321 по описа за 2017г. на Софийски градски съд” и „решение № 47344 от 24.02.2017г. по гр.д. № 2106/2016г. на Софийски районен съд”

3. при изчисляване на размера на направените за адвокатско възнаграждение, които счита, че са 2 000лв. /1500лв. за първата и 500лв.за касационната инстанции/, а не както е посочено 1 700лв., което е от значение за определяне на общия размер на дължимите от ответната страна разноски, които следва да се корегират с разликата от 300лв. между вярната сума 2 000лв. и посочената 1 700лв.

За така направеното искане, ответната страна е надлежно уведомена на 13.03.2019г.,чрез процесуалния си представител, но не е изразила становище в предоставения й седемдневен срок.

Настоящият състав на Върховен касационен съд, с оглед постъпилата молба, като взе пред вид доказателствата по делото и съобразно закона, намира същата за основателна поради следното:

Очевидна фактическа грешка е налице при липса на съответствие между формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението. При неправилно изписване на името на страна по делото, както и на номерата и датите на съответните посочени съдебни актове е налице техническа грешка, която следва да бъде отстранена. Грешка, а не промяна на вече изразена воля, е налице и при неправилно сумиране на две цифри. Сборът от 1500лв. и 500лв. е 2000лв., а не както е посочено 1 700лв., съответно размерът на направените разноски възлиза на 2 532лв., а не както е посочено на 2 232лв., от които от ответната страна следва заплати 1 416лв., а не както е посочено 1 116лв. /т.е. всички суми следва да се корегират с неправилно изчислената разлика от 300лв./

Мотивиран от изложеното, Върховен касационен съд,състав на Трето отделение