Определение № 1464 от 25.03.2025 г. на ВКС по гр. д. № 636/2025 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Е. П. И., подадена чрез адв. Ал.П., против определение № 493 от 04.02.2025г. по гр. д. № 4361/2024г. на ІІІ ГО на ВКС, с което е върната молбата й за отмяна по чл.303, ал.1, т.1 и т.4 ГПК на влязло в сила решение № 122/09.06.2021г. по в.гр.дело №72/2021г. на ОС-Плевен и е прекратено производството по делото. В жалбата се сочи, че определението е неправилно и се иска отмяната му. Направено е и искане за спиране на производството по чл. 303 ГПК до влизане в сила на присъдата на ОС-Плевен. Върховният касационен съд, състав на ІV ГО, намира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу определение, преграждащо по-нататъшното развитие на делото и е процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е неоснователна по следните съображения: Върховният касационен съд, състав на ІІІ ГО е бил сезиран от Е. И. с молба за отмяна по чл. 303, ал.1, т.1 и т.4 ГПК на влязлото в сила решение № 122 от 09.06.2021 г. по гр. д. № 72/2021г. на Окръжен съд-Плевен, с което, след отмяна на решение № 260014/ 08.10.2020г. по гр.д.№ 551/2019г. на РС–Левски, е признато за установено, на основание чл.422, ал.1, вр. чл.415, ал.1 ГПК, че И. дължи на „МБАЛ-Белене“ ЕООД, конкретно посочени суми по акт за начет № 11-04-2/21.01.2019г., издаден от АДФИ и за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК по ч. гр. д. № 303/2019 г. по описа на РС-Левски. С разпореждане от 19.12.2024г. ВКС е оставил молбата без движение и е указал на молителката в едноседмичен срок от съобщението да представи заверено копие с надлежно удостоверяване на датата на влизането в сила от присъдата на ОС-Плевен, на която се позовава като основание на искането за отмяна. На 20.01.2025г. процесуалният представител на молителката първо е заявил оттегляне на молбата за отмяна, поради невъзможност да представи влязлата в сила присъда, тъй като тя е протестирана по реда на инстанционния контрол и впоследствие с нова молба е поискал продължаване на срока за изпълнение указанията. Съставът на ВКС, на основание чл. 63 ГПК, е продължил срока с една седмица, считано от изтичане на първоначално определения срок-20.01.2025г. За да постанови атакуваното определение, предходният състав на ВКС е приел, че молбата е останала нередовна и подлежи на връщане, съгласно с чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК, тъй като молителката не е изпълнила указанията и в дадения срок, включително и в продължения по чл. 63 ГПК, не е представила препис от присъдата на наказателния съд с удостоверяване за влизането й в сила. Постановеният по тези съображения акт е законосъобразен. В молбата за отмяна на влязлото в сила решение, И. е поддържала основанията по чл. 303, ал.1, т.1 и т. 4 ГПК, като е изложила твърдения за: наличие на ново писмено доказателство-присъда от 14.06.2024г. по нохд № 591/2020г. на ОС-Плевен, с която е призната за невиновна в извършване на престъпление по чл. 212, ал. 4, вр. с ал. 2, вр. с ал. 1, вр. с чл. 26, ал. 1 НК във връзка с дадената от нея възможност трето лице да получи сумите, предмет на спора по чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК, без да има основание за това; с присъдата е отречено виновното извършване на деянието, послужило за постановяване на влязлото в сила решение, чиято отмяна се иска, а липсата на вина (при приложение на чл. 300 ГПК) изключва носенето на пълна имуществена отговорност по ЗДФИ и обуславя друг резултат по спора по чл. 422 ГПК. Основанието за отмяна по чл.303, ал.1, т.4 ГПК се обосновава с довода, че предявените искови претенции-в гражданския и в наказателния процес, разкриват обективен и субективен идентитет, но по тях са постановени противоречиви решения, тъй като предявеният в наказателното производство граждански иск срещу И. за връщане на сумите, идентични с тези по акта за начет, е отхвърлен. Допустимостта на извънинстанционното производство за отмяна на влезли в сила съдебни решения е предпоставено от релевиране от страна на молителя на надлежни фактически твърдения за наличие на предвидените в чл. 303, ал. 1 ГПК основания, които са изчерпателни – чл. 306, ал. 1 ГПК. Тези твърдения очертават предмета на производството и определят обсега на правораздавателната дейност, осъществявана от ВКС в това производство. За да е редовна, молбата за отмяна трябва да отговаря на изискванията на чл. 260 и чл. 261 ГПК, към които разпоредби препраща чл. 306, ал. 1 ГПК. При констатация, че тя не отговаря на изискването за съдържание и/или не са представени съответните документи към нея, съдът я оставя без движение, като дава едноседмичен срок за отстраняване на нередовността. В случая, за да е задължителна за гражданския съд оправдателната присъда на ОС-Плевен, по смисъла на чл. 300 ГПК, тя трябва да е влязла в сила. Докато не е влязла в сила присъдата по отношение на разгледания в наказателното производство граждански иск, не може да се приеме и, че е изпълнено условието на чл. 303, ал.1, т.4 ГПК за наличие на две противоречиви влезли в сила решения. В тази връзка състав на ВКС е констатирал, че макар молбата на И. да съдържа мотивирано изложение на основанията за отмяна, към нея не е представена влязла в сила присъда, с която молителката е оправдана по повдигнатото обвинение по отношение на сумите, предмет на спора по чл. 422, вр. с чл. 415 ГПК и на това основание е изпълнил правомощията си за отстраняването на нередовностите. Молителката не е отстранила нередовностите на молбата, а е изложила нови доводи, касаещи невъзможността й да се снабди с препис от присъдата с удостоверяване на влизането й в сила, поради протестирането й. Предвид това и с оглед неизпълнението на указанията, съдът законосъобразно е върнал молбата за отмяна и е прекратил производството по делото. След като присъдата на наказателния съд се стабилизира молителката има правната възможност да инициира отново производство по отмяна на влязлото в сила решение, доколкото съгласно чл. 305, ал.1, т. 1 и т.4 ГПК молбата за отмяна се подава в тримесечен срок, считано от деня, в който на молителя е станало известно новото обстоятелство, или от деня, в който молителят е могъл да се снабди с новото писмено доказателство - в случаите по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК и считано от датата на влизане в сила на последното решение - в случаите по чл. 303, ал. 1, т. 4 ГПК. В тази връзка неоснователно е искането за спиране на делото до влизане в сила на присъдата на ОС-Плевен. Това така, тъй като производството по чл. 303 ГПК няма за предмет разглеждане на правен спор по същество и същото не подлежи на спиране поради наличие на друг преюдициален спор. По изложените съображения частната жалба е неоснователна, а атакуваното с нея определение на ІІІ ГО на ВКС следва да се потвърди. Така мотивиран, Върховният касационен съд, състав на IV ГО