Определение № 13336 от 22.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11772/2025 г.

Производството е по чл. 248, ал. 3 ГПК във вр. с чл. 144 АПК. Образувано е по частна жалба на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма "Развитие на човешките ресурси 2021 - 2027", чрез пълномощник, против определение № 7417 от 01.09.2025 г., постановено по адм.д. № 210/2025 г. на Административен съд - Бургас, с което съдът е оставил без уважение искането на органа за изменение на протоколно определение № 5346 от 10.06.2025 г. по делото в частта за разноските. Според жалбоподателя съдът неправилно е разпределил доказателствената тежест в процеса; не е съобразил обстоятелството, че предмет на съдебен контрол е акт на одобрен списък с резервни проектни предложения по проведена процедура за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ; не е съобразил, че с предоставянето на тази помощ търсеният от оспорващия "Козирог 27 - С. В. Ч." ЕООД позитивен резултат е постигнат. Сочи, че липсват мотиви защо съдът приема, че на оспорващия се дължат съдебни разноски при положение, че дружеството не навежда твърдения на коя от хипотезите по чл. 143, ал. 2 АПК търси присъждането им. Иска отмяна на определението като неправилно и произнасяне по съществото на спора, с което бъде отказано на дружеството присъждане на разноските по делото. Претендира разноски за настоящото производство. Ответникът "Козирог 27 - С. В. Ч." ЕООД, чрез пълномощника си, оспорва частната жалба като неоснователна по съображения, изложени в писмен отговор. Върховният административен съд приема частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, тя е основателна. Видно е от данните по делото, че производството пред Административния съд - Бургас е образувано по жалба на "Козирог 27 - С. В. Ч." ЕООД срещу акт на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ в Министерство на труда и социалната политика по чл. 36, ал. 1, т. 1 от Закона за управление на средствата от европейските фондове при споделено управление (ЗУСЕФСУ), във връзка с чл. 35, т. 2 от същия закон, с който е одобрен доклад на оценителната комисия в частта относно списъка с резервните проектни предложения, подредени по реда на тяхното класиране, които успешно са преминали оценяване, но за които не достига финансиране. Дружеството е оспорило акта в частта по т. 272 от одобрения списък, в която точка е включено неговото проектно предложение. В проведеното по делото открито съдебно заседание от 10.06.2025 г. пълномощникът на жалбоподателя "Козирог 27 - С. В. Ч." ЕООД е заявил, че между дружеството и ответника - ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“, е сключен административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ на основание чл. 37, ал. 3 ЗУСЕФСУ по подаденото от дружеството проектно предложение BG05SFSR002-1.004-1911 по процедура BG05SFPR002-1.004 „Адаптирана работна среда“ за сумата от 350 705, 21 лв., което именно проектно предложение - като номер и поискана сума на помощта, видно от оспорения административен акт, е включено в списъка с одобрените резервни проектни предложения по процедурата. Представил е и заверено копие от административния договор. Ответникът, чрез пълномощника си, е потвърдил това обстоятелство и е посочил, че делото е без предмет. Страните са изразили становища за прекратяване на съдебното производство и са заявили претенции за заплащане на сторените разноски. Съдът, с протоколно определение № 5346 от 10.06.2025 г., е оставил без разглеждане подадената от дружеството жалба поради отпаднал правен интерес от оспорване и е прекратил производството по делото. Осъдил е Министерството на труда и социалната политика, в чиято структура се намира административният орган, да заплати на жалбоподателя разноските по делото в размер на 2700 лв. - платена държавна такса и адвокатско възнаграждение. По искане на ръководителя на УО от 13.06.2025 г. за изменение на постановеното определение в частта за разноските АС - Бургас се е произнесъл с обжалваното в настоящото производство определение № 7417 от 01.09.2025 г. Съдът е приел искането по чл. 248 ГПК във вр. с чл. 144 АПК за неоснователно и го е отхвърлил. Обосновал е, че с оспорения акт е одобрен списъка на резервните предложения по чл. 35, т. 2 ЗУСЕФСУ, т.е. кандидатът успешно е преминал оценяването, но за него не е достигнал финансов ресурс. Съдът е приел за относимо обстоятелството, че не били ясни причините, които са довели до последващото сключване на административния договор с дружеството и предоставяне на БФП; не били представени и доказателства, въз основа на които би могло да се достигне до извода, че действително лицата, класирани преди жалбоподателя в резервния списък, са се отказали или по други обективни причини не е сключен договор с тях. Мотивирал е извод, че доколкото в случая в хода на съдебното производство е постигнат целения от жалбоподателя резултат и е сключен договор с него, то направените по делото от дружеството разноски следва да му бъдат възстановени, поради което няма основания за изменение на постановеното по делото определение в частта за разноските. Определението е неправилно. Производството пред Административния съд - Бургас е прекратено поради отпаднал правен интерес за жалбоподателя от направеното оспорване. Основанието, което съдът е приел, е сключен между страните в хода на производството АДБФП по подаденото от жалбоподателя проектно предложение, което е било включено в одобрения от органа списък с резервните проектни предложения. Определението на съда в тази част не е обжалвано и е влязло в сила. Настоящият съдебен състав приема, че съдът неправилно е присъдил съдебните разноски в полза на жалбоподателя, тъй като такива не се дължат на страната. Производството е прекратено на основание чл. 159, т. 4 АПК - поради отпаднал правен интерес от оспорването. Дружеството не е оспорило пред съда нито волеизявление за отказ да бъде удовлетворено негово искане, нито негативен за него административен акт. Напротив, в проведено административно производство по реда на чл. 29 и сл. ЗУСЕФСУ - предоставяне на безвъзмездна финансова помощ чрез подбор, проектното предложение на кандидата - жалбоподател е включено в резервния списък по чл. 35, т. 2 ЗУСЕФСУ. Кандидатът е запознат, че безвъзмездна финансова помощ в този случай може да бъде предоставена при остатъчен финансов ресурс. Кандидатът е бил наясно също, че размерът на помощта може да бъде различен от предявения с проектното предложение. Предвид характера на проведено административно производство, в случая за кандидата е изпълнено основанието, на което е сключен представения пред съда административен договор в конкретната процедура, а именно наличие на остатъчен финансов ресурс. Всички останали изложени в обжалваното определение мотиви са неотносими. Това означава, че пред съда не е направено нито оттегляне на оспорения административен акт от ответника, нито актът е отменен, изменен или допълнен по реда на чл. 79 АПК, т.е. не е изпълнено основанието по чл. 143, ал. 2 АПК за присъждане на съдебните разноски в полза на оспорващото дружество. Макар мотивите за прекратяване на производството по делото да се свеждат до отпаднал в хода на съдебното производство правен интерес от обжалване, за основателността на претенцията за разноски задължително се изследват причините за отпадането му. Предвид изложеното, АС - Бургас неправилно е отхвърлил искането за изменение на постановеното по делото определение в частта за разноските, поради което същото следва да бъде отменено. Вместо него, по същество, следва да бъде постановено друго, с което постановеното по делото протоколно определение № 5346 от 10.06.2025 г. бъде изменено в частта за разноските, като претенцията на "Козирог 27 - С. В. Ч." ЕООД се отхвърли поради нейната неоснователност. Независимо от изхода на настоящото производство, разноски в полза на частния жалбоподател не следва да се присъждат. Разноските се дължат за съдебното производство по предмета на спора, не и в производство по чл. 248 ГПК, вр. с чл. 144 АПК. Това производство има за предмет допуснати грешки на съда. Следователно, причина за съдебното производство не е неоснователно предизвикан спор от страна по делото, независимо дали искането е основателно или не, а процесуалното действие на съда. С оглед на това не е налице елемент от фактическия състав, който поражда задължението за разноски, поради което такива в случая не се дължат. Воден от горното, Върховният административен съд