Определение № 12120 от 12.11.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8663/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Я. Т. Д. чрез адв. Н. Калчев против Определение № 1990/21.05.2024 год. постановено по адм. дело № 475/2024 год. по описа на Административен съд Пазарджик, с което е оставена без разглеждане подадената от него жалба срещу Писмо изх.№ 1019-15-446#1/27.03.2024 год. на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) Пловдив и производството по делото е прекратено. Претендира се отмяна на оспореното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът директорът на ТП на НОИ Пловдив в писмен отговор чрез гл. юрисконсулт К. Минкова изразява становище за неоснователност на частната жалба, поради което моли за отхвърлянето и. Релевирана е претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес от оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да прекрати производството по делото първоинстанционният съд е приел, че липсва годен предмет за обжалване, с който да е сезиран съдът. Приел също така, че процесното писмо има уведомителен характер с оглед заявеното от молителя да бъде уведомен за приложението на разпоредбата на чл. 115, ал. 1 от КСО за задължения изискуеми до 31.12.2013 год. Първостепенният съд е приел, а това се споделя и от настоящия касационен състав, че с оспорваното писмо не се засягат права и интереси на оспорващия. Съдът е изложил и съображение, че жалбоподателят се уведомява, че съответен орган от системата на НОИ ще извърши прихващане (удръжки от пенсията), по отношение на дължими от частния жалбоподател суми към ДОО. В този смисъл характерът на писмото е уведомителен по отношение жалбоподателя за реда на прихващане и принудително изпълнение на задълженията. В оспорваното писмо е разяснено по искането за прилагане на погасителна давност по задължения за периода 2004 - 2013 год. какви са процесуалните действия извършени от органи на НОИ и способи за издаване на разпореждане за събиране на дължимите суми. Уточнено е какво е състоянието на дълга към 31.12.2023 год. като резултат от подробно описаните действия на административния орган. Посочено е, че с оглед налични действия от страна на жалбоподателя във връзка с постъпили възражения за настъпила погасителна давност по отношение на сочения в жалбата период е прието прекъсването и. Приемайки, че са налице предпоставките на чл. 159, т. 1 от АПК, съдът оставил без разглеждане подадената жалба и прекратил производството по делото. Върховният административен съд – шесто отделение намира обжалваното определение за валидно, допустимо и правилно. Установено е, че е издадено разпореждане за установяване на вземането, а именно Разпореждане по/протокол №Ра-955/18.11.2014г./ на ръководител „ПО“ при ТП на НОИ-Пловдив за възстановяване на неправилно изплатена сума за пенсия за осигурителен стаж и възраст, което е влязло в сила. Видно от обсъжданото Писмо изх. № 1019-15-446#1/27.03.2024 год. издадено директора на ТП на НОИ Пловдив жалбоподателят е уведомен за приложението на чл.115, ал.1 от КСО по отношение на дължими суми за надвзета пенсия, тоест, писмото има единствено уведомителен характер и не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК. При това положение, жалбата няма предмет – годен за обжалване индивидуален административен акт съобразно разпоредбата на чл.21 от АПК. За да се развие административен или съдебен контрол за законосъобразност следва да е налице годен за обжалване административен акт. Писмото, срещу което е насочена жалбата, не е индивидуален административен акт, а има уведомителен характер спрямо жалбоподателя. Въпросното писмо няма характер на индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 - 4 от АПК, тъй като с него не се засягат права и законни интереси на жалбоподателя, нито от него възникват задължения, поради което и жалбоподателят няма правен интерес от обжалване на същото. Следователно, правилно административният съд е оставил сезиралата го жалба без разглеждане, а образуваното по нея съдебно производство е прекратил. Правилен е и изводът на първоинстанционния съд, че в конкретния случай не може да се твърди наличие на мълчалив отказ, тъй като по подаденото от Я. Д. заявление директорът на ТП на НОИ Пловдив е издал Заповед № 1015-15-83/13.03.2024 год., с която задълженията му до 31.12.2013 год. са заличени. На следващо място – предметът на оспорване е ясно посочен от самия жалбоподател - писмо на директора на ТП на НОИ Пловдив, което изключва непроизнасяне на органа по искане, заявено до него. Във връзка с направеното искане за присъждане на разноски в полза на ответника по частната жалба са налице условията по чл. 143, ал. 3 от АПК. В полза на ТП на НОИ Пловдив се присъжда сумата от 100 лева разноски за юрисконсултско възнаграждение определена по реда на чл. 37 от ЗПП във вр. чл. 24 от НЗПП. Мотивиран от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. първо във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,