Определение № 129 от 04.03.2026 г. на ВКС по н. д. № 201/2026 г.

Производството е по чл. 43, т. 3 от НПК и е образувано по искане за промяна на подсъдността по н.ч.х.д. № 1795/2025 год. на Районен съд – Благоевград. Върховният касационен съд, трето наказателно отделение като се запозна с материалите по делото, намери следното: Образуваното н.ч.х.д. № 1795/2025 г. е с предмет внесена в РС – Благоевград частна тъжба от Е. Б. Л. – П. против Р. И. Н., с която е повдигнато обвинение за извършено престъпление чл. 148, ал. 1, т. 4, вр. с чл. 146, ал. 1 НК. Всички съдии от Районен съд – Благоевград са депозирали отводи, мотивирайки се с обстоятелството, че частната тъжителка е съпруга на съдия от Окръжен съд – /населено място/, който заседава във въззивен наказателен състав. Това обстоятелство, според съдиите от РС – Благоевград, създава основателни съмнения в тяхната безпристрастност. Доколкото ВКС констатира невъзможност за сформиране на съдебен състав, това налага местната подсъдност на делото да бъде променена и производството да бъде изпратено за разглеждане на друг равен по степен съд. За да бъде осигурено приключването му в разумен срок без да бъдат създадени значителни затруднения на страните и другите участници в процеса, то следва да бъде разгледано от съд, който се намира в близост до местоживеенето на страните, но извън съдебния район на Благоевград, поради естеството на обстоятелството, породило самоотводите на съдиите, а именно Районен съд – Дупница. Така мотивиран и на основание чл. 43, т. 3 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение