Определение № 1794 от 10.06.2025 г. на ВКС по т. д. № 1733/2024 г.

Производството е по чл.248 ГПК. Образувано е по молба на адв. П. К. от САК в качеството на процесуален представител на Ж. Р. И., с която се иска да бъде изменено постановеното по делото определение № 1022 от 31.03.2025 г. в частта за разноските чрез намаляване на присъдените на „ДЗИ - Общо застраховане“ АД разноски за адвокатско възнаграждение, след съобразяване на решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на Съда на ЕС. В молбата се поддържа, че при постановяване на определението съдът не е взел предвид обстоятелството, че „не е имало процесуално представителство пред ВКС, тъй като касационната жалба не е допусната за разглеждане, т. е. работата на адвоката е за подаване на касационна жалба“. Излагат се съображения, че съдът разполага с възможност да извърши преценка и да намали адвокатското възнаграждение поради липса на фактическа и правна сложност на делото, тъй като с присъждане на сумата 1 000 лв. в полза на ответника - застраховател са накърнени финансовите интереси на молителя, който е претендирал с иска си заплащане на обезщетение за неимуществени вреди по повод на телесни повреди. В срока по чл.248, ал.2 ГПК е подаден отговор от ответника „ДЗИ - Общо застраховане“ АД - чрез адв. М. В., в който е изразено становище за неоснователност на заявеното в молбата искане поради отсъствие на предпоставки за повторно редуциране на присъденото като разноски адвокатско възнаграждение на основание чл.78, ал.5 ГПК. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Молбата е подадена от надлежна страна в срока по чл.248, ал.1 ГПК и е процесуално допустима, но по същество е неоснователна. С определение № 1922 от 31.03.2025 г. по настоящото дело не е допуснато касационно обжалване на постановеното от Апелативен съд - Бургас въззивно решение № 46 от 29.02.2024 г. по в. гр. д. № 6/2024 г. в обжалваната от Ж. Р. И. част, с която е потвърдено решение № 732 от 20.06.2023 г. по гр. д. № 698/2022 г. на Окръжен съд - Бургас, поправено по реда на чл. 247 ГПК с решение от 02.11.2023 г. по същото дело, в частта за отхвърляне на предявения от касатора против „ДЗИ - Общо застраховане“ АД пряк иск с правно основание чл.432, ал.1 КЗ за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, причинени при ПТП на 28.09.2021 г., за разликата над сумата 60 000 лв. до сумата 80 000 лв. В зависимост от изхода на производството по чл.288 ГПК касаторът - ищец е осъден да заплати на ответника „ДЗИ - Общо застраховане“ АД разноски за адвокатско възнаграждение в размер на сумата 1 000 лв. От мотивите към определението, с което не е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, се установяват следните обстоятелства: При произнасяне по направеното в отговора на касационната жалба искане за разноски съставът на ВКС е констатирал, че в касационната жалба процесуалният представител на касатора - адв. П. К., е направила предварително възражение по чл.78, ал.5 ГПК за прекомерност на евентуално претендираното от ответника адвокатско възнаграждение. Съдебният състав е разгледал възражението и след като е преценил материалния интерес по делото пред касационната инстанция, фактическата и правна сложност на делото, обема и съдържанието на предоставената от процесуалния представител на ответника адвокатска защита в производството по чл.288 ГПК, е направил извод, че уговореното и заплатено от ответника адвокатско възнаграждение от 1 980 лв. с ДДС е прекомерно, поради което и на основание чл.78, ал.5 ГПК е редуцирал неговия размер до сумата 1 000 лв. При така установените обстоятелствата съставът на ВКС намира, че не са налице предпоставки за изменение на постановеното в производството по чл.288 ГПК определение в частта за разноските. Молителят е упражнил предварително правото си на възражение по чл.78, ал.5 ГПК срещу размера на адвокатското възнаграждение, претендирано от ответника като разноски за процесуално представителство в стадия за селекция на касационните жалби. Възражението е разгледано, счетено е за основателно и уговореното адвокатско възнаграждение е намалено до размер, преценен от съда за съответен на фактическата и правна сложност на делото и на предоставената адвокатска защита в стадия на производството по чл.288 ГПК. Повторното искане на ищеца - касатор за намаляване поради прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна, присъдено от съда след прилагане на разпоредбата на чл.78, ал.5 ГПК, съставлява недобросъвестно упражняване на процесуалното право по чл.78, ал.5 ГПК и следва да бъде оставено без уважение. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,