Определение № 50201 от 20.09.2023 г. на ВКС по гр. д. № 390/2019 г.

Производство по чл. 248 ГПК. Образувано е по молба вх. № 509974/14.12.2022 г. по регистъра на ВКС, подадена от Б. Я. М. с искане за допълване на определение № 267 от 30.06.2022 г. по настоящото дело в частта му за разноските, чрез присъждане на претендираните от жалбоподателя разноски в размер на 15 лева – заплатена държавна такса по сметката на ВКС. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като взе предвид данните по делото, намира следното: Производството по делото е образувано по частна касационна жалба на Б. М. срещу определение № 3 от 08.01.2018 г. по ч. гр. д. № 402/2017 г. на Апелативен съд – Бургас. С последното е оставена без уважение частната жалба на жалбоподателя и така е потвърдено определение № 375 от 07.11.2017 г. по в. гр. д. № 378/2016 г. на Окръжен съд – Ямбол в частта, с която е върната частна жалба на М. срещу разпореждане № 142/19.04.2017 г. по въззивното дело за оставяне без уважение на молбата на лицето за предоставяне на правна помощ и освобождаване от държавна такса по делото, поради невнасяне в определения срок на дължимата държавна такса по нея. С определение № 267 от 30.06.2022 г. по настоящото дело, след като е възобновено производството по делото, е допуснато касационно обжалване на определение № 3 от 08.01.2018 г. по ч. гр. д. № 402/2017 г. на Апелативен съд – Бургас и същото е обезсилено. Частната жалба на Б. Я. М. против определение № 375 от 07.11.2017 г. по в. гр. д. № 378/2016 г. на Окръжен съд – Ямбол е приета за разглеждане по компетентност, като последното е отменено и делото е върнато на окръжния съд за администриране на частната жалба (без внасяне на държавна такса). Молбата, с която е сезиран настоящия съдебен състав е допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Съобразно разпоредбите на ГПК отговорността за разноски се понася от страната, срещу която е постановен съдебният акт – т.е. за която резултатът от този акт е неблагоприятен. Спрямо нея това е санкция за неоснователно предизвикания правен спор. С постановеното по делото определение не са присъдени деловодни разноски, доколкото производството по частната касационна жалба се е развило едностранно и няма насрещна страна по този спор. В тази връзка сторените от жалбоподателя разноски следва да останат в негова тежест. В постановеното по настоящото дело определение е прието, че в производството по чл. 83, ал. 2 ГПК не следва да се събира държавна такса, тъй като противното би възпрепятствало правото на защита. Жалбоподателят е заплатил държавна такса за разглеждане на частната касационна жалба в размер на 15 лв. и тъй като сумата се явява недължимо събрана, би могъл да поиска нейното връщане (възстановяване), но не и да претендира присъждането й по реда на чл. 248 ГПК. Воден от горното, Върховният касационен съд, ІІІ г. о.,