Определение № 3270 от 23.06.2025 г. на ВКС по гр. д. № 1565/2025 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 ГПК. Образувано е по частна жалба с вх. № 3011 от 12.03.2025 г. от адв. Ж. Д., процесуален представител на М. Б. И., против определение № 184 от 05.02.2025 г., постановено по в.гр.д. № 641 по описа за 2024 г. на Окръжен съд - Плевен, с което е оставена без уважение молбата на М. Б. И. за изменение на решение № 543 от 12.12.2024 г., постановено по в.гр.д. № 641 по описа за 2024 г. на Окръжен съд - Плевен, в частта за разноските на основание чл. 248, ал. 1 ГПК. В жалбата са наведени оплаквания за неправилност на атакуваното определение и се иска неговата отмяна. Твърди се, че в определението неправилно е прието, че възражението за прекомерност на адвокатското възражение на пълномощника на ответната страна за въззивното производство е преклудирано. Насрещната страна П. П. М. не подала отговор и не изразява становище по жалбата. Настоящият състав на ВКС приема, че частната жалба е процесуално допустима и разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 543 от 12.12.2024 г. по в.гр.д. № 641 по описа за 2024 г. на Окръжен съд - Плевен е потвърдено решение № 260001 от 27.06.2024 г., постановено по гр. д. № 63 по описа за 2017 г. на Районен съд - Левски в обжалваните от М. Б. И. части, относно постановеното уравняване на дела на П. П. М. с пари, както и в съответните части по претенциите по сметки, съгласно чл. 346 ГПК. Като последица М. Б. И. е осъдена да заплати на П. П. М. направените деловодни разноски за въззивната инстанция в размер на 2400.00 лв. адвокатско възнаграждение. За да постанови атакуваното определение Окръжен съд - Плевен е приел, че възражението на въззивницата за прекомерност на адвокатското възнаграждение е преклудирано, тъй като възражението не е направено, нито с въззивната жалба, нито в пледоариите по същество в съдебно заседание на 20.11.2024 г., нито дори с писмените бележки, за които съдът е дал възможност за представяне, но такива не са постъпили по делото. В допълнение съдът е посочил, че в случая обжалваният интерес е в общ размер на 26 162.86 лв., като съгласно чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минималният хонорар е 2743.03 лв. При това положение заплатеното и присъдено от съда възнаграждение за един адвокат от 2400.00 лв. се явява под минималното такова по Наредба №1 и не може да бъде намалявано. В определението неправилно е прието, че не е направено възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК. Видно от данните по делото, възражение срещу претендираното от П. П. М. адвокатско възнаграждение е релевирано от процесуалния представител на жалбоподателката в проведеното на 20.11.2024 г. открито съдебно заседание /л. 31 от делото/. Същевременно настоящият съд намира, че уговореното и заплатено от П. П. М. адвокатско възнаграждение не е прекомерно с оглед защитавания интерес на страната и фактическата и правна сложност на спора. Пред Окръжен съд - Плевен спорът е пренесен по въззивна жалба на М. Б. И. против първоинстанционното решение в частите: 1. с която е осъдена М. Б. И. да заплати на П. П. М. за уравнение на дела му сумата от 3825.19 лв., ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на решението до окончателното изплащане; 2. в частта, с която е осъдена М. Б. И. да заплати на П. П. М. сумата от 6950 лв., представляваща размер на обезщетението за ползване на притежаваната от него 1/2 ид. част от имота в [населено място], общ. П., [улица] за периода от 15.11.2022 г. до датата на последното съдебно заседание - 27.05.2024 г., ведно със законната лихва, считано от 15.11.2022 г., както и да му заплаща по 375 лв. месечно обезщетение за ползване на неговата 1/2 ид. част от имота за периода от 28.05.2024 г. до окончателното ликвидиране на съсобствеността, ведно със законната лихва всяка закъсняла вноска; 3. в частта, с която е отхвърлен иска на М. Б. И. за осъждане на П. П. М. за заплащане на обезщетение за ползването на притежаваната от нея идеална част от земята и сградите за разликата от 4585.48 лв. до 17 657.04 лв., ведно със законната лихва, считано от 06.04.2016 год. до окончателното изплащане на сумата; 4. в частта, с която е осъдена М. Б. И. да заплати на П. П. М. сумата от 188.90 лв., представляваща заплатения вместо М. Б. И. дължим от нея местен данък и такса смет за имота на [улица], ведно със законната лихва върху нея от датата на предявяване на претенцията - 15.11.2022 г. до окончателното изплащане на сумата; в частта, с която е осъдена М. Б. И. да заплати на П. П. М. сумата от 520.78 лв., представляваща обезщетение за ползване на притежаваната от него 1/2 ид. част от допуснатите до делба движими вещи, намиращи се в нейно държане за периода от 15.11.2022 г. до 27.05.2024 г., ведно със законната лихва, считано от влизане в сила на решението и 5. в частта, с която е осъдена М. Б. И. да заплати на П. П. М. сумата от 1606.43 лв., представляваща 1/2 от стойността на подобренията, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска - 15.11.2022 г. до окончателното изплащане на сумата. От пълномощника на П. П. М. е депозиран пространен и обоснован отговор на въззивната жалба към който са представени писмени доказателства и е осъществил процесуално представителство в проведеното открито съдебно заседание. Следователно фактическата и правна сложност на спора, повдигнат за разглеждане пред съда – претенция във връзка с изчисляване на присъденото уравнение на дела на П. П. М. и разнородни претенции между съделителите по сметки, не обуславя извод за прекомерност на заплатеното адвокатско възнаграждение при защита правата на П. П. М. в размер на сумата 2400.00 лв. Предвид съвпадането с крайния извод на Окръжен съд - Плевен, че адвокатското възнаграждение не следва да се намалява и няма основание за ревизиране на присъдените с решението по същество разноски, обжалваното определение следва да се потвърди. С оглед изложените съображения Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение