Определение № 12954 от 16.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 11594/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на З. В. З., чрез адв. С. Стоянов против Определение № 11268/17.10.2025 г. г. по адм. д. № 1584/2025 г. по описа на Административен съд - Варна, с което на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК във вр. с чл. 144 от АПК, производството е спряно до приключване с влязъл в сила съдебен акт на производството по дело С-587/25 на Съда на Европейския съюз (СЕС). Частният жалбоподател поддържа, че определението е неправилно, поради противоречие с материалния закон -основание за обжалване по чл. 209, т. 3 от АПК, във връзка с чл. 236 от АПК. В срока по чл. 232 от АПК постъпва писмен отговор от ответника по частната жалба, който намира същата за неоснователна, а обжалваното определение за правилно. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, намира, че частната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: Производството по делото пред Административен съд Варна е образувано по жалба на З. В. З. срещу Решение № 2153-03-110/20.06.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Варна, с което е потвърдено Разпореждане № 031-00-3464-3/14.05.2025 г. на ръководителя на осигуряването за безработица в ТП на НОИ – Варна, с което на основание чл. 54ж, ал. 1от КСО и във вр. с чл. 11, § 3, б. „а“ и чл. 65, § 2 от Регламент (ЕО) № 883/2004 г., на жалбоподателя е отказано отпускане на парично обезщетение за безработица. За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд приема, че спорът в производството се отнася до определянето на компетентната държава-членка при отпускане на обезщетение за безработица на лица, които са полагали труд на територията на друга държава членка, и по-конкретно за работодател от друга държава-членка на борда на кораб, плаващ под флага на друга държава-членка на ЕС, които искат отпускане на обезщетение за безработица на територията на Република България. Съдът посочва, че съобразно въпросите, постановени е преюдициалното запитване по адм.д. № 633/2025 г., образувано по дело С-587/25 г. на Съда на ЕС, от последния е поискано тълкуване по въпроса – кое е приложимото национално законодателство и коя е компетентната държава-членка за отпускане на обезщетението за безработица, попадащо в обхвата на Регламент (ЕО) № 883/2004 г. В мотивите на оспореното определение е посочено, че предмет на спора по адм. д. № 1584/2025 г., и двете по описа на Административен съд- Варна, са спорове относно прилагането на едни и същи норми и съответствието им с правото на ЕС. Счита, че произнасянето по поставените преюдициални въпроси е от съществено значение за тълкуването и прилагането на националните норми и решаването на процесния спор. Определението е валидно, допустимо и правилно. Съгласно чл. 154а, ал. 1, т. 8 от АПК, производството може да бъде спряно при преценката за наличието на отправено преюдициално запитване, обуславящо изхода на спора по разглежданото дело. Този спор следва да е висящ и решението по него да е от значение за разрешаването на тази претенция. Съгласно принципа на равенство (чл. 8, ал. 2 АПК), при наличие на определена степен на еднаквост на характеристиките на разглежданите случаи, административната практика следва да не се променя, т.е. при еднакви условия, сходните случаи следва да се третират еднакво. Първоинстанционният съд правилно е преценил, че делото пред СЕС, е обуславящо за разрешаването на процесния спор. При наличната нормативна уредба на чл. 119 от КСО, както и обстоятелството, че на практика първоинстанционният съд ще бъде първа и единствена инстанция по съществото на спора, е налице връзка на преюдициалност между делото, инициирано от Административен съд - Варна, висящо пред СЕС и първоинстанционното дело, обуславящ приложението на чл. 154а ал. 1, т. 8 АПК. При съобразяване на тези обстоятелства, обжалваното определение на първоинстанционния съд за спиране на образуваното пред него производство, на основание чл. 154а, ал. 1, т. 8 от АПК е законосъобразно и следва да се остави в сила. Претендираните от ответника разноски следва да се съобразят при произнасянето по същество с краен съдебен акт по спора, доколкото настоящето частно производство не слага край на висящността на спора. Като съобрази изложените фактически и правни изводи, Върховният административен съд, състав на шесто отделение