Определение № 398 от 01.11.2017 г. на ВКС по гр. д. № 4286/2017 г.

Производството е по реда на чл.282 ГПК. Образувано е по молба на [фирма], [населено място], общ. Р., обл.Пловдивска, за спиране на изпълнението на въззивно решение на Пловдивски окръжен съд от 17.10.17, постановено по г.д.№.1594/17. С посоченото въззивно решение е потвърдено реш.№.1463/9.05.17 по г.д.№.6337/16 на Районен съд Пловдив, Х.., в частта, с която [фирма] е осъдено да плати на основание чл.200 КТ на С. М. П. 33560лв. обезщетение за неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането 21.05.15г. На 30.10.17 [фирма] е депозирало касационна жалба вх.№.32712/30.10.17 срещу въззивното решение в горепосочената му част - с изложение на касационните основания и внесена държавна такса. Към молбата за спиране по реда на чл.282 ГПК е приложен документ за сумата 33560лв. за спиране на изпълнението, която е постъпила по сметката за обезпечения на ВКС. Върховният касационен съд, като съобрази изложените факти, направеното искане и материалите по делото, намира, че молбата по чл.282 ГПК е основателна. Съгласно чл.282 ал.2 т.1 ГПК по искане на жалбоподател касационният съд може да спре изпълнението на осъдително въззивно решение за парично вземане при наличие на подадена в срок касационна жалба и надлежно представено обезпечение в размер на присъдената сума. В случая посочените предпоставки са налице - обжалва се решение в осъдителната му част за присъждане на парична сума /33560лв./; молителят е подал касационна жалба в преклузивния едномесечен срок /обжалваният акт е от 17.10.17 и към момента на подаване на жалбата 30.10.17 едномесечният срок за обжалването му не е изтекъл/ и дължимият размер на обезпечение, определено съгласно нормата на чл.282 ал.2 т.1 от ГПК и ТР 6/14 от 23.10.2015 на ОСГТК на ВКС, е наличен по специалната сметка на ВКС. Мотивиран от горното, ВКС, Трето гражданско отделение