Определение № 6379 от 10.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5158/2026 г.

Производството е по реда на чл.229 и сл. АПК. Образувано е по частна жалба на Н. Т. от Република Турция, подадена чрез адокат - пълномощник, със съдебен адрес в гр. Свиленград, ул. "Димитър Благоев", №4Б, против Разпореждане №16438/29.04.2026 г. на Административен съд София - Град, III отделение, 66 - ти състав, постановено по адм. д. № 8461 по описа за 2022 г. на този съд. С разпореждането е върната касационната жалба на Н. Т., гражданин на Република Турция, срещу Решение № 8615/04.03.2026 г. по адм. д. № 8461/2022 г. по описа на АССГ, III отделение, 66 - ти състав. Частният жалбоподател твърди, че разпореждането е неправилно, защото жалбоподателят не е бил получил препис на Разпореждане № 9555/11.03.2026 г. - за сведение и изпълнение на съдебните указания. На 12.05.2026 г. получил препис от Разпореждане №16438/29.04.2026 г., от което вече установил, че е трябвало да заплати държавна такса в размер на 869,20 евро, по сметка на ВАС. Частният жалбоподател счита, че дължимата такса е в размер на 70 лева, защото делото е без материален интерес. Цитира практика на ВАС, I отделение, обективирана в Определение № 3409/01.04.2025 г.по адм. д. № 3124/2025 година. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на ЧЖ, валидността, допустимостта и правилността на обжалваното разпореждане прие за установено следното: Частната жалба е депозирана от страна по делото и в срок, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество тя е неоснователна. Видно е по делото, че с Разпореждане № 9555/11.03.2026 г. на АССГ, III отделение, 66 - ти състав, е оставена без движение КЖ на Н. Т., гражданин на Република Турция, срещу Решение № 8615/04.03.2026 г. по адм. д. №8461/2022 г. по описа на този съд. Указано е било на жалбоподателя в 7 - дневен срок от неговото уведомяване да представи доказателства за внесена държавна такса в размер на 869,20 евро по сметка на ВАС, като с писмена молба представи копие от платежния документ в деловодството на съда. Указано е още, че при неизпълнение на указанията в цялост и в посочения срок, КЖ ще бъде върната. Разпореждането е връчено на адвокат - пълномощника на жалбоподателя чрез лицето М. Д.. Същото лице е получило и съобщението за постановеното съдебно решение. Оплакването на частния жалбоподател, че не е получил разпореждането, съдържащо съдебните указания, е неоснователно. Това е така, защото на гърба на съобщението изрично е отбелязано, че с него се връчва като приложение и препис от Разпореждане № 9555/11.03.2026 г. по адм. д. №8461/22 г., III отделение, 66 - ти състав на АССГ. Освен това, във връзка с изпълнение на всички съдебни указания, не е установено и към настоящият момент жалбоподателят да е внесъл по сметка на ВАС, държавна такса в соченият от лицето размер - 70 лева. Освен това е видно от доказателствата, че адвокатът, представляващ Н. Т., е приложил в първоинстнационното производство списък за претендираните от него разноски в размер на 27 609,76 евро - минимален размер, изчислен по реда на чл.8, ал.1, вр. с чл.7, ал.2, т.7 от Наредба №1/09.07.2004 г. на ВАдС, вместо да поиска присъждане на разноски, определени без конкретен материален интерес. И в двете хипотези обаче, жалбоподателят е трябвало да внесе държавна такса, каквото обстоятелство по делото не е се доказва. Поради това административният съд обосновано е разпоредил връщане на ЧЖ на Н. Т.. Разпореждането е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение