Решение № 4202 от 16.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5197/2025 г.

Производството е по реда на чл. 209 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Д. К. К. от град Варна, представляван от адвокат И. Калев от ВАК, против Решение № 6431/ 24.02.2025г., постановено по адм. дело № 7432/ 2024г. по описа на Административния съд- София- град /АССГ/. В касационната жалба са изложени доводи за необоснованост и неправилност на обжалваното решение - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател посочва, че обжалваното решение е незаконосъобразно, като процедурата за преустановяване на електрозахранване не е спазена. Иска се отмяна на съдебното решение и претендира разноски по реда на чл. 38, ал. 2 от Закона за адвокатурата. Ответникът– Комисията за енергийно и водно регулиране (КЕВР) в подадения писмен отговор и в съдебно заседание чрез юрисконсулт Бельова моли да се отхвърли касационната жалба, като неоснователна и да се потвърди, като правилен и законосъобразен акта на АССГ. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът– „Електроразпределение Север“ АД не изразява становище по жалбата. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното съдебно решение, постановено от Административен съд- София- град, като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като прецени данните по делото и доводите на страните, приема касационната жалба за допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, а разгледана по същество, на основанията по чл. 218, ал. 1 АПК за НЕОСНОВАТЕЛНА. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред първоинстанционния съд е Решение № Ж-327 от 10.04.2024 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране, с което на основание чл. 22, ал. 1 и ал. 7 от ЗЕ, във връзка с чл. 147, ал. 1 от Наредба № 3 е било прието, че жалбата е неоснователна и е прекратено административното производство по жалба с вх. № Е-11Д-00-7/ 08.02.2024 г. на Д. К. К. срещу „Електроразпределение Север“ АД. С обжалваното решение съдът е ОТХВЪРЛИЛ жалбата на Д. К. К. срещу Решение № Ж-327 от 10.04.2024 г. на Комисията за енергийно и водно регулиране и е потвърдил същото решение по административно производство, образувано по жалба с вх. № Е-11Д-00-7/ 08.02.2024 г., подадена от Д. К. К., като законосъобразно. АССГ е посочил, че от събраните по делото доказателства се установява, че Д. К. е клиент на „Електроразпределение Север“ АД за посочения обект, с абонатен № 0102703097, с адрес: гр. Варна, [жк], [адрес]. Консумираната електрическа енергия на обекта се ползва за битови нужди. За горепосочения обект вследствие на извършена проверка и констатиран неправомерен достъп до вътрешността на електромера съгласно чл, 50, ал. 1, т. Б от Правилата за измерване на количеството електрическа енергия (ПИКЕЕ) е изчислено количество електрическа енергия и е издадена Фактура № 0108404151 от 06.10.2022 г. на стойност 1 224,68 лв., за периода от 26.07.2022 г. до 16.09.2022 г., със срок на плащане до 26.10.2022 г. Решаващият съд е посочил, че административното производство се е развило по жалба с вх. № Е-11Д-00-7/ 08.02.2024 г. на Д. К. К., подадена с твърдения, че преустановеното спиране на електрозахранването противоречи на закона, общите условия на „Електроразпределение Север“ АД и добрите нрави. Искано е КЕВР да извърши проверка и при установяване на нарушение, да бъдат приложени необходимите мерки съгласно закона. Извършена е проверка и е изготвен доклад, като са приложени становища на ЕРП Север. С оспореното Решение № Ж- 327 от 10.04.2024 г., Комисията за енергийно и водно регулиране приела, жалбата на Д. К. К. за неоснователна и прекратил преписката. Решаващият съд въз основа на доказателствата по делото и установената фактическа обстановка е направил извод, че оспореното решение е издадено от компетентен орган. Съдът е приел, че не е допуснато нарушение на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК и съществено нарушение на административнопроизводствените правила, представляващи основания за отмяна по чл. 146, т. 2 от АПК. Решението е валидно, обективирано в предвидената в закона писмена форма и съдържа подробни мотиви, като са посочени фактическите и правни основания за издаването му. В обстоятелствената част на решението са изложени достатъчно съображения в тази посока, позволяващи да се направи както извод за конкретните мотиви, от които органът се е ръководил при вземането на решението, така и да се извърши преценка за законосъобразност на акта. Спазена е процедурата по провеждане на административното производство. Посочил, че оспореното решение е издадено от компетентния за това независим специализиран държавен орган – КЕВР, в рамките на правомощията му. В тази връзка е обсъдил, че съгласно чл. 10, ал. 1 от ЗЕ, ред. ДВ бр. 17 от 2015 г. регулирането на дейностите в енергетиката и във водоснабдяването и канализацията се осъществява от КЕВР. Комисията е постоянно действащ орган, който заседава, ако присъстват повече от половината от общия брой членове или от членовете на съответния състав /чл. 13, ал. 1 от ЗЕ, ред. ДВ бр. 35 от 2015/. По аргумент от чл. 13, ал. 3, т. 1 от ЗЕ, ред. ДВ бр. 9 от 2022 г. КЕВР се произнася с мотивирани решения, които се приемат с мнозинство повече от половината от общия брой членове или от членовете на съответния състав, от които поне един от членовете със стаж в енергетиката – при упражняване правомощия на комисията в енергетиката. Въздържане от гласуване не се допуска, а начинът на гласуване на всеки гласувал и мотивите на всеки гласувал против се отразяват в протокола към решението – чл. 13, ал. 4 от ЗЕ. Визираните разпоредби от ЗЕ в редакции, относими по време към процесния административен акт, очертават обстоятелствата, при наличието на които комисията разполага с компетентност да постанови решение като оспореното понастоящем такова. Съдът е установил от извлечението от № 100/ 10.04.2024 г., че на закрито заседание, проведено на 10.04.2024 г. и тримата членове на състав „Енергетика“ на КЕВР са присъствали – председателят и двама членове със стаж в областта на енергетиката, които са гласували „ЗА“. Следователно, заседанието на специализирания състав „Енергетика“, на което е постановено процесното решение, е проведено от компетентния състав, заседавал при наличие на изискуемия по чл. 13, ал. 1 от ЗЕ ред. ДВ бр. 35 от 2015 г. кворум /двама от трима членове/, а решението е постановено при наличие на предвиденото в чл. 13, ал. 3, т. 1 от ЗЕ ред. ДВ бр. 9 от 2022 г. мнозинство. В заключение съдът е намерил, че КЕВР е постановила законосъобразно решение, което е било потвърдено. Решението на административния съд е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са доводите от касационната жалба, че решението на адм. съд е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Спрямо установените и релевантни за спора факти, съдът правилно е приложил материалния закон. Съобразно разпоредбата на чл. 22, ал. 1, т. 2 от Закона за енергетиката, в правомощието на КЕВР е да разглежда подадени жалби от клиенти срещу доставчици на енергия и природен газ, включително крайни снабдители, свързани с изпълнението на задълженията им по този закон. В случая с процесното решение това изискване на посочената разпоредба от ЗЕ е спазено от административния орган. Административният съд правилно е преценил за законосъобразно решение Решение № Ж-327 от 10.04.2024 г. на КЕВР, с което е прекратено административното производство, образувано по жалба с вх. № Е-11Д-00-7/ 08.02.2024 г., подадена от Д. К. К. срещу „Електроразпределение Север“ АД. Правилен е извода на съда, че оспореният акт е Решение № Ж- 327 от 10.04.2024 г. на КЕВР, като същият е издаден от компетентен орган. Правомощието на КЕВР да разглежда жалби е разписано в чл. 22, ал. 1 от Закона за енергетиката (ЗЕ). Съгласно чл. 22, ал. 7 от ЗЕ редът за подаване на жалбите, тяхното разглеждане и процедурата за доброволно уреждане на спорове са в наредбата по чл. 60- Наредба № 3 от 21.03.2013 г. за лицензиране на дейностите в енергетиката - НЛДЕ (обн. в ДВ, бр. 33/ 05.04.2013 г.). Съгласно чл. 147, ал.1 от НЛДЕ, когато в резултат на проверката по жалбата и събраните в хода на административното производство доказателства Комисията установи, че жалбата е неоснователна, тя с решение прекратява преписката. Когато в резултат на проверката по жалбата и събраните в хода на административното производство доказателства Комисията установи, че жалбата е основателна, тя с решението си дава задължителни указания и определя подходящ срок за изпълнението им, съгласно чл. 147, ал. 2 от НЛДЕ. На основание чл. 22, ал. 1 и ал. 7 от ЗЕ, във връзка с чл. 147, ал. 1 от НЛДЕ, административното производство, образувано по жалба на Д. К. правилно е прекратено. Правилно е установено, че от страна на КЕВР е спазена процедурата, предвидена в чл. 145 от НЛДЕ, а именно след приключване на проверката по жалбата е изготвен доклад и проект на решение, в които са отразени обстоятелствата по жалбата, становището на проверяваното лице, събраните по административната преписка доказателства, правните основания, както и са приложени събраните по административното производство доказателства. Докладът, проектът на решение, жалбата и преписката по нея са внесени за разглеждане от Комисията в закрито заседание и е взето решение с три гласа „за“, от които два гласа на членове на Комисията със стаж в енергетиката, за което е съставен протокол от проведеното закрито заседание на КЕВР. Спазени и изискванията за форма на акта, като Решение № Ж-327 от 10.04.2024 г. на КЕВР, съдържа фактически и правни основания, съгласно изискванията на чл. 59 ал. 2, т. 4 от АПК. В хода на проведеното административно производство, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Правилен е извода на съда, че с оглед извършената от КЕВР проверка и приобщените по административното производство доказателства, следва да бъде съобразен изходът от образуваното по предявения отрицателен установителен иск с правно основание чл. 124 ГПК от Д. К. К., разгледан по гражданско дело № 5263/ 2022 г. по описа на Районен съд– Варна, срещу „Електроразпределение Север“ АД. Предмет на образуваното гражданско дело е била процесната Фактура № 0108404151/ 06.10.2022 г., за която жалбоподателят е изложил твърдения, че не дължи сумата в размер на 1 224,68 лева, представляваща корекция по силата на договор за продажба на електроенергия, потребена в обект, находящ се на адрес град Варна, [жк], [адрес]. В рамките на гражданското производство, Д. К. К. е оспорил доставката и реалното потребление на електроенергия в твърдения размер в рамките на процесния период. По делото е била назначена съдебно- техническа експертиза, като заключението на вещото лице е потвърдило, че електрозахранващото дружество- оператор е спазило процедурата по извършване на монтаж на повредено от неправомерно външно вмешателство измервателно устройство, както и че корекцията по сметката на потребителя К., след монтаж на ново измервателно устройство, по методиката, установена в чл. 50 ПИКЕЕ, е извършена правомерно и коректно. Гражданският съд е приел, че начислената на потребителя по този начин сума в размер на 1 224, 68 лв. е дължима и ищецът не е успял да докаже липсата на задължение по процесната фактура. С оглед на това е постановил Решение № 2054/ 08.06.2023 г. по гражданско дело № 5263/ 2022 г., с което е отхвърлил предявения от Д. К. К. отрицателен установителен иск. Няма данни, решението на Районен съд– Варна да е било обжалвано и същото е влязло в сила. На основание чл. 297 ГПК, влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, както и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Обосновано и в съответствие с материалния закон в съдебния акт е прието, че оспореното Решение Ж- 327 от 10.04.2024 г. на КЕВР е правилно. Аргументите на касационния жалбоподател за противното не се споделят от настоящата инстанция. Пред ВАС не се представят нови доказателства, които да налагат изводи, различни от тези на първоинстанционния съд и не се обосновава отмяна на обжалваното съдебно решение. По изложените съображения обжалваното съдебно решение на АССГ е обосновано и правилно, постановено при спазване на материалния закон, и не страда от релевираните с касационната жалба пороци, поради което следва да се остави в сила. С оглед изхода на спора разноски следва да бъдат присъдени на КЕВР в размер на 100 евро. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК Върховният административен съд, Трето отделение