Определение № 2414 от 17.05.2024 г. на ВКС по гр. д. № 4234/2023 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на процесуалния представител на М. Ц. – адв. И. – А. Ч. Н. против определение № 1745/06.07.2023 г., постановено по реда на чл.248, ал.1 ГПК по гр.д.№ 3530/2022 г. от 8-ми граждански състав на САС. Частната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Съразмерно с основателната част на въззивната жалба – за сумата от 4 000 лева, дължимото възнаграждение върху целия размер на претенцията, заявена с въззивната жалба от 36 000 лева - 4236 лева, сумата, която се дължи на основание чл.38 ЗА на процесуалния представител на М. Ц. е в размер на 470, 67 лева, както правилно е изчислил и въззивния съд, прилагайки разпоредбите на Наредба № 1 за минималните адвокатски възнаграждения в редакцията след измененията от 2022 г. Доводите в тази насока в частната жалба са неоснователни и обжалваното определение следва да се потвърди. Водим от горното, състав на ВКС