Определение № 588 от 20.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12319/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцеусалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от Б. А. М., от [населено място], обл. Търговище, [улица], чрез адв. С. Маринова против Определение №1808/07.11.2025 г. на Административен съд Търговище, постановено по адм. дело №508/2025 г., в частта, в която е спряно производството по адм. дело № 20257250700508/ 2025 г. по описа на Административен съд Търговище до произнасянето на Съда на Европейския съюз по преюдициалното запитване, отправено с Определение № 500/ 03.02.2025 година по адм. дело № 1559/ 2024 г. по описа на Административен съд – Благоевград, по което е образувано дело С-116/ 25 на СЕС. Наведени са доводи за неправилност поради съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3, пр. 2 и 3 АПК, във връзка с чл. 236 АПК. Иска се отмяна на оспореното определение и връщане на делото за продължаване на съдопроизводствените действия. Претендират се сторените деловодни разноски. Ответникът - директорът на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП на НОИ) - Търговище, в писмен отговор оспорва частната жалба като неоснователна. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, тричленен състав на шесто отделение, след като обсъди данните по делото и изложените пред настоящата инстанция доводи, намира частната жалба за процесуално допустима, като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в рамките на законоустановения срок по чл. 230 АПК и от надлежно легитимирана страна Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Производството пред Административен съд Търговище е образувано по жалба на Б. А. М., [ЕГН], от [населено място], обл. Търговище, [улица], чрез адв. С. Маринова, против Решение №1040-25-140/ 13.10.2025 г. на Директора на ТП на НОИ-Търговище, с което е потвърдено Разпореждане №251-00-754-5/ 05.09.2025 г., издадено от главен експерт по осигуряването - за ръководител на осигуряването за безработица, с което е отпуснато ПОБ, в размер на 28,73 лв. дневно, считано от 28.06.2025 до 27.12.2025 г. С определението, предмет на съдебен контрол, първоинстанционният съд е спрял производството като се е позовавал на отправено преюдициално запитване от Административен съд Благоевград по адм. д. № 1559/2024 г., по което е образувано дело С-116/25 г. на СЕС с предмет искане за тълкуване на разпоредбите на чл. 62 §.1 и §.2 от Регламент № 883/2004 г. като според запитващия съд приложената от осигурителния орган разпоредба на чл. 54б, ал. 8 от Кодекса за социално осигуряване (КСО) не може да се разглежда като легитимна дерогация на приложението на член 62, § 1 и § 2 от Регламент № 883/2004, съгласно условията, предвидени в § 3 на същия член. Съдът е изложил мотиви, че предметът на адм. д. № 1559/2024 г. по описа на Административен съд Благоевград е сходен с предмета на адм. д. № 508/2025 г. по описа на Административен съд Търговище, поради което съдът счита, че произнасянето на СЕС по дело С-116/25 г. има значение за правилното решаване на спора по висящото пред него дело. Определението е валидно, допустимо и правилно. Неоснователни са наведените в частната жалба възражения досежно неправилно приложение на разпоредбата на чл. 154а, ал.1, т. 8 АПК, според която съдът спира производството при отправено преюдициално запитване от друг съд по въпрос, обуславящ изхода на спора. В оспорвания административен акт дневният размер на паричното обезщетение за безработица на жалбоподателя е изчислен, вкл. и с прилагане на разпоредбата на чл. 54б, ал. 8 КСО (нова - ДВ, бр. 67 от 09.08.2024 г.). Образуваното дело пред СЕС(С-116/25) касае изчисляването на размера на обезщетенията за безработица в условията на координация на системите за социална сигурност в Европейския съюз, какъвто е и предмета на оспорване пред Административен съд - Търговище във връзка с придобит от жалбоподателя осигурителен стаж във Франция и значението му за определяне на дължимото му от осигурителните органи на НОИ парично обезщетение за безработица. Отчитайки задължителния характер на решенията на СЕС, съгласно разпоредбата на чл. 633 ГПК, съдът е приложил правилно процесуалната норма, съобразявайки наличието на висящо съдебно производство по преюдициален за спора по делото въпрос. Наличието на преюдициален за производството спор е отрицателна процесуална предпоставка по упражняване правото на съдебно оспорване, която налага спиране на делото до приключване на обуславящия за него спор. Действайки по този начин, административният съд е постановил правилно определение, което следва да бъде оставено в сила. Останалите съображения, развити в частната жалба, касаят разрешаване на въпроси по същество на правния спор, които не са предмет на настоящото производство. Претендираните от страните разноски следва да се съобразят при произнасянето по същество с краен съдебен акт по спора, доколкото настоящето частно производство не слага край на висящността на спора по същество. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изреч. първо, предл. първо, вр. чл. 236 АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,