Определение № 182 от 01.07.2020 г. на ВКС по гр. д. № 1512/2020 г.

Производството е по чл. 307, ал. 1 ГПК. Делото е образувано по молба вх.№ 38730 от 28.04.2020г. на К. Г. Г. за отмяна на влязлото в сила решение на Софийски градски съд № 5982 от 09.08.2019 г. по гр.д.№ 4657/ 2019 г., с което на основание чл.3 от Х. конвенция за гражданските аспекти на международно отвличане на деца е разпоредено връщането на децата Г. К. Г., ЕГН [ЕГН] и К. К. Г., ЕГН [ЕГН], в А., П., Съединени Американски щати и предаването им на майка им И. К. Г.. Молителят излага твърдения, че са налице нови обстоятелства – официални данни за наличие на много местни лица и имигранти в района, в който майката иска да живее с децата в САЩ, които са заболели от смъртоносни тропични инфекциозни болести, срещу които няма ваксина и лечение – които обстоятелства са от значение за изводите на съда относно възможността за правилното физическо, духовно и нравствено развитие на децата и за съхраняване на тяхната безопасност и здраве в мястото, където се твърди, че е обичайното им местопребиваване. Според него това са обстоятелства, които обуславят отмяна на влязлото в сила решение, тъй като децата ще бъдат изложени на сериозна опасност от физическо увреждане. Ответната страна И. К. Г. лично и чрез адв.Б. оспорва молбата като недопустима тъй като решението, чиято отмяна се иска, е постановено в производство по спорна съдебна администрация и не подлежи на отмяна по реда на чл.303 и сл. ГПК. Счита, че молбата е недопустима и поради това, че е втора по ред, подадена на същото основание като предходната, по която е постановено вече съдебно решение, както и, че според нея молителят злоупотребява с процесуални права, за да осуети изпълнението на едно окончателно и неподлежащо на какъвто й да е контрол съдебно решение. Не на последно място счита молбата и за недопустима като просрочена. Евентуално излага съображения за неоснователност на молбата. Ответната страна Министерство на правосъдието също оспорва молбата като недопустима. Излага доводи, че посочените от ответника обстоятелства не са нови по смисъла на закона, а разпечатките от интернет, също не могат да се приемат за „нови” доказателства удостоверяващи нови обстоятелства. Обръща внимание на естеството на производството и моли за бързо произнасяне по молбата. Съдът намира, че подадената молба е допустима. Решението, чиято отмяна се иска, не е постановено в производство по спорна съдебна администрация. Такива са производствата, по които съдът внася изменение в гражданските отношения, а решението по чл.3 от Х. конвенция за гражданските аспекти на международно отвличане на деца установява факта на отвличането и разпорежда преустановяване на нарушението, поради което не е изключено от актовете, подлежащи на отмяна по реда на чл.303 и сл. ГПК. Не е налице и обективен идентитет между настоящата молба за отмяна и първата подадена от молителя К. Г. Г.. Видно от данните по делото с предходната молба молителят е искал отмяна на влязлото в сила решение на основание чл.303 ал.1 т.1 пр.2 ГПК – поради наличието на нови писмени доказателства – полицейски статистики, данни за нападения и терористични актове в С. американски щати, и на основание чл.303 ал.1 т.2 ГПК – тъй като решението е основано на неистински документи и експертни заключения, съставени в резултат на престъпно действие на ответната страна И. Г. и на вещото лице. В настоящия случай като основание на молбата се сочи чл.303 ал.1 т.1 пр.1 ГПК поради нови обстоятелства - официални данни за наличие на много местни лица и имигранти в района, в който майката иска да живее с децата в САЩ, които са заболели от смъртоносни тропични инфекциозни болести, срещу които няма ваксина и лечение. Такова основание не е било предмет на предходната молба за отмяна. Молбата за отмяна не е и просрочена. Съгласно разпоредбата на чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК, тримесечният преклузивен срок за подаване на молба за отмяна в хипотезите на ново обстоятелство и ново писмено доказателство по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК тече от деня, в който молителят е узнал за новото обстоятелство и е могъл да се снабди с новото доказателство. В конкретния случай, според твърдението на молителя сочените като нови обстоятелства са му станали известни на 20.02.2020г. Предвид това, ведно с липсата на изложени твърдения от насрещните страни и липсата и на данни за по-ранен момент, в който молителят да е узнал „новите обстоятелства“, се обосновава извод, че молбата за отмяна е подадена преди изтичането на тримесечния преклузивен срок по чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК. Останалите доводи на ответните страни са по основателността на молбата и следва да бъдат обсъдени в акта на съда, с който се произнася по същество. По изложените съображения съдът