Решение № 5861 от 25.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9216/2011 г.

Решение № 5861 от 25.04.2012 г. на ВАС по адм. д. № 9216/2011 г., I о., докладчик съдията Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалбата на Василка Александрова Костова от с. Яхиново, общ. Дупница, против решение № 2587/28.05.2011 г. по адм. д. № 3616/2010 г. на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата срещу Ревизионен акт № 100900364/12.11.2009 г., издаден от инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Кюстендил, в обжалваната част, потвърдена с Решение № 550/20.04.2010 г. на Директора на Дирекция "ОУИ" - София, при ЦУ на НАП, за определени задължения по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.) за 2005 г. в размер на 13 804,30 лв., за 2006 г. в размер на 1 090,20 лв. и по чл. 48 ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 3 455,29 лв. и съответните лихви за забава. Изложени са доводи за неправилност на решението и се иска отмяната му и присъждане на направените по делото разноски. Ответникът - ДД "ОУИ" - София, чрез процесуалния представител юрк. Тодорова оспорва жалбата и желае решението като правилно да бъде оставено в сила. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба като подадена в срок и от надлежна страна, е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. При извършена ревизия на лицето е установено, че съгласно подадените годишни данъчни декларации по чл. 41 от ЗОДФЛ (отм.) и чл. 50 от ЗДДФЛ, няма декларирани доходи от дейност покупко-продажба на употребявани превозни средства, извършвана от нея и съпруга й Николай Костов. Възложена е ревизия по реда на чл. 122 от ДОПК, за което ревизираното лице е уведомено по реда на чл. 124, ал. 1 ДОПК. В хода на ревизията е установено несъответствие между приходи и разходи, като разходите съществено превишават размера на декларираните получени средства. Констатирано е също така, че жалбоподателката е едноличен собственик на капитала на "ИВ ЕНД НИК" ЕООД. С Протокол № 281/27.05.2009 г. са присъединени протоколи за извършени насрещни проверки на "ИВ ЕНД НИК " ЕООД, както и наличните в досието на съпруга Николай Костов документи, съдържащи факти и обстоятелства от значение за данъчното облагане на жалбоподателката. Констатираното несъответствие между приходи и разходи произтича главно от покупка на недвижим имот, находящ се в гр. София, кв. "Горна баня", придобит в условията на съпружеска имуществена общност с нотариален акт № 147/24.08.2005 г. за 12 000 евро, която сума продавачът Стефка Маркова е заявила, че е получила напълно и в брой от купувача Николай Костов преди подписването на договора за покупко-продажба, като същият служи като разписка за получената сума. Данъчната оценка на процесния имот е 22 106,90 лв. В нотариалния акт е уговорено заплащане от страна на продавача на неустойка в размер на левовата равностойност на 88 000 евро, в случай на неизпълнение на някое от задълженията й по НА. На 18.11.2005 г. Николай Костов е сключил договор за банков кредит с "Райфайзен банк" ЕАД на стойност 100 000 лв., за обезпечаване на който кредитополучателят е учредил в полза на банката договорна ипотека върху имота, придобит с процесния НА № 147/24.08.2005 г. Експертната оценка на имота, изготвена на 26.10.2005 г. по искане на "Райфайзен банк" ЕАД с цел обезпечаване на кредита, от лицензиран оценител ЕТ "Шипка - Стефан Рачев", възложена от Николай Костов, съдържа определена от експерта-оценител обща пазарна стойност на недвижимия имот, представляващ парцел и сграда, в размер на 109 051,00 евро или равностойност в рева - 212 650 лв. Съгласно писмена декларация от Николай Костов вх. № 1832/04.12.2008 г., към датата на подписване на декларацията - 4.12.2008 г., имотът се намира в същото състояние, в което е закупен с НА № 147/24.08.2005 г. и от датата на закупуване до извършване на огледа и изготвяне на оценката не са извършвани никакви подобрения и СМР. От така установените факти и обстоятелства, правилен е изводът на административния орган и на съда, че цената, посочена в НА № 147/24.08.2005 г. е силно занижена спрямо реално платената, което представлява обстоятелство за определяне пазарната цена на имота по реда на чл. 122, ал. 2, т. 13, вр. § 1, т. 8 ДОПК. При определяне на основата за облагане с данъци органът по приходите е взел предвид обичайния размер на разходите за живот, издръжка, обучение и лечение, както и на транспортните, дневните и квартирните разходи при пътувания, разходи за обичайния живот в размера на официално публикуваните статически данни. На това основание при извършване на ревизията органите по приходите са определили правилно размера на обичайните разходи за живот на ревизираното лице, съответстващ на средностатистическите данни на НСИ за съответните периоди, като в тази част не е налице оспорване. Съгласно разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК, при извършена ревизия по реда на чл. 122 от същия кодекс, фактическите констатации в РА се смятат за верни до доказване на противното. Следователно, доказателствената тежест в производството по обжалване на процесния ревизионен акт пред съда е за жалбоподателя. Съдът е стигнал до правилни изводи, че възраженията на жалбоподателя са неоснователни. Основното възражение, което се поддържа и в касационната жалба е за незаконосъобразност на определяне на пазарна цена на закупеният от семейството недвижим имот, представляващ двор с къща в гр. София, кв. Горна Баня, с отразена продажна цена 12 000 евро по нотариален акт, която се твърди, че е реално платената. Както правилно са изследвали административният орган и съдът, фактите съдържащи се в самия нотариален акт - уговорена неустойка в размер на 88 000 евро и изтеглен банков кредит в размер 100 000 лв., за размера на който е учредена договорна ипотека върху същия имот, за който е приета оценка от лицензиран оценител определена в размер на 212 650 лв., обосновават основания за определяне на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2, т. 13 ДОПК. Съгласно текста на цитираната разпоредба, за определянето на основата за облагане с данъци органът по приходите взема предвид ценовите и другите условия на сделките, сключени с цел отклонение от данъчно облагане. В случая тези предпоставки са налице и законосъобразно е определена за целите на облагането стойността на закупения недвижим имот по посочения по-горе нотариален акт. Неоснователно е и поддържаното възражение за непризнаване на представеният в съдебното производство договор за паричен заем от 31.03.2003 г., с който "ИВ енд НИК" ЕООД, в качеството му на заемодател отпуска заем в размер на 95 000 лв. на физическото лице Василка Костова, както и протокол от общото събрание на дружеството от същата дата, за вземане на решение за отпускане на паричен заем на съдружниците. Както правилно е приел първоинстанционният съд, достоверността на така представените доказателства, които са частни и са оспорени от ответната страна, се опровергава и от посоченото в протокол № 900460/24.04.09 г., че търговското дружество - заемодател е регистрирано по ДОПК през м. 11.2002 г., а по реда на ЗДДС от 24.02.2003 г. Не са представени доказателства, че дружеството е разполагало с посочената сума, и не са опровергани констатациите на органите по приходите за липса на осчетоводяване на такъв заем в счетоводството на дружеството. Правилно, при така установените данни, съдът е приел, че данъчната основа за облагане по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.) и чл. 48 от ЗДДФЛ на жалбоподателката за ревизираните периоди е правилно определена по реда на чл. 122 от ДОПК, тъй като в хода на ревизията са установени данни за укрити приходи по смисъла на чл. 122, ал. 1, т. 2 на ДОПК. При констатирано наличие на предпоставка по чл. 122, ал. 1 от ДОПК, какъвто е настоящият случай, представляваща действие или бездействие на данъчния субект, определянето на облагаемата основа следва да се извърши от органа по приходите по реда на ал. чл. 122, ал. 2 и чл. 124, ал. 1 от ДОПК, с цел спазване на принципа за обективност и достоверност при определяне правата, задълженията и отговорността на жалбоподателя в конкретния случай. Разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 2 от ДОПК предвижда в случаите по чл. 122, ал. 1 при определяне на основата по реда на чл. 122, ал. 2 да се смята, до доказване на противното, че е налице подлежаща на облагане с данъци печалба или доход, когато направените разходи от задълженото лице надхвърлят приходите му. Не са оборени констатациите в обжалвания ревизионен акт, които са основание за определяне на данъчната основа за целите на ЗОДФЛ (отм.) и ЗДДФЛ и правилно като размер е определянето на задълженията по чл. 35 от ЗОДФЛ (отм.), съответно чл. 48 от ЗДДФЛ в съответствие с приложимата данъчна ставка за съответните години, поради което са правилни изводите на съда за законосъобразност на РА. По изложените съображения обжалваното съдебно решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. На ответната дирекция е присъдено юрисконсултско възнаграждение в размер на 816,99 лв. и същото е за цялото производство, поради което второ възнаграждение за настоящата инстанция не се дължи. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,