Определение № 186 от 29.03.2017 г. на ВКС по т. д. № 19/2017 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на Ц. А. Г. срещу определение №3503 от 18.10.2016 г. по ч.гр.д.№353/2016 г. на САС, с което е оставена без уважение молбата на Ц. А. Г. за предоставяне на правна помощ, изразяваща се в поддържане на подадена пред САС частна жалба срещу решение №7266 от 21.01.2015 г. по ч.гр.д.№10608/2015 г. на СГС, по която е образувано производството по ч.гр.д.№353/2016 г. на САС. В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на определението като се иска отмяната му. Ответникът по жалбата – П. АД, не заявява становище. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното: Частната жалба като подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт се явява допустима. За да постанови обжалваното определение съставът на САС е приел, че молителката притежава имущество и доходи, които й позволяват да покрие евентуалния разход за адвокат /в предвиден минимален размер от 100 лв., съгласно Наредба №1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения/, още повече, че в случая частната жалба е била изготвена от адвокат, а е и срещу акт, който не подлежи на обжалване, което с оглед разпоредбата на чл.24, т.1 от ЗПрП е самостоятелно основание за оставяне без уважение на искането. Определението е правилно. Решението по реда на чл.435 и сл. от ГПК, с което СГС се е произнесъл по същество по жалбата на Ц. А. Г., не подлежи на обжалване, респективно частната жалба срещу това решение /с оглед която се иска предоставяне на правна помощ/, се явява недопустима, в който случай съгласно разпоредбата на чл.24, т.2 от ЗПрП, правна помощ не може да бъде предоставена. В този смисъл обжалваното определение следва да бъде потвърдено, поради което Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение