Определение № 435 от 16.12.2014 г. на ВКС по гр. д. № 7144/2014 г.

Производството по делото е образувано по молбата на Р. Д. Г. от [населено място] за отмяна на решението на Пловдивския РС от 13.V.2013г. по гр.д. № 2355/2013г., с което молителката е задължена да се въздържа от домашно насилие над Х. Т. Т. от [населено място], изразяващо се в отправяне на обиди, ругатни и закани, със срок на мярката за защита шест месеца, и тя е осъдена да заплати в полза на държавата глоба в размер на 500лв. за извършената от нея проява на домашно насилие над Х. Т.. Молителката твърди, че срещу нея е постановено неприсъствено решение, за което узнала от връченото й съобщение за заплащане на глобата, поради което не могла да упражни в пълен обем правата й за процесуална защита; Т. образувал делото въз основа на невярни твърдения в писмена декларация по чл.9 ЗЗСДН. Освен това същият спор вече бил разрешен с влязло в сила решение по гр.д. № 2568/2013г. на Пловдивския РС /с което Х. Т. е задължен да се въздържа от извършване на домашно насилие спрямо Р. Г. и дъщеря им М. Х. Т., той е отстранен от жилището, находящо се в [населено място] на посочен в решението адрес, забранено му е да се приближава до жилището на Р. Г. и М. Т., до местоработата на първата, местата за социални контакти и отдих на двете, за срок от 18 месеца, и му е наложена глоба в размер на 400лв. за извършената от него проява на домашно насилие спрямо двете молителки/ и не можело да има две противоречащи си решения. Ответникът по молбата за отмяна Х. Т. Т. не е дал отговор по реда на чл.306 ал.3 ГПК. ВКС на РБ, състав на ІV ГО, намира, че производството по делото следва да бъде спряно, тъй като от значение за изхода му е разрешаването от ОСГТК на въпросите по т.4 и т.9 от Тълкувателно дело № 7/2014г. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО,