Решение № 7400 от 15.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1880/2020 г.

Решение № 7400 от 15.06.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1880/2020 г., IV о., докладчик председателят Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на председателя на Общински съвет - Ч., област К., подадена чрез упълномощен адв. М. Сеидахмед, против решение № 200 от 06.07.2018 г., постановено от Административен съд – К., по адм. д. № 142/2018 г., допълнено с решение № 3 от 06.01.2020 г. по същото дело. С жалбата се релевират касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК - неправилност на решението. Според касационния жалбоподател съдебният акт е издаден в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необоснован. Касаторът оспорва изводите на първоинстанционния съд за наличие на нарушения на административнопроизводствените правила, предвидени в по чл. 26, ал. 2 от Закона за нормативните актове /ЗНА/, като счита, че не се касае за съществени нарушения и те не са основание за отмяна на оспорения акт. Развива тезата, че не са засегнати правата на трети лица, които след обжалването на нормативния акт, което се съобщава чрез обявление в Д. вестник, са имали възможност да се присъединят към оспорването и да осъществят правата си. Претендира отмяна на обжалваното решение и потвърждаване процесната наредба, като законосъобразно издадена. Ответникът - областният управител на област с административен център гр. К. оспорва касационната жалба чрез упълномощен юрисконсулт Златанова, която с писмени бележки от 21.11.2019 г. пледира за оставяне в сила обжалваното съдебно решение, което е правилно постановено. Ответникът - Окръжна прокуратура К. не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба, защото след изпълнение на задълженията по чл. 196, вр. с чл. 172а и чл. 171, ал. 4 АПК правилно решаващият състав е приел, че са налице основанията по чл. 146, т. 3 АПК, предвид допуснато нарушение на чл. 26, ал. 2 ЗНА относно непубликуване проекта за Наредбата преди приемането и с оглед неосигуряването на 14-дневен срок за предложения и становища по проекта. Според участващия по делото прокурор неспазването на императивните разпоредби на чл. 77 АПК и чл. 26 и сл. ЗНА, винаги е основание за отмяна на нормативен административен акт, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба на председателя на ОбС - Ч. за ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА - подадена от надлежна страна в преклузивния срок, визиран в чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА по следните съображения: С обжалваното решение № 200 от 06.07.2018 г. е отменена Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинска собственост, приета с Решение № 70 от 23.12.2008 г. на Общински съвет – Ч. по Протокол № 10 от 23.12.2008 г. от заседание на Общински съвет – Ч.; Общински съвет - Ч. е осъден да заплати на Окръжна прокуратура - К., направените деловодни разноски, възлизащи в размер на 20. 00 /двадесет/ лева; Общински съвет - Ч. е осъден за заплати на Областна администрация - К., направените деловодни разноски, възлизащи в размер на 20. 00 /двадесет/ лева. С последващо решение № 3 от 06.01.2020 г. постановено по горепосоченото дело на основание чл. 176, ал. 2 АПК е допълнено решение № 200 от 06.07.2018 г., постановено по административно дело № 142/2018 г. по описа на Административен съд – К., като в диспозитива на решението, след израза: "..., приета с Решение № 70 от 23.12.2008 г. на Общински съвет – Ч. по Протокол № 10 от 23.12.2008 г. от заседание на Общински съвет – Ч.", СЕ ДОПЪЛВА текста: "изм. и доп. с Решение № 55 от 29.10.2010 г., изм. и доп. с Решение № 29 от 21.04.2011 г., изм. и доп. с Решение № 64 от 21.07.2011 г., изм. и доп. с Решение № 30 от 05.04.2012 г., изм. и доп. с Решение № 27 от 04.04.2017 г., изм. с Решение № 73 от 01.06.2017 г. на АдмС – К., изм. и доп. с Решение № 01 от 08.01.2018 г., изм. и доп. с Решение № 17 от 12.03.2018 г., приети повторно с Решение № 35 от 10.04.2018 г. на Общински съвет – Ч.". За да достигне до този резултат, решаващият тричленен състав на Администартивен съд - К. е приел, че процесната наредба е приета от компетентния за това орган - Общински съвет, който съгласно чл. 76, ал. 3 АПК, във вр. с чл. 8 ЗНА и чл. 21, ал. 2 ЗМСМА е овластен да издава административни актове, сред които и нормативни административни актове, вкл. и наредби. Констатирано е, че оспорената наредба е приета на заседание, проведено на 23.12.2008 г., при предварително обявен дневен ред и с необходимия кворум и мнозинство, с гласовете на 16 общински съветници от общо присъстващи 16 на заседанието, при Общински съвет с численост от 17 общински съветници, което е в съответствие с изискванията на чл. 27, ал. 4 ЗМСМА. Освен това в мотивите на съдебното решение е отразено, че е атакуваният нормативен адм. акт е издаден в установената писмена форма, със изискуемите реквизити по чл. 24 – чл. 35 от Указ № 883/24.04.1974 г. за прилагане на ЗНА, с посочено вярно правното основание за приемането му - чл. 21, ал. 2 от ЗМСМА, във връзка с чл. 8, ал. 2 от Закона за общинската собственост. Първоинстанционният съд е установил, че в случая е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила преди приемане на протестираната наредба, изразяващо се в неспазване законовите изисквания, регламентирани в чл. 26, ал. 2 ЗНА /в приложимата редакция на закона от ДВ, бр. 46 от 12.06.2007 г./, по силата на която норма, преди внасяне на проект за нормативен акт, заявителят на проекта е длъжен да го публикува на интернет страницата на съответната институция, заедно с мотивите, за да могат заинтересованите страни, най-малко в 14-дневен срок преди разглеждането му, да се запознаят с него и да правят евентуални възражения, становища и предложения по проекта. Съдът е изискал от ответника да представи доказателства за публикуването на проекта на процесната Наредба на интернет страницата на община Ч., респ. за датата на публикуването, но е отговорено с писмо от ответника, че такива не могат да се предоставят, понеже интернет страницата на община Ч. функционирала от 2012 г. Оттук е изведено заключение, че ответният орган не може да представи доказателства в тази насока, като няма и твърдения в тази насока. Отчетено е и обстоятелството, че предложението /докладната записка/ на кмета на община Ч. е от 16.12.2008 г., на която дата същата е регистрирана и в деловодството на ОбС – Ч., а становищата на двете постоянни комисии са от 19.12.2008 г. Първостепенният съд е акцентирал на факта, че Решение № 70, с което е приета протестираната Наредба, е приета на дата 23.12.2008 г., от което следва, че предложението /докладната записка/ на кмета на общината, ведно с проекта на Наредбата, е бил представен в ОбС – Ч. само 7 /седем/ дни преди датата на проведеното заседание, на което същата е гласувана и приета, поради което няма как да е бил спазен минимално изискуемия в чл. 26, ал. 2 ЗНА 14-дневен срок, за публикуване на проекта на Наредбата, ведно с мотивите за приемането й, на интернет страницата на община Ч. Според настоящия съдебен състав обжалваното съдебно решение е валидно, допустимо и правилно. При постановяването му не са осъществени нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват неговата отмяна. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след задълбочено обсъждане аргументите на страните и правнорелевантните факти, първоинстанционният съд е произнесъл законосъобразен съдебен акт, който следва да остане в сила. Това е така, защото съобразно нормата на чл. 26, ал. 1 ЗНА, изработването на проект за нормативен акт се извършва при зачитане на принципите на обоснованост, стабилност, откритост и съгласуваност. В относимата редакция нормата на чл. 26, ал. 2 ЗНА /ДВ, 46/2007 г./ е регламентирано преди внасяне на проект за нормативен акт за издаване или приемане от компетентния орган съставителят на проекта да го публикува на интернет страницата на съответната институция заедно с мотивите, съответно доклада, като на заинтересованите лица се предоставя най-малко в 14-дневен срок за предложения и становища по проекта. Според чл. 28, ал. 1 ЗНА проектът за нормативен акт заедно с мотивите, съответно доклада към него, се внася за обсъждане и приемане от компетентния орган, като в ал. 2 са предвидени изисквания към мотивите в доклада. В разпоредбата на чл. 28, ал. 3 ЗНА, законодателят изрично е предвидил, че проект за нормативен акт, към който не са приложени мотиви, съответно доклад, съгласно изискванията на ал. 2 не следва да се обсъжда от компетентния орган, а с чл. 77 АПК е въвел задължително обсъждане на проекта, заедно с представените становища, предложения и възражения. Съдът споделя становището на първоинстанционния съд, че визираните разпоредби имат императивен характер и с тях се цели да се спазят принципите посочени в чл. 26, ал. 1 ЗНА. Неоснователна е тезата на касационния жалбоподател, че в конкретната хипотез не се касае за съществени нарушения, тъй като не са засегнати правата на трети лица, които след обжалването на нормативния акт, което се съобщава чрез обявление в ДВ, са имали възможност да се присъединят към оспорването и да осъществят правата си в съдебното производство. Касационният съдебен състав не възприема това твърдение, тъй като целта на законодателя е да се осигурят възможности за излагане на тезите на заинтересованите лица и обсъждането им в хода на нормотворческия процес преди приемането на нормативния административен акт, а не само след това при последващо евентуално оспорване с всички произтичащи от това последици. Разпоредбата на чл. 77 АПК е относима към всички предложения, становища и възражения и предполага спазване не само на чл. 28, а и на чл. 26 ЗНА. Ето защо неизпълнението на императивните разпоредби на чл. 77 АПК и чл. 26 и сл. ЗНА, винаги е основание за отмяна нормативен административен акт, поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В този смисъл е постоянната и непротиворечива съдебна практика на Върховния административен съд по този вид спорове относно правилното приложение на цитираните разпоредби: решение № 14167/15 г. по адм. д. № 10636/15 г., решение № 253/2012 г. по адм. д. № 14062/2011 г., решение № 6760/12 г. по адм. д. № 2802/12 г., решение № 7839/14 г. по адм. д. № 501/2014 г., решение № 16522/13 г. по адм. д. № 11740/13 г., решение № 1577/13 г. по адм. д. № 6628/12 г., решение № 1245/13 г. по адм. д. № 11846/12 г., всички до тук постановени от петчленни състави на Върховния административен съд, както и решения по адм. д. № 16193/13 г., адм. д. № 4335/16 г., адм. д. № 4270/16 г., адм. д. № 2383/16 г., адм. д. № 6275/15 г., адм. д. № 13690/16 г., адм. д. № 4271/16 г. на Върховния административен съд. При съобразяване на чл. 196 във връзка с чл. 146, т. 3, във връзка с чл. 168, ал. 1 АПК се налага обоснованият извод, че правилно и законосъобразно административният съд е преценил, че са установени съществени нарушения на административнопроизводствените правила, регламентирани в чл. 26, ал. 1 и 2, чл. 28, ал. 1 - 3 ЗНА и чл. 12, ал. 1 АПК, които изискват отмяна на оспорената Наредба. По изложените съображения настоящият съдебен състав намира, че обжалваното решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Страните по делото не претендират присъждане на разноски. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, изречение първо, предложение първо АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,