Определение № 2793 от 28.10.2024 г. на ВКС по т. д. № 2257/2024 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на „Ромекс кар“ ЕООД (н.) - чрез П. Б., посочен като управител на дружеството, срещу разпореждане № 1267 от 02.09.2024 г., постановено от съдията - докладчик по в. ч. т. д. № 358/2024 г. на Апелативен съд - Пловдив. С посоченото разпореждане е върната частната касационна жалба на „Ромекс кар“ ЕООД (н.), представлявано от П. Б., срещу определение № 249 от 10.07.2024 г. по в. ч. т. д. № 358/2024 г. на Апелативен съд - Пловдив, с което е потвърдено протоколно определение от 19.06.2024 г. по т. д. № 639/2014 г. на Окръжен съд - Пловдив за оставяне без уважение на искане за предоставяне на правна помощ, направено от „Ромекс кар“ ЕООД (н.). Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното разпореждане е неправилно и нарушава правото му на достъп до съд, поради което моли за неговата отмяна. Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното: Частната жалба е допустима - подадена е от надлежна страна в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, но по същество е неоснователна. За да върне частната касационна жалба на „Ромекс кар“ ЕООД (н.), съдията - докладчик от Апелативен съд - Пловдив е приел, че жалбата е недопустима поради необжалваемост на атакуваното с нея определение. Изводът за недопустимост на частната касационна жалба е мотивиран с разпоредбата на чл.95, ал.6 ГПК, според която определението на съда, постановено по частна жалба срещу определение за отказ да се предостави правна помощ, е окончателно. Разпореждането за връщане на частната касационна жалба е правилно и следва да бъде потвърдено. Процесуалният ред за обжалване на определението, с което съдът отказва да предостави правна помощ на страна в процеса, е уреден в разпоредбите на чл.95, ал.5 и ал.6 ГПК. Съгласно чл.95, ал.5 ГПК, определението за отказ на правна помощ подлежи на обжалване с частна жалба; Определението, с което по-горният по степен съд се произнася по частната жалба, е окончателно, т. е. не подлежи на обжалване - чл.95, ал.6 ГПК. Производството по в. ч. т. д. № 358/2024 г. е образувано пред Апелативен съд - Пловдив по частна жалба на „Ромекс кар“ ЕООД (н.) срещу определение на Окръжен съд - Пловдив, с което е отказано предоставяне на правна помощ на дружеството в производство по несъстоятелност. Въззивният съд е постановил определение, с което е оставил частната жалба без уважение, като по силата на закона - чл.95, ал.6 ГПК, неговото определение е окончателно и не подлежи на последващ инстанционен контрол. Поради изрично предвидената в закона необжалваемост на определението подадената срещу него частна жалба е процесуално недопустима и правилно е върната от съдията - докладчик в Апелативен съд - Пловдив. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,