Определение № 42 от 21.03.2022 г. на ВКС по гр. д. № 906/2022 г.

Производството е по реда на чл. 303 ГПК вр. чл. 307, ал. 1 ГПК. Образувано е по молба подадена от С. А. Е. чрез пълномощник адв.В. С., за отмяна на влязло в сила решение по извършване на делбата от 25.03.1991 г. по гр.д.№ 517/1990 г. в частта, в която на С. А. Е. се разпределят към разпределения му първи жилищен етаж от сградата и 32,76% идеални части от двора, в който е построена къщата, а на другите съделители-съпрузите М. и Р. Е. се разпределят 67,24% идеални части от двора към разпределения им в общ дял втори жилищен етаж, в който е построена къщата. Поддържа се с молбата наличието на основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК. Като ново обстоятелство се сочи откриване от молителя случайно, при справка по друг повод в Агенцията по вписванията, и дни преди подаване на молбата за отмяна /подадена на 25.11.2021 г./, на нотариален акт № 169, т.І, дело № 278/1981 г. от 18.06.1981 г. на Ив.О., Ихтимански районен съд, с който нотариален акт въз основа на обстоятелствена проверка С. А. Е. и брат му М. А. Е. са признати за съсобственици по наследство и давностно владение при равни дялове. Счита, че това доказателство за размера на квотите в съсобствеността на дворното място е от съществено значение за делото, доколкото притежание на 1/2 ид.част от мястото на двамата брата според нотариалния акт е било променено с горепосоченото решение, с което молителят като съделител е бил ощетен. Искането към съда е да допусне до разглеждане молбата за отмяна, да отмени решението в посочената част и Ихтиманския районен съд да промени дяловете на съделителите от дворното място на 1/ 2 ид.ч. за С. А. Е. и 1/ 2 ид.ч. за върне делото за ново разглеждане от друг състав на съда. В срока чл. 306, ал. 3 ГПК са подадени поотделно отговори от насрещнитe страни – от Р. К. Е. и от П. М. Е. ( първата съделител по делбеното дело, а двете и наследници на починалия на 13.07.2020 г. съделител М. А. Е.), подадени чрез пълномощник адв.В. К., с идентични възражения, че молбата за отмяна е просрочена, защото първо, посоченият нотариален акт от 1981 г. е съществувал още преди образуване на делбеното дело през 1990 г. и няма как молителят да не е знаел за съществуването му, защото следва да се счита като молител по издаване на нотариалния акта, и второ, за съществуването на нотариалния акт молителят е знаел още към датата на нотариална покана от 6.08.20202 г. (представена в копие към отговора), изпратено лично от него до двете насрещни страни в настоящето производство, в която нотариална покана, претендирайки достъп до имота от наследниците на брат си М. Е., сам се е позовал на същия нотариален акт № 169/1981 г. Излагат и доводи по същество на молбата, ако се приеме за допустима. Претендират поотделно и заплащане на разноски в това производство. Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, като разгледа молбата за отмяна и отговорите по нея, приложените доказателства и приложените от Районен съд-Ихтиман копия от запазените 4 бр. решения по делбеното дело № 517/1991 г. (унищожено), намира, че молбата за отмяна е процесуално недопустима по следните съображения: Решението по извършване на делбата от 25.03.1991 г. по гр.д.№ 517/1990 г. на Ихтиманския районен съд, в частта, в която се иска отмяната му по чл.303, ал.1, т.1 от ГПК, а именно в частта, в която по реда на чл.292 от ГПК (отм.) са били разпределени между съделителите Р. и М. Е. от една страна, и С. Е. от друга страна, ид.ч. от дворното място като полагащи се към всеки от двата жилищни етажа, разпределени етажите по чл.292 ГПК (отм.), е влязло в сила на 21.05.1991 г. съгласно направеното отбелязване на препис от това решение, представен в доказателствено копие от молителя към молбата за отмяна. В същата тази част – по разпределение на жилищните имоти по чл.292 ГПК(отм.), решението от 25.03.1991 г. на Ихтиманския районен съд, не е било предмет на отмяна по реда на чл.225 ГПК (отм.) с решение № 1060/28.10.1991 г. по д.№ 843/1991 г. на ВС, І г.о., видното от приложените от РС-Ихтиман копия от 4 бр. решения по делбеното дело. Пределният срок за отмяна на влязлото в сила решение по извършване на делбата от 25.03.1991 г. по гр.д№ 517/1991 г. на Ихтиманския районен съд в частта по разпределяне по реда на чл. 292 ГПК (отм.) на двата жилищни имота с прилежащите им складови помещение и ид.части от общите части на сградата и от дворното място, е една година от влизането му в сила. Този срок е изтекъл на 21.05.1992 г., след която дата правото на отмяна е погасено, а решението - стабилизирано като неотменимо чрез извънредния способ за отмяна на влезли в сила решения. С приемането на действащия ГПК /в сила от 01.03.2008 г./ не може да бъде възобновено течението на срока за отмяна в хипотезата на чл. 305, ал. 1, т. 1 ГПК, при което новият ред за отмяна на влезли в сила съдебни решения по чл.303 и сл. от ГПК, е неприложим за решения, спрямо които са изтекли пределните сроковете за отмяна, предвидени в ГПК от 1952 г. (отм.), макар и молбата за отмяна да е подадена при действащия ГПК / в сила от 01.03.2008 г./, в който смисъл е и решението по т.8 от ТР №7 от 31.07.2017 г. по тълк. д. № 7/2014 г., на ОСГТК на ВКС. Ето защо не следва да се преценява дали молбата за отмяна е подадена в срока по чл.305, ал.1, т.1 от ГПК. При този изход на спора, на насрещните страни по молбата се дължат от молителя направените от всяка една от тях разноски за заплатено адвокатско възнаграждение, съответно 300 лв. на Р. К. Е. и 500 лв. на П. М. Е.. Мотивиран от гореизложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение: