Решение № 4352 от 13.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2654/2016 г.

Решение № 4352 от 13.04.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2654/2016 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Пловдив при Централното управление на НАП против Решение № 88/14.01.2016 г., постановено по административно дело № 3475/2013 г. по описа на Административен съд - Пловдив. Решението се обжалва в частта, с която е отменен Ревизионен акт № 241301814/22.07.2013 г. на орган по приходите при ТД на НАП - гр. Пловдив, потвърден и изменен с Решение № 1052/11.10.2013 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Пловдив, в частта, с която на Пенка Георгиева Динева, регистрирана като ЕТ "Стрелиция - Пенка Динева", допълнително са установени задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. в размер на 4 650,45 лева ведно със законните лихви в размер на 2 768,56 лева, както и в частта относно допълнително установените задължения за вноски за здравно осигуряване за 2007 г. и 2009 г. Решението се оспорва и в частта, с която е изменен ревизионният акт, в частта с която на Пенка Георгиева Динева допълнително е начислен ДДС за данъчен период 01.01.2007 г. - 30.06.2010 г. в размер на 10 007,37 лева, ведно със съответните лихви, като съдът е намалил тази сума на 443,35 лева, ведно със съответните лихви, както и в частта на допълнително установените задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2009 г. в размер на 975,90 лева, ведно със съответните лихви, като съдът е намалил тази сума на 10,28 лева, ведно със законните лихви. В касационната жалба се твърди, че оспореното решение е неправилно и незаконосъобразно, поради което се иска неговата отмяна, след което да се потвърди изцяло ревизионният акт в обжалваната част. Оспорват се правните изводи, до които е достигнал първоинстанционния съд след преценка на събраните по делото доказателства и по-конкретно се излагат доводи за това, че необосновано съдът е счел, че спорните фактури не обективират реални сделки. В съдебно заседание, касационният жалбоподател се представлява от юрисконсулт Калева, която поддържа жалбата и моли да бъде уважена, както и да бъде присъдено юрисконсултско възнаграждение в полза на приходната администрация. За ответника по касационната жалба - ЕТ "Стрелиция - Пенка Динева" се явява адвокат Иванова, която оспорва жалбата и моли оспореното решение да бъде оставено в сила като правилно и законосъобразно. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предмет на съдебна проверка пред първоинстанционния административен съд е ревизионен акт, с който на ЕТ "Стрелиция - Пенка Динева" допълнително са определени задължения по ЗДДС за периода 01.01.2007 г. - 30.06.2010 г., както и задължения за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. и 2009 г. и допълнително определени вноски за здравно осигуряване за същите периоди. Ревизията е извършена по особения ред на чл. 122 от ДОПК и в хода й са събирани доказателства, целящи да се установи реалност на доставките на стоки по фактури, които не са били осчетоводени от ревизираното лице и съответно сумите по тях не са участвали във формиране на данъчната основа за облагане. Ревизиращият орган е установил, че търговецът не е отразил в счетоводството си общо 108 фактури за извършени покупки на цигари, безалкохолни и алкохолни напитки, захарни изделия и други подобни, издадени от регистрирани по ЗДДС доставчици: "Кавен Орбико" ООД, "Инвестгруп" ООД, "Инкофудс" ООД, "Йосини" ЕООД, "Табак груп - деливъри" АД, "Интерснакс България" ЕООД, "Импириъл Табако дистрибуция" ЕООД, "Стара Загора Табак" ЕООД и "Рожен - 1" ООД. Прието е, че доставените стоки по неосчетоводените фактури са реализирани от едноличния търговец на вътрешния пазар в периода, в който са издадени, като за тяхната продажба не е издаден съответния данъчен документ, а получените приходи не са отчетени като такива, поради което се явяват укрити. Всъщност основният спор между страните, касаещ допълнително определените задължения на ревизираното лице по ЗДДС и за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ е бил относно това действително ли са извършени доставките на тютюневи изделия, хранителни и др. стоки по фактурите, които не са били осчетоводени. В хода на съдебното производство е било открито производство по оспорване автентичността на подписите, положени за "Получател" върху процесните фактури. Според заключението по приетата съдебно-графологична експертиза, от всички спорни фактури, само малка част от фактурите, издадени от "Кавен орбико" ООД и "Инкофудс" ООД са подписани от Пенка Георгиева Динева или от лица, намиращи се в трудово-правни отношения с нея. Всички останали фактури или не съдържат подпис за "Получател" или подписът е положен от неизвестно лице. Освен това в хода на ревизията е установено, че ревизираното лице не разполага с тези фактури и стоките, предмет на същите не са заприходени в счетоводството на лицето. Относно разплащането по доставките е установено, че с изключение на фактурите, издадени от "Табак груп - деливъри" АД, от страна на останалите дружества - доставчици не са представени доказателства за извършено разплащане в брой. Тези обстоятелства, наред с липсата на приемо-предавателни протоколи или други документи, които да удостоверяват предаването и получаването на стоките, изписването им от склад и транспортирането им, са мотивирали съда да приеме, че не са извършени реално доставки по фактурите, които не са подписани от получателя. Правилно съдът е приел, че събраните по делото доказателства оборват констатациите на приходната администрация, която основно се е позовала на обстоятелството, че дружествата - доставчици са декларирали спорните доставки в дневниците за продажба, както и счетоводно са отразили плащане по тях. В тази насока съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 54, ал. 3 от ДОПК, като е приел, че счетоводните извлечения на доставчиците не съставляват годно доказателство, след като не е установено, че са създадени и ползвани от лицата, които са ги представили. Обоснован е крайният извод, до който е достигнал съда относно доставките по неосчетоводените фактури /с изключение на фактурите, издадени от "Кавен орбико" ООД и "Инкофудс" ООД /, а именно, че същите не са реално извършени, респективно правилно не се осчетоводени от ревизираното лице, което изключва последващата реализация на стоките и възникване на допълнителни задължения за ДДС и за данък по чл. 48 от ЗДДФЛ. Правните изводи, до които е достигнал Административен съд - Пловдив са обосновани и правилни. Действително, както се твърди в касационната жалба липсата на подпис във фактурите за получател не е съществено за формата им, тъй като съгласно чл. 7, ал. 1 от ЗСч подписът на получател не е задължителен реквизит на съставения първичен счетоводен документ. Такова изискване не се съдържа и в нормата на чл. 114 от ЗДДС във връзка с редовността на съставените данъчни документи. Но така представените документи - без подпис на една от страната по сделката, не могат да служат като доказателство за постигнато съгласие между страните по доставката, както и за предаване и получаване на стоките в полза на ревизираното лице в търговския му обект. Тъй като предмет на доставките са родово-определени стоки, следва да се анализират предпоставките, разписани в разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД, съгласно която собствеността върху вещите се прехвърля при постигане на съгласие за това между страните по сделката, а при липса на такова, когато вещите бъдат отделени от рода и предадени на купувача. Респективно при липса на подпис на една от страните по доставката върху единствения документ, обективиращ тази доставка, следва да се приеме, че липсва постигнато съгласие за прехвърляне на стоките. Други доказателства за фактическото отделяне на вещите и тяхното предаване във владение на получателя не са представени, поради което не може да се обоснове реалност на спорните доставки. С оглед на изложените мотиви, правилно по отношение на фактурите, издадени от "Кавен орбико" ООД и "Инкофудс" ООД, за които е установено, че са подписани от едноличния търговец или лица, работещи в предприятието му, е прието, че обективират действително извършени доставки. С факта на подписване на данъчния документ от страна на получателя, стоките, които са родово - определени са били индивидуализирани по вид и количество в резултат на постигнатото съгласие между страните по сделката, тоест собствеността върху тях е прехвърлена. Предвид събраните по делото доказателства, необосновани са доводите на приходната администрация за реалност на спорните доставки на стоки, които се явяват и в противоречие с установената им практика по този въпрос в случаите, когато следва да се преценява реалност на доставката за нуждите на приспадане на данъчен кредит по ЗДДС. В тези случаи детайлно се изследва реалността на доставката, като се преценяват не само представените данъчни документи, но се издирват доказателства за материална, техническа и кадрова обезпеченост на доставчиците, данни за осъществяване на престацията, в това число и от предходни доставчици, изискват се документи за фактическото предаване в патримониума на получателя на стоките, на тяхното складиране, съхранение и превозване. В конкретния случай този подход не е използван, а напротив - въз основа на твърде ограничените данни, събрани в хода на ревизионното производство е възприет неправилния извод за реалност на доставките по спорните фактури. Първоинстанционният съд е приел също така, че за периода 2007 г. - 2009 г. получените доходи от ревизираното лице са достатъчни за покриване на извършените разходи, поради което не се установява недостиг на парични средства, както е приел ревизионния орган. Съдът е обсъдил всички източници на доходи; обстоятелството, че ревизираното лице и съпругът й са пенсионери и получават пенсия, а преди това са осъществявали дейност, от която са реализирали доходи; продажбата на недвижим имот за сумата от 45 000 лева, в резултат на което към началото на 2007 г. двамата съпрузи са разполагали с достатъчно налични парични средства в режим на съпружеска имуществена общност, които да покриват разходите през следващите периоди. Тези обстоятелства са отчетени и от заключението по приетата съдебно-счетоводна експертиза, въз основа на което съдът е достигнал до обоснования извод за липса на недостиг на парични средства за ревизирания период 2007 г. - 2009 г. по смисъла на чл. 122 от ДОПК. Изложените по-горе изводи, до които е достигнал съдът са наложили формиране на нови данъчни основи за облагане с ДДС и с данък по чл. 48 от ЗДДФЛ за 2007 г. и 2009 г., което е довело и до отпадане или намаляване на определените от приходната администрация данъци. Относно допълнително определените задължения за вноски за здравно осигуряване, съдът правилно е приел, че такива не са дължат предвид формираните нови данъчни основи, доколкото за този период не се установява размер на доход, върху който да следва да се доначисляват вноски по ЗЗО. Като допълнителен мотив за недължимост на здравните вноски е анализирана разпоредбата на чл. 124а от ДОПК /в сила от 15.02.2011 г./, която е материално-правна, поради което е неприложима по отношение на обществени отношения, възникнали преди приемането й. Предвид изложените мотиви и като съобрази, че оспореното съдебно решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба, както и, че същото е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, то същото следва да се бъде оставено в сила. При този изход на делото, неоснователна се явява претенцията на касационния жалбоподател за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, а от страна на ответника не е направено искане за разноски в хода на настоящото производство. Воден от горното, Върховният административен съд, първо отделение