Решение № 3852 от 06.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 11818/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Н. Д., гражданин на Афганистан, чрез процесуален представител адв. Д. Петров, против решение № 33175/10.10.2025 г., постановено по адм. дело № 6600/2025 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ). Изложени са оплаквания за неправилност на съдебното решение поради противоречие с материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационно отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорват се изводите на съда, че по отношение на лицето, търсещо закрила, не се установяват законовите предпоставки за предоставяне на статут на бежанец и на хуманитарен статут. Според касатора съдът не е взел предвид всички факти и доказателства, сочещи на наличието на въоръжен конфликт в държавата по произход, както и на положение на „безогледно насилие“, което създава реална заплаха от тежки посегателства върху живота и личността му. Наведено е и оплакване за нарушение на принципа „забрана за връщане“ по чл. 33 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. По изложените в касационната жалба съображения е направено искане за отмяна на съдебния акт и постановяване на нов, с който да се отмени в цялост отказът за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут на Н. Д., обективиран в решение № 3664/02.06.2025 г. на председателя на Държавна агенция за бежанците при Министерски съвет, и преписката да се върне на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания по правилното прилагане на закона. Ответникът - председател на Държавна агенция за бежанците (ДАБ) при Министерски съвет (МС), чрез пълномощника си гл. юрк. Кръстева, в съдебно заседание оспорва касационната жалба като неоснователна и моли първоинстанционното решение да бъде оставено в сила. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и предлага обжалваното съдебно решение да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, състав на Пето отделение, намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, на посочените в нея основания и след служебна проверка по чл. 218 от АПК, е неоснователна. С обжалваното решение АССГ е отхвърлил жалбата на Н. Д., [ЛНЧ], гражданин на Афганистан, срещу решение № 3664/02.06.2025 г. на председателя на ДАБ при МС, с което поради липса на предпоставките по чл. 8 и чл. 9 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ) и на основание чл. 75, ал. 1, т. 2 и т. 4 от с.з. е отказано да му бъде предоставен статут на бежанец и хуманитарен статут. За да постанови решението си, съдът е приел, че обжалваният административен акт е издаден от компетентен орган, съдържа всички задължителни реквизити и при постановяването му са спазени всички регламентирани правила в ЗУБ. Според съда решението на председателя на ДАБ е мотивирано, издадено е при изяснена фактическа обстановка, обсъдена е актуалната ситуация в Афганистан и формираният извод на административния орган, че в контекста на личната бежанска история на жалбоподателя няма основание за предоставяне на статут на бежанец или хуманитарен статут, е направен в съответствие с материалния закон. От фактическа страна съдът е възприел дадената от кандидата за закрила информация в хода на проведеното с него интервю по реда на чл. 63а от ЗУБ. Установено е, че Н. Д. е влязъл нелегално на територията на Република България около 50 дни преди датата на проведеното интервю, като първоначално желанието му е било да продължи към Сърбия. В Афганистан не е бил обект на репресии, не е получавал заплахи и не е имал проблеми във връзка с принадлежност към някоя от категориите, визирани в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ - раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена политическа група. Не е членувал в политическа партия или организация. Посочва, че е напуснал Афганистан поради икономически причини (беднотия, безработица, изкарвал малко пари) и възникнал спор с лице, от което се е уплашил. Заявява, че не е имал проблеми с официалните власти, не е бил преследван, отвличан, насилван, арестуван, съден или осъждан в държавата си по произход. Анализирайки подробно бежанската история на чужденеца на база предоставената от него информация пред административния орган, както и с оглед на другите, събрани в хода на производството доказателства, съдът е стигнал до извод за съответствие на решението на председателя на ДАБ с материалноправните разпоредби на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Приел е, че по отношение на Н. Д. не съществуват реални заплахи от каквото и да било естество – липсват данни да е имал проблеми с властите, които да обосновават у него основателен страх от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или партия и др. Чужденецът не е бил лично преследван в Афганистан, поради което не са налице основания да му бъде предоставен статут на бежанец по смисъла на чл. 8 от ЗУБ. Съдът е споделил становището на административния орган за липса на основания за предоставяне и на хуманитарен статут, доколкото по делото не се доказва осъществяването на нито една от хипотезите по чл. 9 от ЗУБ. Събраните по делото доказателства не сочат на наличието на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция (чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗУБ), или изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание (чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУБ), или тежки заплахи срещу живота или личността на цивилното лице поради безогледно насилие в държавата му по произход в случай на въоръжен конфликт (чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ). Самият чужденец не навежда конкретни факти и твърдения за наличие на основанията за предоставяне на хуманитарен статут на основание чл. 9 от ЗУБ. Досежно хипотезата по чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ съдът е анализирал приложимите разпоредби от правото на ЕС и относимата към тях практика на Съда на ЕС, като е достигнал до извод, че в случая не може да се обоснове наличие на безогледно насилие в страната по произход, което да достига толкова високо ниво, че да съществуват сериозни и потвърдени основания да се смята, че със самото му присъствие на територията на страната или на съответен район от нея лицето ще бъде изложено на реална опасност да претърпи тежки заплахи срещу живота и личността си. Такива заплахи са присъщи на обща ситуация на „въоръжен вътрешен или международен конфликт“. Предвид представената по делото релевантна информация относно актуалната политическа и икономическа обстановка в Афганистан съдът е установил, че към момента на постановяване на процесния отказ за предоставяне на закрила, а също и към момента на постановяване на обжалвания съдебен акт, ситуацията в Афганистан не може да бъде квалифицира като „въоръжен вътрешен или международен конфликт“ и „безогледно насилие“, а по-скоро като остра политическа и хуманитарна криза. Поради това, като е обсъдил данните и твърденията на търсещото закрила лице, формиращи неговата бежанска история, в контекста на представените доказателства за ситуацията в страната по произход, решаващият първоинстанционен състав е приел, че в случая евентуалното завръщане на кандидата в родината по произход не би го поставило в ситуация, относима към основанието за предоставяне на хуманитарен статут по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Решението на АССГ е валидно, допустимо и правилно. Постановено е при изяснена фактическа обстановка, въз основа на съвкупен и подробен анализ на приобщените по делото доказателства, както и при съобразяване на бежанската история на чужденеца, за когото правилно е прието, че не попада в приложното поле на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ. Направените изводи са подкрепени от събраните по делото доказателства и са в съответствие с материалния закон и неговата цел. Мотивите в решението са формирани на база възприетите факти и напълно се споделят от настоящия касационен състав. Неоснователен е доводът на касационния жалбоподател за неправилна преценка от административния орган и от първоинстанционния съд на фактите, свързани с личното му положение и опасенията му от преследване във връзка с реалната ситуация в страната му по произход. Несъстоятелно е и оплакването му, че съдът не е съобразил данни от посочени информационни източници (журналистически материали, медийни публикации) за актуалната ситуация в Афганистан. В това отношение следва да се посочи, че изводите си съдът е длъжен да прави само на база обективна информация, каквато се съдържа в доклади от международни организации, държавни органи, неправителствени организации и доклади за правата на човека, а не в публикации от произволни интернет източници. По настоящото дело след подробен анализ на събраните писмени доказателства и изложената от чужденеца бежанска история правилно първоинстанционният съд е приел, че не са налице фактическите основания за предоставяне на статут на бежанец, изчерпателно изброени в разпоредбата на чл. 8, ал. 1 от ЗУБ. Изнесените от Н. Д. факти в бежанската му история не обосновават основателен страх от преследване поради неговата раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради неговото политическо мнение и/или убеждение, които да мотивират нежеланието му да се завърне в държавата си по произход. В проведеното интервю чужденецът дава две обяснения за причините да напусне Афганистан – да изкарва повече пари и да избегне конфликт с лице, с което е имал спор. Не се установява, а и не се твърди, по отношение на кандидата да са били отправяни лични заплахи от субекти на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 3 от ЗУБ, да е бил арестуван, съден или осъждан, да е имал проблеми, свързани с етническия си произход или с изповядваната от него религия. Основателно съдът е приел, че наведените от молителя причини да напусне Афганистан не съставляват основания за предоставянето на статут на бежанец по смисъла чл. 8, ал. 1 от ЗУБ и по-скоро са от личен и икономически характер. Обосновани са и изводите на АССГ за липса на материалноправните предпоставки, необходими за уважаване на молбата на Н. Д. за предоставяне на хуманитарен статут по чл. 9, ал .1 от ЗУБ. Правилно съдът е приел, че липсват доказателства кандидатът да е бил изложен на реална опасност от тежки посегателства като смъртно наказание или екзекуция, изтезание, нечовешко или унизително отнасяне, или наказание, по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ЗУБ, или пък на тежки заплахи срещу живота или личността си поради безогледно насилие в случай на въоръжен международен или вътрешен конфликт по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 от ЗУБ. Правилно е заключението на АССГ, че събраните по делото доказателства не дават основание да се приеме, че в държавата по произход на търсещия закрила е налице ситуация на безогледно насилие. От съдържащите се по делото справки на дирекция „Международна дейност“ към ДАБ при МС, вкл. представената актуална такава пред касационната инстанция, се установява, че не е налице въоръжен конфликт, характеризиращ се със степен и интензитет на безогледно насилие, което води до реална опасност от тежки и лични заплахи за чужденеца само поради присъствието му на територията на страната. Данните за несъмнено сложната хуманитарна обстановка в Афганистан, свързана с продоволствена и социална криза, продължително ограничаване на основните права и свободи на гражданите, предимно на жените и момичетата, както и наличието на спорадични инциденти вътре в страната и напрежение и сблъсъци по границите със съседни държави, действително могат да се свържат със състояние на несигурност и нестабилност, но не и с толкова тежки и сериозни опасения, поради които да се счита, че изпратеното обратно там цивилно лице, единствено на основание присъствието си на територията на страната, би било изправено пред реален риск да стане обект на тежки посегателства срещу живота и личността си. Видно от приложените по делото справки на дирекция „Международна дейност“ към ДАБ при МС, които се основават на обективни и достоверни международни източници, обществено-политическата ситуация в Афганистан понастоящем не достига границите на въоръжен конфликт. Талибаните продължават да държат и консолидират властта, поддържайки относителна вътрешна стабилност, макар и с помощта на репресивни мерки. По отношение на лица, свързани с предишното правителство, талибанският режим е обявил обща амнистия, като спорадичният характер на извършваните репресии и относително ниският им брой все пак говорят за липсата на „общонационална политика за преследване на всички бивши правителствени служители“. В тази връзка по делото няма данни, а и жалбоподателят не твърди да е лице, свързано по някакъв начин с предишното правителство. От съвкупната преценка на доказателствата по делото относно обстановката в Афганистан се налага извод за липса на безогледно насилие по смисъла на чл. 9, ал. 1, т. 3 ЗУБ, което би поставило чужденеца в реална опасност да претърпи тежка заплаха срещу живота или личността си единствено поради факта на присъствието си на територията на тази държава, без значение от личното му положение. Тази преценка на органа и на съда е съобразена с основното правило, формулирано в т. 39 от решение на СЕС от 17.02.2009 г. по дело С-465/07, с което се въвежда обратно пропорционална връзка между засягането на личните интереси на търсещия закрила и степента на безогледно насилие, изискуема, за да се предостави такава закрила. Доколкото личната бежанска история на жалбоподателя се характеризира с липса на каквито и да било основателни опасения от преследване, основани на раса, религия, националност, политическо мнение или принадлежност към определена социална група, то толкова по-висок би следвало да е интензитетът на безогледно насилие в страната му по произход. Такъв не е установен по делото, поради което по отношение на него не следва да намерят приложение както разпоредбите на чл. 8, така и тези на чл. 9 от ЗУБ. Постановеният в този смисъл административен акт е съобразен с всички нормативни критерии и установената практика на ДАБ, СЕС и ВАС. Противно на заявеното в касационната жалба, по делото не са налице и основанията за прилагане на принципа "non refoulment" (забрана за връщане), установен в член 33, параграф 1 от Женевската конвенция за статута на бежанците от 1951 г. и възприет в чл. 4, ал. 3 от ЗУБ, съгласно който чужденец, влязъл в Република България, за да потърси закрила, не може да бъде връщан на територията на държава, в която са застрашени неговият живот или свобода по причина на раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или политическо мнение или той е изложен на опасност от изтезания или други форми на жестоко, нечовешко или унизително отнасяне или наказание. Няма фактически обстоятелства, които да налагат извод, че ако касаторът бъде върнат обратно в Афганистан, има голяма вероятност да бъде подложен на изтезание или на нечовешко или унизително отношение, а усложнената политическа и икономическа обстановка в страната на произход в неговия конкретен случай не обосновава сама по себе си такава опасност. Действително в решението на председателя на ДАБ не са изложени изрични мотиви в тази насока, но с оглед направените в него изводи, че чуждият гражданин не е бил принуден да напусне Афганистан поради наличието на заплахи за него по смисъла на чл. 8 и чл. 9 от ЗУБ, по същество административният орган е приел, че принципът "non refoulment" не би се нарушил при завръщане на лицето в държавата по произход. Правилна е преценката на АССГ, че в процесния случай наличните по делото данни не обосновават извод за лице, нуждаещо се от търсената закрила, а за икономически мигрант по смисъла на глава II, § 62 от Наръчника по процедури и критерии за определяне на статут на бежанец, издаден от службата на Върховния комисар на Организацията на обединените нации за бежанците. От съществено значение в тази насока е декларираното от самия кандидат пред интервюиращия орган относно причините за напускане на страната по произход, сред които фигурират мотиви от изцяло икономически и личен характер. По тези съображения настоящата касационна инстанция намира, че решението на Административен съд - София-град е правилно и следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение,