Определение № 1059 от 05.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 2669/2024 г.

Производството е било образувано по касационна жалба на С. А. Д. срещу решение № 400 от 22.03.2024 г. по в.гр.д.№ 2282 от 2023 г. на Пловдивския окръжен съд, XIV състав, с което е потвърдено решение № 260085 от 16.05.2023 г. по гр.д.№ 6351 от 2019 г. на Пловдивския районен съд, гражданско отделение, II граждански състав за отхвърляне като неоснователен на предявения от С. А. Д. срещу Ц. Л. С. иск с правно основание чл.45 ЗЗД за сумата 10000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди от непозволено увреждане. С решение № 569 от 09.10.2025 г. настоящият състав на ВКС е изменил решение № 400 от 22.03.2024 г. по в.гр.д.№ 2282 от 2023 г. на Пловдивския окръжен съд, като по същество е осъдил Ц. Л. С. да заплати на С. А. Д. на основание чл.45 ЗЗД сумата 2 500 лв., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 21.03.2014 г. до окончателното плащане, а е оставил в сила решението на въззивния съд в останалата му част /която е било потвърдено първоинстанционното решение за отхвърляне на предявения иск за разликата над 2 500 лв. до пълния предявен размер от 10 000 лв./. С оглед изхода на делото са присъдени и разноски за трите съдебни инстанции, като Ц. С. е осъдена да заплати на пълномощника на С. Д.- адв.И. адвокатско възнаграждение по чл.38 ЗА в размер на 1 300 лв., а С. Д. е осъдена да заплати на Ц. С. разноски по компенсация в размер на 2 048 лв. С молба вх.№ 20946 от 12.11.2025 г. С. А. Д. е поискала ВКС да измени решението си в частта за присъдените разноски по компенсация. Посочила е, че присъдените разноски за адвокатски възнаграждения на процесуалния представител на Ц. С. за въззивната и за касационната инстанции са прекомерно високи предвид действително извършената от адвоката работа: пред въззивната инстанция имал само едно явяване по същество, а пред ВКС- липсвало явяване или вземане на становище. Ответницата по молбата Ц. Л. С. не взема становище по молбата. Върховният касационен съд, ГК, състав на първо гражданско отделение по постъпилата молба счита следното: Молбата е допустима: подадена е от легитимирана страна /ищца по делото/ и преди изтичане на едномесечния срок по чл.248, ал.1 ГПК /решението на ВКС е постановено на 09.10.2025 г., а молбата по чл.248 ГПК е подадена по пощата на 10.11.2025 г.- понеделник, първи присъствен ден след 09.11.2025 г./. Разгледана по същество, молбата е неоснователна и като такава следва да се остави без уважение поради следното: Предвид крайния изход на делото /частично уважаване и частично отхвърляне на предявения иск по чл.45 ЗЗД/ и на основание чл.78, ал.1 и ал.3 ГПК страните си дължат взаимно разноски: ищцата дължи разноските, направени от ответницата съразмерно на отхвърлената част от иска, а ответницата- разноските, направени от ищцата съразмерно на уважената част от иска. При определяне на размера на разноските, които по компенсация С. Д. дължи на Ц. С., ВКС се е съобразил с горното: присъдил е разноски съобразно уважената и отхвърлена част от иска. Неоснователно е твърдението на молителката С. Д., че неправилно ВКС е присъдил прекомерно висок размер на разноски за адвокатско възнаграждение на пълномощника на ответницата за въззивната и за касационната инстанции. Съгласно чл.78, ал.5 ГПК съдът може да присъди по-нисък размер на разноските за адвокат, само ако насрещната страна е направила своевременно възражение за прекомерност на тези разноски: до приключване на устните състезания в съответната инстанция. В конкретния случай това не е сторено: макар по въззивното и по касационното дело насрещната страна да е представила списък за разноски и доказателства за тяхното извършване още преди последните проведени открити съдебни заседания, до приключване на проведено пред въззивния съд открито съдебно заседание на 25.10.2023 г. ищцата и нейният пълномощник не са поискали намаляване на разноските на ответницата за адвокат за въззивното производство, а до приключване на проведеното пред ВКС открито съдебно заседание на 24.09.2025 г. не са поискали намаляване на разноските на ответницата за адвокат за касационното производство. Пропускът на С. Д. да направи своевременно такова искане не може да се санира по реда на чл.248 ГПК /в този смисъл е съдебната практика, например определение № 51 от 24.03.2011 г. по т.д.№ 271 от 2010 г. на ВКС, ТК, I т.о., определение № 22 от 27.01.2012 г. по т.д.№ 682 от 2010 г. на ВКС, ТК, I т.о., определение № 192 от 05.06.2017 г. по ч.гр.д.№ 1586 от 2017 г. на ВКС, ГК, III г.о. и др./ Правото й да иска намаляване поради прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна е преклудирано, поради което молбата по чл.248 ГПК следва да се остави без уважение. Воден от горното, Върховният касационен съд, Гражданска колегия, състав на първо гражданско отделение