Определение № 4300 от 24.09.2025 г. на ВКС по гр. д. № 2188/2025 г.

С постановено по делото определение №2978/10.06.2025г. е спряно, на основание чл. 282, ал.1 ГПК, изпълнението на въззивно решение № 383/01.04.2025г. по в.гр.д № 148/2025г. по описа на САС до произнасяне по касационната жалба на „Рентали“ ЕООД, [населено място] срещу решението. Ищците по делото – Р. К. и Р. А. – К., чрез адв. Кр.И., са поискали с молба вх.№ 13742/22.07.2025г. определението да бъде отменено или допълнено с довод, че размерът на обезпечителната сума следва да включва и стойността на законната лихва върху присъдената главница за периода от 22.01.2018г до 07.05.2025г., когато е подадено искането за спиране. Страната, по чието искане е допуснато спирането - „Рентали“ ЕООД, [населено място], чрез адв. М.П., оспорва молбата като недопустима и неоснователна. Заявеното с молба вх.№ 13742/22.07.2025г. искане е процесуално допустимо, но неоснователно по следните съображения: По аргумент от разпоредбите на чл. 282, ал. 4 и ал. 5 ГПК актовете, постановявани по реда на чл. 282 ГПК, имат привременен характер – до приключване на производството по касационна жалба, подадена срещу невлязло в сила въззивно решение. Те не подлежат на обжалване и за разлика от актовете по чл. 288 ГПК и чл. 290 ГПК не слагат край на делото. Ето защо по отношение на тях приложение намира разпоредбата на чл. 253 ГПК т.е. могат да бъдат отменяни или изменяни от същия съд вследствие на изменение на обстоятелствата, грешка или пропуск. В случая молителите заявяват грешка/ пропуск при постановяване на определението, твърдейки, че размерът на внесеното обезпечение не е достатъчен и следва да включва законната лихва върху присъдената главница. Съображенията им за подобно тълкуване на израза „ присъдената сума“ в чл. 282, ал.1, т.1 ГПК са в пряко противоречие с приетото в т.1 на ТР № № 6 от 23.10.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 6/2014 г., ОСГТК, според което в хипотезата на чл. 282, ал. 2, т. 1 ГПК изискването за размера на заложената парична сума е същата да съответства на присъдената по невлязлото в сила осъдително въззивно решение сума, а в понятието "присъдена сума" се включват уважените от съда за конкретна сума главни и акцесорни вземания, предмет на предявения иск, респ. искове, но не и относително определени и променливи във времето вземания, каквото е акцесорното вземане за лихви, изтекли след предявяване на иска. В тази връзка е напълно произволен доводът на молителите, че заложената сума следва да включва и законната лихва върху присъдената главница за периода от предявяване на иска до подаване на искането за спиране изпълнението на въззивното решение. В случая внесената сума напълно съответства на сбора от присъдените по главния и акцесорния осъдителни искове и няма основание за отмяна или изменение на определението по чл. 282, ал.1 ГПК. Воден от изложеното, съдът