Определение № 155 от 22.05.2013 г. на ВКС по гр. д. № 2989/2013 г.

Производство по чл. 307, ал.1 ГПК. Делото е образувано по молба на Т. Г. Д. и Т. А. Д. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 514 от 20.12.2011г. по гр.д. № 168/2011г. на Върховния касационен съд, І г.о., с което е отменено решение № 1389 от 19.11.2010г. по гр.д. № 1294/2010г. на Варненски окръжен съд и вместо това е признато за установено по отношение на Т. Д. Ю., Г. И. Д. и К. Д. П., че Т. Г. Д. и Т. А. Д. не са собственици на имот пл. № 109 в местн. „Б. дере”, район „Вл. В.” в землището на [населено място] на основание § 4а ПЗР ЗСПЗЗ. При извършената проверка на допустимостта на молбата, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о., намира следното: Като основание за отмяна молителите сочат ново обстоятелство от съществено значение за делото, удостоверено с ново писмено доказателство. Представят решение на ПК-В. № 61 от 03.05.1993г., издадено на основание чл. 18ж, ал.1 ППЗСПЗЗ, с което имотът е възстановен на наследниците на Т. П.. Сочат, че при наличието на това решение последващото решение № 645/1999г., представено по делото, се явява нищожно. Освен твърдят, че влязлото в сила решение противоречи на други решения със сходни страни и предмет - водени от същите ищци дела за съседни имоти против други ответници. В тези производства е прието, че отрицателните установителни искове на ищците са недопустими. Представят решение № 232 от 08.03.2011г. на Варненски окръжен съд по гр.д. № 983/2010г. и решение по гр.д. № 955/2010г. на същия съд /което не е подписано и представлява незаверено копие/, както и решение № 305/01.07.2010г. по гр.д. № 1328/2009г. на ВКС, ІІг.о. При така изнесените обстоятелства молбата следва да се квалифицира по чл. 303, ал.1,т.1 и т.4 ГПК. По молбата е внесена държавна такса. Изпълнена е процедурата по чл. 306, ал.3 ГПК. Ответникът по молбата Т. Д. Ю. е представил писмен отговор, в който намира молбата за недопустима, като просрочена и евентуално за неоснователна. Останалите ответници не са изразили становище. Молбата с правно основание чл. 303, ал.1, т.1 ГПК е подадена извън визирания в чл. 305, ал.1, т.1 ГПК тримесечен срок. Видно, че новото доказателство - решение на ПК-В. № 61 от 03.05.1993г. е представено от молителите по време на касационното производство с молбата им от 05.12.2011г. на л. 33 от гр.д. № 168/2011г. на ВКС, І г.о. Следователно те са се снабдили с новото доказателство най-късно на посочената дата. Молбата за отмяна е подадена на 21.12.2012г. - повече от година след началото на тримесечния законов срок. Молбата за отмяна е недопустима и на второто посочено основание - чл. 303, ал.1, т.4 ГПК. Представените решения на Варненски окръжен съд № по гр.д. № 983/2010г. и по гр.д. № 955/2010г. няма данни да са влезли в сила, а визираната хипотеза на закона изисква противоречие между влезли в сила решения между същите страни, за същото искане и на същото основание. В допълнение може да се посочи, че липсва съвпадение на страните по делата и имотите, предмет на споровете - касае се до имоти в същата местност, които са възстановени на ищците, но са в държане на трети лица. Приложеното решение № 305/01.07.2010г. по гр.д. № 1328/2009г. на ВКС, ІІг.о. разглежда спор за недвижим имот в землището на [населено място] и между страни, различни от страните по настоящия спор. При горните констатации молбата следва да бъде оставена без разглеждане. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.