Определение № 955 от 05.03.2024 г. на ВКС по гр. д. № 213/2024 г.

Производството по делото е по реда чл. 274, ал. 2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на С. С. К., чрез адв. М. С., против определение № 3478 от 13.11.2023 г., постановено по ч. гр. д. № 4540/2023 г. на ВКС, I г. о., с което е оставена без разглеждане молбата на жалбоподателя на отмяна на влязлото в сила решение № 945 от 16.03.2020 г., постановено по гр. д. № 12389/2019 г. на Пловдивския районен съд, с което е допуснато да се извърши съдебна делба между В. С. С., К. С. Г., Д. К. П. и И. Е. Т., Е. Д. К. и Е. Д. А. по отношение на поземлен имот с идентификатор ..... по КККР на [населено място], ведно с построената в него двуетажна масивна жилищна сграда с идентификатор ...... по КККР на [населено място]. В жалбата се поддържат оплаквания за неправилност на определението на ВКС и се иска неговата отмяна. Ответниците по частната жалба И. Е. Т., Е. Д. А. и Е. Д. К. чрез адв. Н. А. в писмен отговор изразяват становище за основателност на подадената жалба. В срока по чл. 275, ал. 1 ГПК е постъпил отговор от В. С. С., К. С. Г. и Д. К. П., чрез адв. М. Л., с който оспорват подадената жалба. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното: Частната жалба като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от надлежна страна срещу преграждащ по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК съдебен акт е допустима и следва да бъде разгледана по същество. Жалбоподателят в настоящото производство е подал молба за отмяна на основание чл. 304 ГПК на влязло в сила решение, по гр. д. №12389/2019г. на Пловдивския районен съд, с което е допусната съдебна делба. В молбата твърди, че допуснатата до делба жилищна сграда неправилно е отразена като еднофамилна, но фактически се състои от две отделни жилищни секции – западна и източна, като едното жилище, намиращо се в западната част, е било собственост на общия наследодател на съделителите - страни по гр. д. №12389/2019г. на Пловдивския районен съд, а второто, намиращо се в източната част на сградата, както и 1/2 ид.ч. от дворното място, е собственост на молителя, която е придобил по наследяване от своята майка. За да намери подадената молба за недопустима и остави същата без разглеждане съставът на ВКС е приел, че молителят е трето лице, претендиращо самостоятелни права върху спорния имот, поради което не е обвързан от постановеното решение по допускане, съответно по извършване на делбата, предвид на което не е легитимиран и няма правен интерес да иска отмяна на влязлото в сила решение на основание чл. 304 ГПК. Доколкото същият не е обвързан от формираната по приключилото с окончателен акт производство сила на присъдено нещо, същият би могъл да защити по исков ред притежаваното от него право. Настоящият състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение, изцяло споделя приетото от състава на ВКС в обжалваното определение. Производството за отмяна по чл. 303 и сл. ГПК е извънреден извънинстанционен способ за защита срещу влезли в сила съдебни актове, които се ползват със сила на пресъдено нещо, чиято неправилност се дължи на изчерпателно посочените в чл. 303 и чл. 304 ГПК основания, и по отношение на които страната, за която тези актове са неблагоприятни, не разполага с друг способ да защити правата си. Право да искат отмяна на основание чл. 304 ГПК имат тези трети лица, които са обвързани от силата на пресъдено нещо на решението, тъй като имат качеството на необходими другари със страна по делото и не са взели участие в производството по същото. Съгласно чл. 307, ал. 1 ГПК и разясненията, дадени в т. 10 на ТР № 7/31.07.2017 г. по тълк. дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС, при преценката си по чл. 307 ГПК за допустимостта на молбата за отмяна ВКС извършва проверка на следните предпоставки: подлежи ли атакуваният акт на отмяна по реда на чл. 303 и сл. ГПК, молбата изхожда ли от легитимирано лице, спазен ли е преклузивният срок за подаването й и дали същата е редовна. При липса на някоя от гореизброените положителни процесуални предпоставки молбата следва да се остави без разглеждане, а делото да се прекрати, тъй като не се ангажира компетентността на съда. Такъв е именно и настоящият случай, в който лицето, подало молбата за отмяна по чл. 304 ГПК, не е обвързано от субективните предели на формираната сила на пресъдено нещо на решението, с което се допуска делба. Молителят, както сам посочва, не е част от наследниците на А. Т., инициирали производството по гр. д. № 12389/2019 г. за делба на съсобствения им имот, придобит по наследство, поради което същият няма качеството не необходим другар, неучаствал в делбата и постановеното решение не засяга правата му. В допълнение следва да се посочи, че той може да защити правата си в друго производство, като наличието на друг предвиден в закона способ, по който молителят да защити правата си, изключва правния му интерес да иска отмяна на влязлото в сила решение по допускане на делбата. Обстоятелството, че с подадения отговор ответниците И. Е. Т., Е. Д. А. и Е. Д. К. са изразили становище за основателност на частната жалба, както и изрично са заявили, че не оспорват правата на жалбоподателя, не е основание за отмяна на обжалваното определение, защото изводът за недопустимост на молбата за отмяна на влязлото в сила решение, тъй като не изхожда от легитимирано лице по смисъла на чл. 304 ГПК, остава непроменен. Ако страните по делбеното дело не желаят извършване на делба на някой от допуснатите до делба имоти, то няма пречка да поискат делбата да се извърши без тях, а само за останалите имоти. Като е приел, че молбата за отмяна се явява процесуално недопустима като подадена от нелегитимирано лице и следва да бъде оставена без разглеждане, съставът на ВКС е постановил правилно и законосъобразно определение, което следва да бъде потвърдено. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение