Решение № 7498 от 06.07.2026 г. на ВАС по адм. д. № 1479/2026 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Главния секретар на Министерство на вътрешните работи, чрез процесуален представител-Р. Михайлова, против решение № 3726 от 20.11.2025 г. по адм. дело № 717/2025 г. на Административен съд – Велико Търново, с което е по оспорване на Н. М. Р. е отменена негова Заповед № 8121к-9562/17.07.2025г. Касаторът иска отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3, от АПК. Подробни съображения излага в касационната жалба и в съдебно заседание. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на разноските, претендирани от ответната страна. Ответникът – Н. М. Р., чрез процесуален представител адв. Грозев оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена. Съображения излага в съдебно заседание. Претендира разноски. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол за законосъобразност в първоинстанционното производство е заповед № 8121К -9562/17.07.2025 г., издадена от главен секретар на МВР-главен комисар - М. Рашков, с която на основание чл. 36, ал.2, т. 4 и чл.170 ,ал.2 и ал.3 от Закона за министерство на вътрешните работи/ЗМВР/, във връзка с чл.13,ал.1,т. 3 и ал.3 от Наредба № 8121з-433/16.03.2017 г- за професионалното обучение на служителите от МВР- е прекратено поради слаб успех участието на Р. в „курс за младши изпълнителски длъжности – полицейски органи“, считано от 07.07.2025 година. За да постанови обжалваното решение АС – Велико Търново е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на изискването на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК – административният акт да съдържа правните и фактически основания за издаването му. Съдът приема, че оспорената заповед е издадена в нарушение на материалния закон- на същата е придадено обратно действие- същата е издадена на 17.07.2025 година, а в нея е посочено, че прекратяване участието на Р. в курса е считано от 07.07.2025 година. Решението е правилно. Настоящата съдебна инстанция напълно споделя изводите на първоинстанционния съд за принципното общо правило за действие занапред на административните актове. Обратно действие е допустимо единствено ако същото изрично е предвидено в закон. Приложимата в случая нормативна уредба, конкретно посочена в оспорената заповед – не предвижда прекратяване участието на курсантите със задна дата. Настоящата съдебна инстанция споделя извода на първоинстанционния съд, че допуснатото нарушение на материалния закон води до незаконосъобразност на издадения административен акт и води до неговата отмяна. Не се кредитират възраженията на касатора. Визираното обратно действие на заповедта съвпадало с узнаването на предходна заповед на друго длъжностно лице- ректора на Академията на МВР за отстраняване от курса, преди завършване срока на обучение. Нито законът, нито сочената по горе приложима наредба допускат прекратяване участието в курса да има действие от момента на узнаване на факта на предварителното отстраняване от обучение. Ожалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. АС-Велико Търново е изпълнил задължението си по чл. 168 АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3, от АПК, и същият трябва да бъде оставен в сила. Предвид изхода на спора следва да се уважи претенцията на ответника по касация за присъждане на разноски, представляващи възнаграждение да адвокат в минимален размер от 383 евро. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, пето отделение