Определение № 39 от 12.04.2022 г. на ВКС по н. д. № 267/2022 г.

Производството е по чл. 44, ал. 1 НПК. С определение № 36 от 21.03.2022, по НОХД № 74/22 по описа на Районен съд, Костинброд, е прекратено съдебното производство и е повдигнат пред ВКС спор за местна подсъдност със Софийски районен съд. Прокурорът от ВКП е изразил становище, че делото следва да се разгледа от Софийски районен съд. Върховният касационен съд, III НО, за да се произнесе, взе предвид следното: Съдебното производство първоначално е образувано в Софийски районен съд като НОХД № 7038/18 по обвинителен акт на Софийска районна прокуратура срещу С. В. П. за престъпление по чл. 339, ал. 1, пр. 2 НК. По делото е постановена присъда на 18.09.2019 г, отменена от въззивната инстанция с решение от 20.05.2021 г, по ВНОХД № 2551/20 по описа на Софийски градски съд, поради съществени процесуални нарушения, допуснати от съда при разглеждане на делото. С цитираното решение въззивният съд е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на Софийски районен съд. След връщане на делото в първата инстанция е образувано НОХД № 8644/21 по описа на Софийски районен съд. С протоколно определение от 7.03.2022 г от проведено разпоредително заседание съдът е приел, че делото е подсъдно на Районен съд, Костинброд, по съображения, че престъплението е започнало в [населено място], но е продължило в [населено място], където следва да се счита, че е довършено. Изложеното е мотивирало състава на Софийски районен съд да прекрати съдебното производство и да изпрати делото по подсъдност в Районен съд, Костинброд. В Районен съд, Костинброд, е образувано НОХД № 74/22, по което е постановено определението от 21.03.22 г, с което е прекратено съдебното производство, повдигнат е спор за подсъдност със Софийски районен съд и делото е изпратено на ВКС, на основание чл. 44, ал. 1 НПК. Съдията-докладчик е обсъдил обстоятелствата, изложени в обвинителния акт, и е посочил, че престъплението е преустановено в [населено място], където обвиняемият се е явил и е предал процесното огнестрелно оръжие. В цитирания съдебен акт е изразено становището, че делото не е подсъдно на Районен съд, Костинброд, а е подсъдно на Софийски районен съд, който следва да го разгледа и реши по същество. ВКС намери, че спорът за подсъдност следва да бъде решен в полза на Районен съд, Костинброд, по следните съображения: Съгласно чл. 36, ал. 1 и 2 НПК, делото е подсъдно на съда, в чийто район е извършено, респективно, довършено деянието, предмет на наказателното производство. По настоящето дело обвинението е за продължено престъпление / по чл. 339, ал. 1, пр. 2 НК /, за което е характерно, че трае непрекъснато в определен времеви период, а се счита довършено в момента на преустановяването му. Съобразно фактическите обстоятелства, изложени в обвинителния акт, в периода от 26.10.2005 г до 5.04.2017 г, обвиняемият е упражнявал фактическа власт върху огнестрелно оръжие и боеприпаси, без надлежно разрешение. Продълженото деяние е започнало в [населено място], [населено място], и е продължило в [населено място], но е преустановено в [населено място], където оръжието е предадено от обвиняемия на служители от столичното 9 РПУ на МВР. При това положение, при обвинение по чл. 339, ал. 1, пр. 2 НПК, за нуждите на чл. 36 НПК, е от значение мястото, където е преустановено продълженото деяние. Обстоятелството, че част от продълженото деяние е извършено в определено населено място, не е меродавно при преценката на местно компетентия съд, поради което съставът на Софийски районен съд неправилно е счел, че делото е подсъдно на Районен съд, Костинброд. В случая, след като продълженото деяние е преустановено в [населено място], Софийски районен съд е местно компетентен съд съобразно правилата на подсъдността в НПК. В същото време, на този съд делото е върнато за ново разглеждане след отмяната на присъдата, постановена по НОХД № 7038/18 по описа на Софийски районен съд. С оглед на изложеното, спорът за подсъдност следва да бъде решен в полза на Районен съд, Костинброд, а делото следва да бъде изпратено по подсъдност на Софийски районен съд. Водим от горното и на основание чл. 44, ал. 1 НПК, ВКС, III НО,