Определение № 217 от 12.01.2026 г. на ВАС по адм. д. № 12068/2024 г.

Образувано е по жалба от Б. Д. К. в качеството на участник в конкурс за повишаване в длъжност „прокурор“ в апелативните прокуратури, обявен с решение на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет /ПК на ВСС/ по протокол № 31/14.09.2022г. обн. в ДВ бр. № 78/30.09.2022г. против решения на ПК на ВСС по т. 28.1, 28.2, по Протокол № 42 от дистанционно заседание чрез видеоконферентна връзка на ПК на ВСС, проведено на 04.12.2024г.

Към адм.дело № 12068/2024г по описа на ВАС са присъединени и следните адм. дела по оспорване на решения на ПК на ВСС от същото заседание както следва:

адм. дело № 12069/2024,образувано по жалба на И. Г. Т. против решения на ПК на ВСС по т. 28.1, 28.2, по Протокол № 42 от дистанционно заседание чрез видеоконферентна връзка на ПК на ВСС, проведено на 04.12.2024г

адм.дело № 445/2025,образувано по жалба на В. В. Д.,Н. А.,Б. А. М. и Н. В. В. против решения на ПК на ВСС по т. 28.1, 28.2, по Протокол № 42 от дистанционно заседание чрез видеоконферентна връзка на ПК на ВСС, проведено на 04.12.2024г

адм. дело № 883/2025,образувано по жалба на В. Б. Т. против решения на ПК на ВСС по т. 28.1, 28.2, по Протокол № 42 от дистанционно заседание чрез видеоконферентна връзка на ПК на ВСС, проведено на 04.12.2024г.

Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като съобрази доказателствата по делото, оплакванията и становищата на страните, намира,че конкретният случай не се покрива от фактите,въз основа на които е постановено определение №8171/ 02.07.2024г по адм. дело № 6214/2024г на ВАС, Петчленен състав на Втора колегия, поради което и жалбите са недопустими за разглеждане по същество,като прие за установено следното:

Въз основа на решение по т. 3 от протокол № 37 от заседание на КАК към ПК на ВСС ,проведено на 03.12.2024г е прието, че с решение по протокол № 31/14.09.2022 г. Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (Колегията), е обявен конкурс по реда на чл. 189, ал. 1 и ал. 2 от ЗСВ за повишаване и заемане на 15 (петнадесет) длъжности „прокурор“ в апелативните прокуратури, както следва:

• Апелативна прокуратура – София – 9 (девет) длъжности;

• Апелативна прокуратура – Велико Търново – 2 (две) длъжности;

• Апелативна прокуратура – Варна – 3 (три) длъжности;

• Апелативна прокуратура – Бургас – 1 (една) длъжност.

Решението за обявяване на конкурса е обнародвано в „Държавен вестник“ брой 78 от 30.09.2022 г, като в 14-дневния срок за прием на документи заявления за участие подават 251 (двеста петдесет и един) кандидати. Въз основа на извършената по реда на чл. 191, ал. 3 от ЗСВ проверка на подадените документи за участие в конкурса, с решения по протокол № 38/15.11.2022 г., т. 2, Комисията по атестирането и конкурсите към Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет (Комисията) допуснала 250 (двеста и петдесет) кандидати и недопуснала 1 (един) кандидат, който не отговаря на изискването за уседналост по смисъла на чл. 191, ал. 1 от ЗСВ.

В срока по чл. 191, ал. 5, изр. 3 от ЗСВ, недопуснатият кандидат подал възражение, което Колегията отхвърлила, с решение по протокол № 43/23.11.2022 г. Административният акт на Колегията е атакуван пред Върховния административен съд и същият е отменен с решение № 11762/19.12.2022 г. по адм. дело № 11277/2022 г. по описа на Върховния административен съд, Шесто отделение. Съгласно влезлия в сила съдебен акт Колегията допуснала кандидата до участие в конкурса с решение по протокол № 1/18.01.2023 г., т. 8.

Поименният състав на конкурсната комисия, провела процедурата, е обявена с решения на Колегията по протокол 43/23.11.2022 г., протокол № 1/18.01.2023 г., протокол № 7/07.03.2023 г. и протокол № 3/31.01.2024 г. За редовни членове са определени: В. Кирилов, А. Василева, В. Андреев и Н. Бърнева – прокурори във Върховна прокуратура и доц. д-р И. Видолов – хабилитиран учен по наказателноправни науки във Великотърновски университет "Св. Св. Кирил и Методий", а за резервни членове: Б. Качуров и К. Филипова – прокурори във Върховна прокуратура и проф. д.н. И. Сълов – хабилитиран учен по наказателноправни науки в Русенски университет „Ангел Кънчев“. За председател на комисията, с решение по протокол от 09.12.2022 г., членовете ѝ единодушно избират прокурор В. Кирилов.

С решение на Комисията за участие в конкурсната процедура са допуснати 4 (четирима) кандидати, които към датата на обнародване на решението за обявяване на конкурса заемали длъжност „следовател“. Съгласно разпоредбата на чл. 192, ал. 2 от ЗСВ същите следва да преминат проверка на знанията за заемане на длъжността „прокурор“ чрез полагането на писмен изпит. Конкурсната комисия с решение по протокол от 15.12.2022 г. насрочила провеждането му за 23.01.2023 г. На изпита не се явявили 2 (двама) от кандидатите. По отношение на тях, с решение по протокол № 3/01.02.2023 г., Колегията прекратила участието им в конкурса, на основание чл. 39, ал. 4, т. 23 от Наредба № 1/09.02.2017 г. Явилите се 2 (двама) кандидати получили оценка по-ниска от „4,50“ и конкурсната процедура за тях също е приключена, тъй като не са изпълнени изискванията на чл. 189, ал. 4, изр. последно от ЗСВ.

В хода на конкурсната процедура 7 (седем) кандидати депозирали откази от участие и съгласно разпоредбата чл. 35, ал. 7 от Наредба № 1 от 09.02.2017 г. за конкурсите за магистрати и за избор на административни ръководители в органите на съдебната власт (Наредбата), Колегията прекратила участието им в конкурса. С решение на Колегията по протокол № 2/25.01.2023 г. е прекратена конкурсната процедура за повишаване в длъжност „прокурор“ в апелативните прокуратури и за кандидат с вх. № ВСС-14522/13.10.2022 г., поради настъпила смърт.

Съобразявайки горното, окончателният брой на участниците, които подлежали на оценяване по реда на чл. 40а от Наредбата, е 239 (двеста тридесет и девет).

Съгласно изискването на чл. 192, ал. 1 от ЗСВ, на 17.06.2024 г., конкурсната комисия изготвила протокол за класиране на кандидатите, като резултатите от него са обявени на интернет страницата на Висшия съдебен съвет същият ден. В изпълнение на чл. 192, ал. 3 от ЗСВ цялата конкурсна документация е предоставена на Колегията.

След публикуване на резултатите от класирането Комисията е сезирана с 11 (единадесет) възражения от участници в конкурса, които считат, че конкурсната процедура е опорочена, тъй като не са спазени гаранциите за обективност и безпристрастност, както и че същите са оценени в разрез с нормата на чл. 192, ал. 1 от ЗСВ и чл. 39, ал. 1 от Наредбата. Навеждали се доводи и за проявен субективизъм по отношение на класирани в конкурса кандидати с оглед на това, че членове от конкурсната комисия са ползвали един същи кабинет с тях по време на провеждане на процедурата.

С оглед задължението на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет да осигури спазване на всички законови изисквания по процедурата, следване на етапите от нея, конституиране и работа на помощните органи в производството, вземане на решенията и изготвяне на конкурсната документация, Комисията по атестирането и конкурсите при ПК на ВСС извършила проверка на цялата процедура, без да навлиза в експертната дейност на конкурсната комисия.

Разпоредбата на чл. 192, ал. 3 от ЗСВ предвижда към протокола за класиране конкурсната комисия да изготви и мотивирано становище, което се явява гарант за обективното оценяване в проведената конкурсна процедура. В чл. 192, ал. 1 от ЗСВ са заложени критериите, които помощният орган следва да обсъди и оцени, а именно:

• резултатите от последната атестация и проверки от по-горестоящите органи на съдебната власт и от Инспектората към Висшия съдебен съвет (ИВСС);

• данните от кадровите дела;

• разгледаните и приключени дела и преписки, избрани от конкурсната комисия и представени от кандидатите.

В Наредба № 1 от 09.02.2017 г. като подзаконов нормативен акт, даващ разяснение на процедурата по заложените законови изисквания, са поставени „рамките“, в които да работи конкурсната комисия. Съгласно чл. 33, ал. 3, т. 3 от Наредбата, със заявлението си за участие в процедурата, кандидатите представят копие на три акта по избрани от тях разгледани и приключени дела и преписки, а според чл. 39, ал. 2 от Наредбата конкурсната комисия избира още три за всеки от участниците. Помощният орган изисква шестте дела и преписки от съответния административен ръководител на оптичен носител. В нормата на чл. 40а от Наредбата са разписани детайлно законовите критериите, по които всеки кандидат следва да бъде оценен по шестобалната система с точност до 0,25 стотни от всеки от членовете на конкурсната комисия, като в ал. 2, т. 1 са описани общите за съдии, прокурор и следовател, а в т. 3 са специфичните за прокурори.

След запознаване с мотивираното становище по чл. 192, ал. 3 от ЗСВ на конкурсната комисия по конкурса за повишаване в длъжност „прокурор“ в апелативните прокуратури се установило, че в уводната му част са изброени данните, които са анализирани от комисията при оценяването на кандидатите. Разгледани са и всички протоколи за оценяване на членовете на комисията – индивидуални и общ по чл. 40а, ал. 3 и ал. 4 от Наредбата, видно от които всеки от участниците е получил оценка, по шестобалната система с точност до 0,25 стотни, по всеки компонент, заложен в чл. 192, ал. 1 от ЗСВ. В конкретния случай впечатление прави различният подход при мотивиране на общата оценка за кандидатите, а именно – за част от участниците са обсъдени представените дела и преписки, атестацията и кадровото досие на магистрата, докато за други са развити доводи само по критериите „резултатите от последната атестация и проверки от по-горестоящите органи на съдебната власт и от ИВСС“ и „данните от кадровото дело“. Видно от изложеното КАК при ПК на ВСС приела ,че подлежащите на оценяване кандидати в конкурса са 239 (двеста тридесет и девет), като мотиви относно оценяване по чл. 40а, ал. 1, т. 3 от Наредбата не са изложени за 83 (осемдесет и трима) от тях, както следва:

Р. И. И. като прокурор в Районна прокуратура – Благоевград;

Д. С. З. като прокурор в Софийска районна прокуратура;

А. Х. К. като прокурор в Окръжна прокуратура – Варна;

Е. Г. С. като прокурор в Районна прокуратура – Хасково;

Л. Т. М. като прокурор в Софийска градска прокуратура;

И. Х. М. като прокурор в Окръжна прокуратура – София;

П. П. Т. като административен ръководител-районен прокурор на Районна прокуратура-Добрич;

И. Д. К. като прокурор в Софийска градска прокуратура;

Г. И. Г. като прокурор в Софийска градска прокуратура;

М. М. като прокурор в Софийска районна прокуратура;

Н. Б. като административен ръководител-окръжен прокурор на Окръжна прокуратура-София;

И. Д. Г. като прокурор в Софийска градска прокуратура;

Г. П. К. като прокурор в Районна прокуратура – Враца;

А. Д. като прокурор в Софийска районна прокуратура;

Б. И. Б. като прокурор в Софийска градска прокуратура;

С. А. С. като прокурор в Софийска градска прокуратура;

Б. Р. К. като административен ръководител-районен прокурор на Районна прокуратура-Благоевград;

Д. К. К. като прокурор в Софийска районна прокуратура;

Ч. В. П. като заместник на административния ръководител-заместник градски прокурор на Софийска градска прокуратура;

Д. Л. П. като заместник на административния ръководител-заместник градски прокурор на Софийска градска прокуратура;

В. Б. Т. като прокурор в Софийска районна прокуратура;

К. И. Б. като прокурор в Софийска градска прокуратура;

Г. И. Б. като прокурор в Софийска градска прокуратура;

Д. М. Д. като прокурор в Окръжна прокуратура – София;

И. Н. П. като заместник на административния ръководител - заместник-районен прокурор на Районна прокуратура – Варна;

В. Н. Ц. като административен ръководител-окръжен прокурор на Окръжна прокуратура-Видин;

М. Б. Н. като прокурор в Софийска районна прокуратура;

Д. И. Й. като прокурор в Окръжна прокуратура – София;

М. Л. А. като прокурор в Софийска градска прокуратура;

В. П. А. като прокурор в Софийска районна прокуратура;

А. Г. В. като прокурор в Софийска районна прокуратура;

Т. Й. Й. като прокурор в Районна прокуратура – Ботевград;

В. А. Д. като прокурор в Софийска районна прокуратура;

Р. М. като прокурор в Софийска градска прокуратура;

Д. М. М. като прокурор в Окръжна прокуратура – София;

Д. Д. Д. като прокурор в Софийска районна прокуратура;

Г. Д. И. като прокурор в Софийска районна прокуратура;

З. И. К. като прокурор в Окръжна прокуратура – София;

С. Г. П. като прокурор в Софийска районна прокуратура;

Ц. К. В. като прокурор в Софийска градска прокуратура;

Д. Н. като прокурор в Софийска районна прокуратура;

Т. А. С. като прокурор в Софийска градска прокуратура;

В. Т. като прокурор в Окръжна прокуратура – Сливен;

Ц. Б. И. като прокурор в Окръжна прокуратура – София;

С. З. М. като заместник на административния ръководител - заместник-окръжен прокурор на Окръжна прокуратура – Бургас;

Г. Д. Д. като прокурор в Окръжна прокуратура – Бургас;

А. О. Ч. като прокурор в Окръжна прокуратура – Бургас;

И. Г. З. като прокурор в Софийска градска прокуратура;

С. И. Д. като заместник на административния ръководител - заместник-окръжен прокурор на Окръжна прокуратура – Варна;

В. Н. Я. като прокурор в Районна прокуратура – Пловдив;

Ж. П. М. като прокурор в Районна прокуратура – Бургас;

Г. Д. Г. като прокурор в Окръжна прокуратура – Ямбол;

К. И. С. като прокурор в Районна прокуратура - Велико Търново;

М. А. М. като прокурор в Софийска районна прокуратура;

П. Д. П. като прокурор в Софийска районна прокуратура;

Х. И. Х. като прокурор в Софийска градска прокуратура;

А. В. К. като прокурор в Софийска градска прокуратура;

Г. И. А. като административен ръководител - окръжен прокурор на Окръжна прокуратура – Перник;

М. Л. Ц. като прокурор в Окръжна прокуратура – Перник;

Н. С. В. като прокурор в Софийска районна прокуратура;

Л. А. К. като прокурор в Софийска районна прокуратура;

А. М. Р. като прокурор във Военно-окръжна прокуратура – София;

А. М. С. като прокурор в Окръжна прокуратура – Перник;

Т. С. като прокурор в Софийска районна прокуратура;

Л. И. К. като прокурор в Софийска районна прокуратура;

Т. И. З. като прокурор в Софийска градска прокуратура;

И. К. К. като прокурор в Софийска градска прокуратура;

Й. К. Г. като прокурор в Софийска градска прокуратура;

К. З. Г. като прокурор в Софийска районна прокуратура;

В. С. С. като прокурор в Окръжна прокуратура – Монтана;

М. И. Н. като прокурор в Софийска районна прокуратура;

С. Н. Х. като прокурор в Софийска районна прокуратура;

И. Т. Б. като прокурор в Окръжна прокуратура – София;

П. Д. М. като прокурор в Окръжна прокуратура – Варна;

Р. Н. К. като прокурор в Окръжна прокуратура - Велико Търново;

М. Т. О. като прокурор в Окръжна прокуратура - Велико Търново;

Г. И. О. като прокурор в Софийска районна прокуратура;

С. А. С. като прокурор в Районна прокуратура – Хасково;

Б. С. Т. като прокурор в Софийска районна прокуратура;

М. В. И. като прокурор в Районна прокуратура – Пловдив;

М. М. К. като заместник на административния ръководител - заместник-районен прокурор на Районна прокуратура – Хасково;

Д. Х. Й. като прокурор в Районна прокуратура – Варна;

П. Р. В. като прокурор в Окръжна прокуратура – Шумен.

При проверката на конкурсната документация, касаеща кореспонденцията на конкурсната комисия и органите на съдебната власт, във връзка с изискването на дела и преписки Комисията установила, че първоначално е изготвен протокол за изискване на 6 (шест) дела и преписки за всеки от кандидатите (три по представените от него актове и три, избрани на случаен принцип от конкурсната комисия) и са изпратени писма до органите. След запознаване с всички протоколи и писма от конкурсната комисия, отговорите от съответните административни ръководители, както и получените оптични носители и копия на хартиен носител, Комисията установила, че по отношение на двама от кандидатите – Д. И. Й. – прокурор в Окръжна прокуратура – София и Ч. Л. М. – прокурор в Районна прокуратура – Плевен, са изпратени писма за изискване на преписки, но отговори с приложени носители не се съдържат в документацията, а именно:

• изисканата пр. пр. № 1103/2020 г. по описа на ТО-Лом при Районна прокуратура – Монтана, посочена като избор на конкурсната комисия по представената от прокурор Й. справка;

• изисканите – пр. пр. № 593/2019 г. по описа на ТО-Левски при Районна прокуратура – Плевен; пр. пр. № 658/2019 г. по описа на ТО-Левски при Районна прокуратура – Плевен; пр. пр. № 4315/2021 г. по описа на Районна прокуратура – Плевен – посочени от прокурор М.; пр.пр.466/2020г. по описа на Районна прокуратура – Плевен; пр.пр.116/2022г. по описа на Районна прокуратура – Плевен; пр.пр.6580/2021г. по описа на Районна прокуратура – Плевен, посочени като избор на конкурсната комисия по представената от Ч. М. справка.

В тази връзка са изпратени писма до двата органа (Районна прокуратура – Монтана и Районна прокуратура – Плевен), с искане на информация и копие на цялата кореспонденция, водена с конкурсната комисия по повод изисканите документи. Видно от получените отговори от двете прокуратури и предоставената документация от комисията за двама кандидати в конкурса не са получени описаните преписки, които подлежат на преценка и анализ, с оглед оценяването им по този критерий. Независимо от липсата на предмет на оценяването двамата кандидати са получили оценка от всеки от членовете на конкурсната комисия и участват в класирането като валидно оценени.

Предвид наведените доводи в постъпилите възражения относно ползването на общ кабинет от членове на конкурсната комисия и класирани кандидати в конкурса е изискана справка от изпълняващия функциите „главен прокурор“ относно разпределението по кабинети. Видно от предоставената информация действително класирани кандидати в конкурса и членове на конкурсната комисия са ползвали един кабинет за различни периоди от време, както следва:

• за периода от 05.01.2024 г. до 17.06.2024 г. (датата на изготвяне на протокола за класиране) З. И. К. – прокурор в Окръжна прокуратура – София и В. Андреев – редовен член на конкурсната комисия са ползвали общ кабинет;

• за периода от 15.05.2024 г. до 17.06.2024 г. (датата на изготвяне на протокола за класиране) И. Г. Т. – прокурор в Софийска градска прокуратура и Н. Бърнева – редовен член на конкурсната комисия са ползвали общ кабинет;

• за периода от 08.12.2023 г. до 17.06.2024 г. (датата на изготвяне на протокола за класиране) Б. Д. К. – прокурор в Софийска градска прокуратура и В. Кирилов – председател на конкурсната комисия са ползвали общ кабинет;

• за периода от 18.10.2023 г. до 08.12.2024 г. (датата на изготвяне на протокола за класиране) Б. Д. К. – прокурор в Софийска градска прокуратура и В. Андреев – редовен член на конкурсната комисия са ползвали общ кабинет

По отношение на прокурор К. – В. Кирилов и В. Андреев са се отвели от оценяването му, за което има съставени протоколи за замяната им с резервните членове (Б. Качуров и К. Филипова – прокурори във Върховна прокуратура). Важно е да се отбележи, че независимо от отвеждането в един не малък период от време същите са изпълнявали служебните си задължения в един кабинет. Също така следва да се отбележи, че другите членове на комисията (Н. Бърнева и В. Андреев) не са подали отвод за кандидатите (З. К. и И. Т.), с които са работили в една стая. Доколкото преценката за отвод е въпрос на личен избор на отвеждащия се, за да се избегне пораждането на основателно съмнение в неговото безпристрастие, същият следва да се преценява в светлината на провежданата конкурсна процедура и значимостта ѝ спрямо всички кандидати.

С оглед всичко изложено и цялостната проверка на конкурсната процедура за повишаване в длъжност „прокурор“ в апелативните прокуратури, Комисията по атестирането и конкурсите счела, че същата е опорочена, тъй като не са спазени законовите изисквания за провеждането ѝ, по следните съображения:

Конкурсната комисия е изготвила протокол за класиране на кандидатите, но не е спазила в цялост изискването за мотивиране на оценяването. При провеждането на конкурсите за повишаване се въвежда изискване към конкурсната комисия освен протокол от класирането,да изготви и мотивирано становище към класирането с оглед проверка на критериите по чл.40 а от Наредбата. По този начин в максимална степен са гарантирани правата на всеки кандидат, както и едни от основните принципи в административното производство – обективност и прозрачност на процеса. С цел защита на същите права на участниците в конкурсите за повишаване и за преместване законодателят е предвидил мотивиране на оценката, която кандидатът получава при участие в такава процедура. Доколкото това изискване е спазено от конкурсната комисия за част от кандидатите, това обуславя нарушение на принципите за безпристрастност и обективност, а така комисията е поставила тези участници в по-неблагоприятни условия, спрямо други, за които са развити мотиви по представените и разгледани преписки. Нормата на чл. 40а от Наредбата задължава помощния орган по кои критерии следва да се оценят всички кандидати, но това не е изпълнено от членовете на конкурсната комисия, видно от представеното мотивирано становище.

На следващо място липсата на преписки, които е следвало да бъдат обследвани и анализирани от конкурсната комисия, показва още веднъж различния подход, който са имали при оценяването, което е недопустимо. Абсолютно задължение на комисията е да се запознае с всички 6 преписки за всеки от кандидатите, за да могат същите да получат полагащата им се комплексна оценка на притежаваните от тях професионални качества. Установената липса на представени преписки за двама от участниците и поставените им оценки от всеки от един от членовете на конкурсната комисия в индивидуалните им протоколи категорично обуславя нарушение, което не може да бъде санирано от Прокурорската колегия.

Съмнението за субективно отношение за част от класираните кандидати, извод за което може да се направи от ползването на един кабинет с членове на конкурсната комисия също е нарушение на законоустановените и основни принципи, заложени при провеждането на конкурсна процедура.

Предвид констатираните нарушения в конкурса за повишаване в длъжност „прокурор“ в апелативните прокуратури, обявен с решение на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет по протокол № 31/14.09.2022 г., видно от предоставената в цялост конкурсна документация, ведно с резултатите от класирането по чл. 192, ал. 1 от ЗСВ, мотивираното становище на конкурсната комисия по чл. 192, ал. 3 от ЗСВ, протоколите за работата на комисията и за избор на дела, Комисията приела, че предложение по реда на чл. 193, ал. 2 от ЗСВ не следва да бъде внасяно за разглеждане и произнасяне от Колегията, тъй като не са спазени изискванията на Закона за съдебната власт и Наредба № 1 от 09.02.2017 г.

Правомощието на Прокурорска колегия на Висшия съдебен съвет по чл. 30, ал. 5, т. 9 от ЗСВ да организира и провежда конкурсите за прокурорските длъжности включва в обхвата си и задължението на всеки етап от конкурсната процедура да извършва преценка за нейното законосъобразно протичане и при установяване на противното да я прекрати, респективно да я санира чрез повтаряне при спазване на изискванията за законосъобразност на извършеното порочно процедурно действие. Независимо от изготвеното класиране като част от експертната дейност на конкурсната комисия Колегията е обвързана с него, само ако в рамките на процедурата не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, които водят до порочност на цялата процедура. В конкретния случай извършването на ново оценяване и изготвянето на ново класиране не влияе в правната сфера на кандидатите, участвали в конкурса до сега, доколкото правата, които биха възникнали за тях са в резултат на конкурс, който не е проведен съгласно изискванията на Закона за съдебната власт и Наредба № 1 от 09.02.2017 г. и не може да породи желаните правни последици.

С цел спазване принципа за процесуална икономия, изведен в чл. 11 от АКП и с оглед на изложеното и допуснатите съществени нарушения на административно-производствените правила от членовете на конкурсната комисия, КАК при ПК на ВСС приела,че конкурсът следва да бъде върнат до фазата на последното законосъобразно действие, а именно определяне нов състав на конкурсна комисия, за да се защитят и гарантират правата на участниците в процедурата и Колегията да я приключи с акт по реда на чл. 193, ал. 3 от ЗСВ.

Мотивиран по този начин,ведно с изложените аргументи от КАК при ПК на ВСС ,административният орган в проведеното заседание на 04.12.2024г ,обективирано в протокол № 42 приел по същество два отделни диспозитива:

28.1 ПРИЕМА, че е налице опорочаване на процедурата по конкурса за повишаване в длъжност “прокурор” в апелативните прокуратури, обявен с решение на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет по Протокол № 31/14.09.2022 г. (обн. в ДВ бр. 78/30.09.2022 г.) при изготвяне на класирането на кандидатите в конкурса, тъй като не са спазени в цялост изискванията на чл. 192, ал. 1 и ал. 3 от ЗСВ, във връзка с чл. 40а, ал. 1, т. 3 и чл. 39, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 1 от 09.02.2017 г.

28.2. ВРЪЩА процедурата по конкурса за повишаване в длъжност “прокурор” в апелативните прокуратури, обявен с решение на Прокурорската колегия на Висшия съдебен съвет по Протокол № 31/14.09.2022 г. (обн. в ДВ бр. 78/30.09.2022 г.), във фазата на последното законосъобразно действие - определяне на нова конкурсна комисия, която да проведе конкурсната процедура, съгласно законовите изисквания.

С отделните жалби, се иска отмяна на решенията на ПК на ВСС, с доводи за нарушения на административно процесуалните правила, нарушение на материално правни разпоредби и несъответствие с целта на закона-отменителни основания по чл. 146 АПК, поради което се иска отмяната им.

За да се произнесе Върховният административен съд съобрази следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 192 от ЗСВ Конкурсната комисия класира кандидатите за повишаване в длъжност според резултатите от последната атестация и проверки от по-горестоящите органи на съдебната власт и от Инспектората към Висшия съдебен съвет, данните от кадровите им дела и преценка на разгледаните и приключени дела и преписки, избрани от конкурсната комисия и представени от кандидатите, въз основа на които се прави обща оценка за притежаваните от кандидата професионални качества.

Съгласно установената съдебната практика на ВАС, обективирана в решение № 1994/02.03.2022 по адм. дело № 12524/21 на ВАС VI отд. резултатът от оценяването и класирането на участниците от комисията е задължително и за съответната колегия на ВСС при липса на нарушения по конституирането и по отношение на обективните законови изисквания към членовете на комисията.От друга страна проверката преди вземане на решението по чл. 193 ал. 3 ЗСВ следва да включва и дали са спазени административно производствените правила при работата на конкурсната комисия, Комисията по професионална етика и Комисията по атестирането и конкурсите. Административният орган, съответната колегия на ВСС следва да осигури спазване на всички законови изисквания по процедура, следване на етапите от нея, конституиране и работа на помощните органи в процедурата, вземане на решенията, изготвяне на конкурсната документация и при наличието на материалните предпоставки за заемане на длъжността да вземе решение, като съобрази работата на конкурсната комисия и другите помощни комисии/ в същия смисъл и решение по адм. дело № 10511/2020г на ВАС/. На свой ред правомощието на съответните Съдийска и Прокурорска колегия на Висшия съдебен съвет по чл. 30, ал. 5, т. 9 от ЗСВ да организира и провежда конкурсите за съдийските, прокурорските и следователските длъжности включва в обхвата си и задължението на всеки етап (фаза) от конкурсната процедура да извършва преценка за нейното законосъобразно протичане, и при установяване на противното да я прекрати, респ. да я санира чрез повтаряне при спазване на изискванията за законосъобразност на извършеното порочно процедурно действие.Това правно положение е установено по несъмнен начин в случаите,когато административният орган е приемал опорочаване на процедурата и е приемал актове в тази насока- решение № 8827/25.06.2014 по адм. дело № 5613/2014г на петчленен състав на ВАС и частично оставеното с него в сила решение № 219/09.01.2014г по адм. дело № 13759/2013г на ВАС ,шесто отделение.Обвързаността с класирането и поставените оценки на конкурсната комисия като експертна дейност е единствено и само,ако в рамките на производството не са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила,които опорочават конкурсната процедура.

Ето защо и следва да се приеме,че в правомощията на съответната колегия на ВСС като административен орган, компетентен да вземе решение за провеждане на конкурс, да го организира и проведе, съгласно чл. 30, ал. 5, т. 9 от ЗСВ, е да приеме,че са допуснати нарушения на процедурните правила за провеждането му, водещи до неговото опорочаване, респективно ако конкурсната процедура не е изначално опорочена, да я продължи от етапа на опороченото действие до приключването й с издаване на законосъобразен акт по чл. 193, ал. 3 от ЗСВ.

Чл.130а, ал.5, т.1 от Конституцията на Република България делегира компетентност на ПК на ВСС да назначава, повишава, премества и освобождава от длъжност прокурорите и следователите. Тези правомощията на ПК на ВСС са регламентирани и в чл. 30, ал. 5, т. 1 ЗСВ. Ето защо и изцяло в правомощията на ПК на ВСС е да назначава, повишава, премества и освобождава от длъжност прокурорите и следователите. Това правомощие се реализира в процедура по конкурс за заемане на свободните длъжности в органите на съдебната власт, като преценката кога да обяви или прекрати такъв конкурс при съблюдаване на кадровата обезпеченост и целта на закона е в рамките изцяло на кадровата политика на ПК на ВСС.

В съответствие с разпоредбата на чл. 30, ал. 5, т. 9 от ЗСВ, ПК на ВСС в случая е организирала и провела конкурс за заемане на свободните длъжности в органите на съдебната власт.При констатирани нарушения от помощните органи колегията безспорно разполага с компетентност сама да отстрани тези нарушения, израз на което е връщането на процедурата на по-ранен етап, което е отчетено в мотивите на № 12291 от 13.11.2024 г. по адм. дело № 7078/2023 г. по описа на ВАС. Упражняването на това свое правомощие кадровият орган упражнява при условията на оперативна самостоятелност, като изискването за законосъобразност не препятства органът да избере измежду всички възможни законосъобразни решения това, което би било най-целесъобразно и съответстващо на целта на закона.

С оглед изложените общи аргументи,настоящият съдебен състав приема,че по отношение на точки 28.1 и т.28.2 от Протокол № 42 от дистанционно заседание чрез видеоконферентна връзка на ПК на ВСС, проведено на 04.12.2024г оспорването е недопустимо по аргумент от 159 т.1 от АПК.Същите не носят белезите на индивидуален административен акт, тъй като с тях не се създават права и задължения, нито се засягат права и законни интереси на участниците в конкурса. На този етап от процедурата материалите от конкурса се предоставят на КАК при ПК на ВСС, която внася в ПК на ВСС мотивирано предложение за назначаване на кандидатите. Съгласно чл. 193, ал. 3 ЗСВ съответната колегия на ВСС е органът, в чиито правомощия е да вземе решение за назначаване на участник в конкурса на длъжност съдия,прокурор или следовател. Това решение, при вземане на което органът е в правото си да обсъди провеждането на конкурсната процедура, засяга правната сфера на участниците в конкурса, т. е това решение, а не решението за констатиране нарушения на конкурсната процедура представлява годен за съдебно оспорване административен акт. В настоящия случай,за разлика от правната природа на актовете,предмет на оспорване по адм. дело № 7078/2023г по описа на ВАС /в които съществува изричен диспозитив „не назначава“ по отношение на всички кандидати в класирането/,ПК на ВСС не е пристъпила към гласуване на решение досежно назначаване или неназначаване на участник в конкурса,което да води до засягане на неговите/нейните законни права и интереси.

По аргумент от по-силното основание, доколкото с оспорените понастоящем решения по т.28.1 и т.28.2,ПК на ВСС не е извършвала преценка на обстоятелствата по чл.162,164 от ЗСВ, по същество ПК на ВСС е постановила акт по реда на чл.21 ал.5 от АПК- волеизявление,което е част от производството по издаване на индивидуален административен акт,завършващ конкурсната процедура- а именно след законосъобразното й приключване да назначи участниците по реда на тяхното класиране.Аргументите в тази насока на настоящия съдебен състав се състоят в следното:Констатирано е процесуално нарушение в конкурсната процедура,което е довело до нейното опорочаване на етапа оценяване на допуснатите кандидати чрез използване на критериите по чл.40 от Наредбата; на второ място процедурата е върната от етапа на опороченото действие,а именно определяне на нова конкурсна комисия,която да проведе конкурсната процедура съгласно нормативните изисквания;на трето място конкурсната процедура не е прекратена и всеки един от участниците продъжава своето участие в нея до нейното законосъобразно приключване и нито един от участниците в процедурата не е третиран по различен начин- всички те на практика продължават участието си ,независимо от изготвеното класиране.

Всичко посочено до тук обосновава извода,че жалбите са недопустими,следва да се оставят без разглеждане- по отношение на т.28.1 и т.28.2 по протокол № 42/04.12.2024г на ПК на ВСС на основание чл.21 ал.5 от АПК,респективно производството по делото да се прекрати.

Въз основа на изложеното ,състав на Шесто отделение на Върховният административен съд