Решение № 2244 от 27.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4879/2014 г.

Решение № 2244 от 27.02.2015 г. на ВАС по адм. д. № 4879/2014 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на Директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") - гр. В. Търново, при ЦУ на НАП, срещу решение № 53/26.02.2014 г., постановено по адм. д. № 150 по описа за 2013 г. /неправилно посочено от 2011 г./ на Административен съд град В. Търново /АС/, в частта с която е изменен ревизионен акт /РА/ № 111102276/17.10.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, потвърден в с решение на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Велико Търново № 37/18.01.2013 г. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на материалния и процесуален закон - отменително основание по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. По подробно изложени доводи касаторът моли да бъде отменено решението и по същество отхвърлена жалбата срещу РА, в тази му част. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата инстанция, в размер на 2 054,20 лева Ответникът по жалбата Атанас Цвятков Атанасов не взема становище по жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е основателна. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и отменителните основания, изложени в нея, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, приема за установено следното: Предмет на настоящото производство е решението, в частта, с което е изменен ревизионен акт /РА/ № 111102276/17.10.2011 г. на орган по приходите при ТД на НАП - Велико Търново, потвърден в с решение на директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" - Велико Търново № 37/18.01.2013 г., относно установени данъчни задължения за данъчни периоди по ЗДДС м. 12.2007 г., м. 10.2008 г., м. 12.2008 г. и м. 12.2009 г., като са определени данъчни задължения: за данъчен период м. 12.2007 г. ДДС за довнасяне в размер от 58,36 лв., със съответните лихви, за данъчен период м. 10.2008 г. ДДС за довнасяне в размер от 25 346,82 лв., със съответните лихви, за данъчен период м. 12.2008 г. ДДС за довнасяне в размер от 541,46 лв., със съответните лихви и за данъчен период м. 12.2009 г. ДДС за довнасяне в размер от 1024,72 лв., със съответните лихви. В останалата част, с която е отхвърлена жалбата, решението е влязло в законна сила и не е предмет на настоящото производство. За да постанови обжалваното решение на първо място съдът е приел, че РА е издаден от компетентен орган по приходите, след надлежно възложена ревизия, в предвидената в чл. 120 от ДОПК форма и съдържа необходимите реквизити, като при издаването му не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила визирани в ДОПК. Правилно са установени предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК, като е спазена процедурата п чл. 124, ал. 1 от ДОПК. За да приеме, че частично незаконосъобразно е доначислен ДДС върху укрити доходи от продажби на стоки, съдът е приел за установено, че данъчната основа за данъчни периоди м. 12.2007 г., м. 10.2008 г., м. 12.2008 г., м. 12.2009 г. и м. 12.2010 г. са определени по реда на чл. 122, ал. 2 от ЗДДС. В хода на ревизията е прието, че ДЗЛ е получател на стоки, по издадени фактури от подробно индивидуализирани доставчици, които не е отчел в счетоводството си. До този извод е достигнато в хода на ревизията, тъй като при инвентаризациите на МЗ към края на всеки от отчетните периоди (с изключение на 2008 г., за която година е прието, че са отчуждени и през м10.2008 г. с оглед извършената инвентаризация), процесните стоки са отчуждени възмездно, като при това цената е увеличена със съответните надценки, декларирани от ДЗЛ (съответно 13,40% за 2007 г., 12% за 2008 г., 12% за 2009 г. и 12% за 2010 г.). Наличието на предпоставката по чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК, съдът е приел за законосъобразен и въз основа на общият извод на ВЛ по приетата без оспорване първоначална ССЕ, че формата на счетоводство не осигурява синхронизирано хронологично и систематично (аналитично и синтетично) счетоводно отчитане и воденото счетоводство е нередовно. Този извод изрично съдът е посочил, че се отнася досежно отчитането на стопански операции, за които са налице първични счетоводни документи, а не на тези, за които е прието, че са реализирани, но не са отчетени в счетоводството и приходите от последващата им продажба са укрити. Съдът е изменил РА в частта относно доначислен ДДС по фактури издадени от "Амперел " ООД, "Триумф трейдинг" ООД и "Фортуна Ком" ООД, като се е позовал на заключението на приетата без оспорване ССЕ, съгласно което след проверката на счетоводството на посочените доставчици е установено, че надлежно са оценили материалните си запаси в съответствие с приложимия счетоводен стандарт 2, тъй като стоките са заведени по вид, количество и стойност, изписани са по същия начин при отчитането на съответния приход от отчуждаването им. Относно останалите доставчици, съдът е приел, че незаконосъобразно са определени допълнителни задължения, като е обсъдил заключението на приетата ССЕ, съгласно което след проверка на изискани документи или въз основа на представените в хода на ревизията, поради непредставяне на изискани от вещото лице документи, няма достатъчно документи, които установяват текущо счетоводно отчитане в съответствие със ЗСч. както и относно формата на воденото счетоводство за осигуряване синхронизирано хронологично и систематично отчитане, тъй като приложените счетоводни регистри, представляват извадки на счетоводните сметки, само за конкретния период, като същите не са достатъчни, за да се даде заключение за редовно водено счетоводство. В тази насока съдът се е позовал на т. 43 и т. 44 на решението на СЕС по дело С-18/13. Позовавайки се на разпоредбата на чл. 122, ал. 2, т. 16 от ДОПК, съдът е приел, че стриктното счетоводно отчитане на движението на активите и паричните средства от доставчиците е определящо за установяването на факта на отчуждаването на процесните стоки и то в полза на жалбоподателя. На следващо място съдът е приел, че с оглед на разпоредбите на чл. 122, ал. 2, т. 15 и т. 16 от ДОПК, следва факта на отчуждаването да се установи с допустими и относими доказателства, които да водят до несъмнен извод, че стоките са продадени възмездно, респ. получени и то именно от ДЗЛ и впоследствие отчуждени, като тези операции не са осчетоводени, респективно представляват укрити доходи. Приел е, че наличието на фактури, както и включването им от страна на доставчиците в СД и отчетните им регистри е ирелевантно за състава на чл. 6 от ЗДДС, респ. на чл. 14, § 1 от Директивата, тъй като с тези действия действително доставчикът е отстранил риска от данъчни загуби, но това само по себе си не е равнозначно на доставка, като се е позовал по аналогия определение на СЕС по дело С-572/11. Дадените от доставчиците обяснения, за част от тях, съдът е приел че сами по себе си не са достатъчни, за да се обоснове наличието на факторите, посочен в разпоредбата на чл. 122, ал. 2, т. 16 вр. т. 15 от ДОПК. Протоколите на администрацията са допустими доказателства, но те установяват или наличието на изявление и факта на извършването му или редовното извършване на самото процесуално действие, но не и истинността на изявлението. За установено съдът е приел, че липсват приемо-предавателни протоколи досежно предаване на порцесните стоки, двустранно подписани стокови или складови разписки, които да установяват изписването от склада на доставчика на стоките и предаването им на ДЗЛ или на съответния дистрибутор, товарителници, установяващи превоза на стоки, когато той е извършен с нает от трети субект транспорт. От представените за някои от доставчиците пътни листи, съдът е приел, че не се установява вида стоките, които са транспортирани, както и данни, че превозното средство е посетило обектите на жалбоподателя. В тази насока съдът се е позовал на практиката на органа по приходите относно несъмнено установяване на конкретния механизъм на всяка една от доставките, начина на транспортирането им, начина на предаването им, установяването на материално-отговорните лица, които са фактическите изпълнители на съответните операции и правните и/или фактическите им връзки с доставчика, обезпечеността на доставчика със съответните възможности и т. н. Решението е правилно. Въз основа на установената в съотвествие със съдопроизводствените правила, фактическа обстановка по делото, съдът е достигнал до законосъобразни правни изводи. Основният спорен момент е при установена предпоставка на разпоредбата на чл. 122, ал. 1, т. 4 от ДОПК, правилно ли е определена данъчната основа на ДЗЛ и законосъобразно ли е начислен ДДС върху продажната цена на установени в хода на ревизията за получени стоки, определена с процент надценка. Настоящият състав изцяло споделя изводите на АС, както относно извода, че е необходимо установяване на редовно водено счетоводство от доставчиците, така и относно установяване факта на реалното предаване, респективно получаване на процесните стоки от ДЗЛ. На първо място е неоснователен довода на касатора, че изводите на съда са направени в противоречие с правилата за преценка на доказателствата и при игнориране или неправилно преценяване на редица релевантни за спора факти. Подробно съдът е обсъдил както доказателствата събрани в хода на ревизията, така и установеното от органа по приходите въз основа на тези доказателства. Обсъдени са и събраните в хода на съдебното обжалване доказателства, включително изслушаните заключения на ССЕ и след анализа им поотделно и в съвкупност е изложил доводи досежно установените правнорелевантни факти. Неоснователен е довода на касатора за неправилност на решението, поради приемане за установени предпоставките на чл. 122, ал. 1, т. 2 от ДОПК и в противоречие с разпоредбата на чл. 124, ал. 2 от ДОПК установяване, че част от констатациите са необосновани. Както беше посочено АС е приел наличие на предпоставките по чл. 122, ал., т. 4 от ДОПК, но относно отчитането на стопански операции, за които са налице първични счетоводни документи, а не на тези, за които е прието, че са реализирани, но не са отчетени в счетоводството и приходите от последващата им продажба са укрити. Действително видно от заключението на ССЕ, вещото лице не е извършвало проверка в счетоводствата на доставчиците, а само е изискало от тях представяне на документи, но поради неоспорване на същото при приемането му от съда, неоснователно касаторът се позовава на това обстоятелство. Дори да се възприеме довода на касатора за необоснованост на заключението, поради липса на цялостна проверка в счетоводството на доставчиците, то настоящият състав изцяло споделя изводите на АС относно липсата на доказателства за реалното предаване и получаване на стоките. Не може да бъде споделен довода на касатора, че при извършване на ревизия по чл. 122 от ДОПК е необходимо наличие на данни, а не доказателства за получаване на стоките. Както правилно е приел АС при идентични случаи при упражнено право на данъчен кредит органа по приходите изисква допълнителни доказателства извън фактурите, счетоводните записвания, плащане и обяснения на доставчика, поради което е неоснователен довода в жалбата в тази насока. В случая е начислен ДДС върху продажната цена на твърдяни за получени стоки, за които липсват доказателства за предаване, за транспорт и т.н. В тази насока е неоснователен довода на касатора за липса на процесуална активност от съда и изискване по реда на чл. 192 от ГПК на доказателства за предаване стоките от трети неучаствали по делото лица. За да се позовава на презумпцията за вярност, визирана в чл. 124, ал. 2 от ДОПК органа по приходите следва да събере всички относими за установяване на данъчната основа по реда на чл. 122, ал. 2 от ДОПК доказателства. Действително ПИНП са официални документи, но както е приел АС те установяват или наличието на изявление и факта на извършването му или редовното извършване на самото процесуално действие, но не и истинността на изявлението. С оглед на изложеното, решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Претенцията на касатора за присъждане на разноски е неоснователна, тъй като такива за цялото производство са присъдени от АС. Предвид на изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,,