Определение № 1152 от 10.03.2026 г. на ВКС по гр. д. № 1273/2023 г.

Производството е по реда на чл. 247, ал. 1 от ГПК и по реда на чл. 248 от ГПК, като е образувано във връзка с поправка на допусната в постановеното по делото определение № 1198/14.03.2024 година очевидна фактическа грешка и пропуск да бъдат присъдени поисканите от ответника по касационната жалба разноски. С молба вх. № 4765/18.03.2022 година Н. А. С. е поискала, на основание чл. 247, ал. 1 от ГПК, да бъде извършена поправка на очевидна фактическа грешка в постановеното по делото определение № 1198/14.03.2024 година, като в диспозитива на същото вместо „Н. А. Ф.“ да се чете „Н. А. С.“, като наред с това е поискано и посоченото определение да бъде допълнено в частта му за разноските като касаторът М. Х. Н. бъде осъден да й заплати сумата от 766.94 € (1500.00 лева), представляваща направени от нея разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство. Препис от молбата е бил връчен на М. Х. Н., като в установения от закона срок същият е подал отговор на същата с вх. № 6590/16.04.2024 година, подаден по пощата на 15.04.2024 година, с който искането по чл. 247, ал. 1 от ГПК не се оспорва, като наред с това се твърди, че не са налице основанията за допълването на постановеното по делото определение № 1198/14.03.2024 година в частта му за разноските по чл. 248 от ГПК и искането за това трябва да се остави без уважение. С оглед датата на постановяване на определението и датата на подаване на молбата от Н. А. С., срокът по чл. 248, ал. 1 от ГПК е спазен. Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки данните по делото, намира следното: Страни в производството по гр. д. № 1273/2023 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. М. Х. Н. и Н. А. С., като както в мотивите на определението, така и в диспозитива на същото фамилното име на ответницата по касацията е посочено като „Ф.“, вместо действителното такова „С.“. Касае се до допусната грешка, която обаче не е пречка са правилното определяне на страната в производството, с оглед останалите налични данни, а действителната воля на съда е да се произнесе по отношение на действителната страна в производството. Предвид на това е налице разминаване между действителната воля на съда и тази материализирана определението, дължаща се на грешно изписване на името на страната по спора. Поради това отразената в определението воля на съда трябва да се приведе в съответствие с действителната такава. С оглед на това следва да бъде постановено допускането на поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на определение № 1198/14.03.2024 година, постановено по гр. д. № 1273/2023 година по описа на ВКС, ГК, ІV г. о. в смисъл, че в навсякъде в същото вместо „Ф.“ да се чете „С.“. С постановеното по делото определение № 1198/14.03.2024 година не е допуснато касационно обжалване на решение № 1443/18.11.2022 година на Окръжен съд Пловдив, ІХ-ти състав, постановено по гр. д. № 2106/2022 година в обжалваната му част, с която е потвърдено първоинстанционното решение № 260 372/20.06.2022 година на Районен съд Пловдив, гражданско отделение, ХІХ-ти състав, постановено по гр. д. № 9309/2020 година в частта му, с която са отхвърлени предявените от М. Х. Н. срещу Н. А. С. искове с правно основание чл. 127, ал. 2 от ЗЗД за заплащане на суми в общ размер от 15 860.90 лева представляващи половината от общия размер на извършените от него плащания за периода от 01.04.2015 година до 31.07.2020 година по договор за ипотечен кредит от 17.03.2015 година, сключен с „Алианц Б. България“ АД [населено място]. С оглед на това Н. А. С. има право на направените от нея разноски за защита в касационното производство на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК. Искане за присъждане на такива е направен от нея с отговора на касационната жалба с вх. № 3269/31.01.2023 година, към който са представени и доказателства за извършени такива в размер на 766.94 € (1500.00 лева), представляваща направени от нея разноски за адвокатско възнаграждение в касационното производство. Въпреки това такива не са присъдени с постановеното по делото определение № 1198/14.03.2024 година, поради което са налице предвидените в чл. 248 от ГПК основания за допълването му и направеното за това искане трябва да бъде уважено. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение