Решение № 4674 от 28.04.2026 г. на ВАС по адм. д. № 244/2026 г.

Производството е по чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. М. М., чрез пълноимощника адвокат С. Бонева, против решение № 7866 от 27.10.2025 г., постановено по адм. дело № 1201/2025 г. по описа на Административен съд – Хасково. В жалбата са изложени доводи за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва се изводът на съда, че М. М. не попада в кръга на лицата по §1, ал.1, т.5 от ДР на Кодекса за социално осигуряване (КСО), поради което се иска отмяна на съдебния акт и произнасяне относно осигурителния статус на М. М.. Ответникът - директор на Териториално поделение на Национален осигурителен институт (ТП на НОИ) Хасково, чрез процесуален представител Д. Н. Стойчева с представен писмен отговор оспорва касационната жалба като неоснователна. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение, както и намаляване на размера на адвокатското възнаграждение на жалбоподателя поради прекомерност. Прокурорът от Върховната касационна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационното оспорване. Върховният административен съд, състав на шесто отделение намира касационната жалба за подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на касационно оспорване, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд – Хасково е решение № 1012-26-118-1/11.04.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Хасково, с което е отхвърлена жалбата на М. срещу задължителни предписания № ЗД-1-26-01867281/7.03.2025 г. на контролен орган на ТП на НОИ Хасково. От фактическа страна по делото е установено следното: С писмо изх. № 1029-26-3879/23.08.2025 г., издадено във връзка с осъществяване на последващ контрол върху изплатени парични обезщетения от фондовете на държавното обществено осигуряване, контролните органи на ТП на НОИ – Хасково са изискали от Осигурителна каса „Стопанин“ подробна информация относно членовете на касата за периода 1.01.2019 г. – 31.07.2024 г., включително данни за осигуряването им и упражняваната дейност. Въз основа на получените отговори, както и на информация от ТД на НАП – Пловдив, офис Хасково, е установено, че М. М. е била член на касата за периода 19.10.2018 г. – 30.06.2021 г. От писмо на ОД „Земеделие“ – Хасково от 20.11.2024 г. се установява, че лицето е регистрирано като земеделски стопанин със заявления от 19.10.2018 г. (валидно до 15.06.2020 г.) и 22.10.2019 г. (валидно до 11.06.2021 г.), както и с актуализация от 12.05.2020 г., като е декларирало отглеждане на до 30 бр. кокошки носачки и впоследствие земеделски култури върху площ от 0,0300 ха. Същевременно от писмо на ОДБХ – Хасково се установява, че към 12.11.2024 г. лицето няма регистриран животновъден обект. След анализ, обективиран в Доклад № 1006-26-26-12/31.01.2025 г., е възложена проверка със Заповед № ЗР-5-26-01844466/11.02.2025 г. В писмени обяснения жалбоподателката заявява, че се е регистрирала като земеделски стопанин с цел получаване на майчинство и е отглеждала около 20 кокошки за лични нужди, без доказателства за стопанска дейност. С констативен протокол № КП-5-26-01867277/07.03.2025 г. е прието, че за периода 19.10.2018 г. – 5.05.2021 г. са внесени осигурителни вноски и са изплатени обезщетения. Контролните органи приемат, че не е налице качеството „регистриран земеделски стопанин“ по § 1, ал. 1, т. 5 ДР на КСО, тъй като не е доказано производство на продукция за продажба, а дейността попада в обхвата на лични стопанства по Наредба № 44/20.04.2006 г. При липса на реална трудова дейност по чл. 4 КСО е прието, че не е възникнало осигурително правоотношение, поради което с Предписания № ЗД-1-26-01867281/07.03.2025 г. е разпоредено заличаване на данните по чл. 5, ал. 4, т. 1 КСО за посочения период. Жалбата срещу предписанията е отхвърлена с решение № 1012-26-118-1/11.04.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Хасково, който приема, че не са изпълнени кумулативните изисквания за осигуряване за риска „общо заболяване и майчинство“. За да отхвърли жалбата на М. М. М. срещу оспореното от нея решение № 1012-26-118-1/11.04.2025 г. на директора на ТП на НОИ – Хасково, съставът на Административен съд Хасково приема, че е издадено от компетентен орган, при спазване на изискуемата форма по чл. 59, ал. 2 АПК и без съществени процесуални нарушения, съгласно чл. 146, т. 1–3 АПК във връзка с чл. 168, ал. 1 АПК. Проверката е проведена законосъобразно, резултатите са обективирани в констативен протокол, обсъдени са възраженията на лицето, а задължителните предписания са издадени на основание чл. 108, ал. 1, т. 3 КСО и потвърдени по административен ред по чл. 117 КСО. По същество съдът приема, че не са налице материалноправните предпоставки за възникване на осигурително правоотношение. Съгласно § 1, ал. 1, т. 3 и т. 5 ДР на КСО, във връзка с чл. 4 и чл. 10 КСО, качеството „осигурено лице“ изисква реално упражняване на трудова дейност и производство на продукция, предназначена за продажба. В случая е установено, че жалбоподателката е отглеждала до 50 бр. птици в лично стопанство по смисъла на Закона за животновъдството и Наредба № 44/20.04.2006 г., без право на пазарна реализация, без регистриран животновъден обект и без доказателства за стопанска дейност (приходи, документи, наети лица). Поради това тя не попада в обхвата на чл. 4, ал. 3, т. 4 КСО, а подадените данни по чл. 5, ал. 4 КСО и внесените вноски не пораждат осигурителни права. Съдът намира, че правилно е разпоредено заличаване на данните, поради което жалбата е отхвърлена като неоснователна. Решението е валидно, допустимо и правилно. Първоинстанционният съд е изяснил в пълнота релевантните за спора факти и е формирал законосъобразни правни изводи, които настоящият състав споделя изцяло. Не се установяват сочените в касационната жалба нарушения на материалния закон, както и необоснованост на правните изводи. Съгласно чл. 4, ал. 3, т. 4 от КСО, задължително осигурени за инвалидност поради общо заболяване за старост и за смърт са регистрираните земеделски стопани и тютюнопроизводители. В този смисъл, качеството „земеделски стопанин“ е задължително основание за възникване качеството на осигурено лице. Същото следва да се обоснове от наличието на предпоставките, обективирани в § 1, ал. 1, т. 5 ДР на КСО. Първоинстанционният съд правилно е тълкувал и приложил разпоредбата като е приел, че за да възникне качеството „осигурено лице“, не е достатъчно единствено формалното регистриране като земеделски стопанин и подаването на данни по чл. 5, ал. 4 КСО, нито внасянето на осигурителни вноски, а е необходимо кумулативно да е налице реално упражняване на трудова дейност, изразяваща се в производство на растителна и/или животинска продукция, предназначена за продажба. Действително, според действащото законодателство за признаване качеството на едно лице на земеделски производител не се изисква то да продава произвежданата продукция. За признаване на качеството му на осигурено лице обаче е абсолютно задължително то да осъществява трудова дейност. Касае се за две различни правоотношения на физическите лица с държавата, поради което законодателят е предвидил различни изисквания към тях, за да се ползват от съответното качество. Неоснователен е доводът на касатора, че броят на отглежданите птици е ирелевантен при преценката за възникване качеството „самоосигуряващо се лице“. Макар законът да не поставя изрично количествен критерий като самостоятелно основание за възникване на осигурително правоотношение, този показател има съществено значение при изясняване характера на дейността – дали същата има стопанска насоченост или обслужва единствено лични нужди. В случая установеният брой птици (под 50 бр.) обосновава приложението на режима на „лично стопанство“ по смисъла на Закона за животновъдството и Наредба № 44/20.04.2006 г., при който произведената продукция не е предназначена за предлагане на пазара. Следователно този факт е пряко относим към преценката дали е налице производство на продукция, предназначена за продажба – елемент от фактическия състав на § 1, ал. 1, т. 5 ДР на КСО. В този смисъл броят на животните не се разглежда изолирано, а в съвкупност с останалите релевантни факти (липса на регистриран животновъден обект, липса на доказателства за реализация на продукция и доходи), които в своята цялост водят до извод, че не е упражнявана реална стопанска дейност, пораждаща осигурително правоотношение. В тази връзка правилно е отчетено от съда обстоятелството, че за значителна част от релевантния период лицето не е разполагало с регистриран животновъден обект по реда на чл. 137 от Закона за ветеринарномедицинската дейност (ЗВМД), което изключва възможността за законосъобразно осъществяване на стопанска дейност по отглеждане на животни с цел търговия. Неоснователно се поддържа от касатора, че наличието на животновъден обект тип „ферма“ не е необходимо за квалифицирането на осигуряващ се като земеделски стопанин. Именно наличието на трудова дейност с цел продажба е условие е изпълнение на изискването на § 1, ал. 1, т. 5 ДР на КСО, а същата не би могла да бъде упражнена без регистриран животновъден обект. Съгласно чл. 137, ал. 3 ЗВМД, без извършена регистрация по ал. 1 не се допуска отглеждане на животни в животновъден обект, когато дейността е свързана с производство на суровини и храни, предназначени за предлагане на пазара. По делото липсват каквито и да било доказателства за реализирана продукция на пазара като резултат от стопанската дейност на М. М., а не само счетоводни документи, фактури, данъчни декларации или данни за получени доходи. Тъй като не е доказано по надлежния ред производство на животинска продукция с изискуемата икономическа насоченост, обуславяща извършване на трудова дейност като предпоставка за възникване на осигурително правоотношение, правилно е прието от административните органи и от първоинстанционния съд, че не е изпълнен съставът на § 1, ал. 1, т. 5 ДР на КСО,. Обоснован е и изводът, че декларирането на отглеждане на земеделски култури върху минимална площ (0,0300 ха) в период, съвпадащ с ползване на отпуск за отглеждане на малко дете, не е достатъчно да обоснове реално упражняване на трудова дейност. При тези данни касационната инстанция приема, че липсва възникнало осигурително правоотношение, поради което подадените данни по чл. 5, ал. 4 КСО са правилно квалифицирани като некоректни и законосъобразно е разпоредено тяхното заличаване. На следващо място и във връзка със задължението на касационната инстанция по чл. 218, ал. 1 АПК да провери дали е налице твърдяната в касационната жалба необоснованост, следва да се посочи, че необосноваността като касационно основание опорочава формирането на вътрешното убеждение на съда в насоките, които не са нормирани от закона. Такива са грешките при прилагане на правилата на логическото мислене, на опитните правила, на каузалните връзки между явленията и др. Грешки от такова естество не са били допуснати от решаващия съд. Фактите по спора са вярно установени и подведени под точната правна квалификация, като формираните изводи се основават на събраните доказателства. С оглед на изложеното и при липса на пороците, обективирани в чл. 209 АПК, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора в тежест на касатора следва да бъдат поставени заявените от ответника по касационната жалба разноски за юрисконсултско възнаграждение в настоящата инстанция, които на основание чл.228 вр. чл. 143, ал.3 АПК, вр. с чл.37 от Закона за правната помощ и чл. 25а от Наредбата за заплащането на правната помощ съдът определя в размер на 40.90 евро (80 лева). Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение: