Определение № 9311 от 31.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 11402/2023 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба, подадена от С. В. Т., чрез процесуалния му представител адв. Мечкова, за допълване на постановеното по настоящото дело определение № 12935 от 21.12.2023 г., в частта му за разноските. Излагат се съображения, че претенцията за присъждането на такива е заявена своевременно и по делото са представени доказателства за заплатено адвокатско възнаграждение за частното производство. Ответниците – „Р. – 2“ ООД и „В. – Транс ауто“ ЕООД, чрез процесуалния им представител адв. Кирчев, в писмен отговор изразяват становище за недопустимост и неоснователност на молбата. Ответникът – главният архитект на община Велико Търново не взема становище. Върховният административен съд, второ отделение, намира искането за допълване на определението в частта за разноските за процесуално допустимо като подадено от надлежна страна и в срок. Настоящият състав не приема доводите на пълномощника на двете дружества за необходимост от представяне на списък по чл. 80 ГПК като абсолютна предпоставка за произнасяне на съда по направеното искане. В случая се претендира допълване на съдебния акт в частта за разноските, а не неговото изменение. Възражението е относимо единствено към молба за изменение на вече определени разноски, в какъвто смисъл е и т. 8 от Тълкувателно решение № 6 от 2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Настоящата хипотеза не е такава, тъй като в случая липсва диспозитив за възлагане на разноски. Разгледано по същество, искането е основателно. С постановеното по делото определение, чието допълване в частта на разноските се претендира, е оставено в сила определение № 222 от 29.09.2023 г., постановено по адм. дело № 324/2023 г. по описа на Административен съд – Велико Търново. При този резултат в полза на ответника по частните жалби и настоящ искател С. В. Т. се дължат направените за тази инстанция разноски, представляващи адвокатско възнаграждение. Съгласно чл. 81 ГПК във вр. с чл. 144 АПК във всеки акт, с който приключва делото в съответната инстанция, съдът се произнася и по разноските. Противно на възраженията на „Р. – 2“ ООД и „В. – Транс ауто“ ЕООД, претенцията за присъждане на заплатеното от ответната страна адвокатско възнаграждение е заявена още с депозирания от него писмен отговор срещу подадените от дружествата частни жалби. Към него са представени пълномощно и договор за правна защита и съдействие от 20.11.2023 г., представляващ и разписка за заплатен в брой адвокатски хонорар от 1250 лв. за процесуално представителство по настоящото дело. Направеното от частните жалбоподатели възражение на основание чл. 78, ал. 5 ГПК във вр. с чл. 144 АПК за прекомерност на претендираните разноски е неоснователно предвид фактическата и правна сложност на делото и договарянето на адвокатския хонорар в съответствие с определения минимален размер за такъв вид дела по чл. 8, ал. 2, т. 1 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. С оглед изложеното определение № 12935 от 21.12.2023 г. подлежи на допълване, като в полза на С. В. Т. следва да се присъдят направените разноски в размер на 1250 лв., които „Р. – 2“ ООД и „В. – Транс ауто“ ЕООД следва поравно да му заплатят. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение