Определение № 4023 от 03.04.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3247/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на „Еко Партнърс България“АД срещу част от решение № 1495/07.03.2024 г., постановено по адм.д.29/2024 г. по описа на Административен съд – София-град (АССГ). Частният жалбоподател твърди, че обжалваното решение в частта, с която се оставя без разглеждане жалбата му и се прекратява производството по делото има характер на необосновано определение, издадено в противоречие с материалния закон, поради което иска да бъде отменено, а делото да бъде върнато на АССГ с указания за разглеждане по същество на жалбата срещу частта от Решение № ЗД-186/04.12.2023 г. на главния секретар на Министерство на околната среда и водите, издадено по т. 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8.1., 8.2 и 9 от неговото заявление за достъп до обществена информация № 76/03.11.2023 г. Изключително подробни съображения в подкрепа на твърденията и исканията са изложени в частната жалба. Претендира разноски. Ответникът главният секретар на Министерството на околната среда и водите (МОСВ) оспорва частната жалба по съображения в писмен отговор. Не претендира разноски. Върховният административен съд, пето отделение, след като прецени допустимостта на частната жалба и наведените в нея доводи, приема, че е допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна, поради следните съображения: С обжалваната част от решение № 1495/07.03.2024 г., постановено по адм.д.29/2024 г. по описа на АССГ е оставена без разглеждане жалбата на „Еко Партнърс България“АД против частта от Решение № ЗД-186/04.12.2023 г. на главния секретар на Министерство на околната среда и водите, издадено по т. 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8.1., 8.2 и 9 от заявление за достъп до обществена информация № 76/03.11.2023 г., подадено от „Еко Партнърс България“АД. Административният съд е приел, че са налице хипотезите на чл. 159, т. 1 от АПК като е изложил съображения, че в оспореното писмо липсва материализиран отказ да бъде предоставена обществена информация, както се твърди от „Еко Партнърс България“АД, а търсената информация е предоставена като на заявителя е отговорено с позоваване на публичнодостъпни източници за нея. Така постановеното определение е валидно, допустимо и правилно. Административният съд се e произнесъл в законен състав по повод адресирана от него жалба, в която се твърди, че е налице отказ да бъде предоставен достъп до обществена информация, поради което валидно и допустимо е осъществил задължителната служебна проверка относно нейната редовност и допустимост. В съответствие със събраните по делото доказателства първоинстанционният съд е обосновал законосъобразен правен извод, че не е налице изричен или мълчалив отказ да бъде предоставена информацията, поискана по т. 1, 2, 3, 4, 5, 6, 7, 8.1., 8.2 и 9 от заявление за достъп до обществена информация № 76/03.11.2023 г., подадено от „Еко Партнърс България“АД. Видно от съдържанието на Решение № ЗД-186/04.12.2023 г. на главния секретар на МОСВ, издадено по повод цитираното заявление на частния жалбоподател, е разпоредено да бъде предоставен пълен достъп до заявената и налична обществена информация, която е създадена, обработена и съхранявана от МОСВ, съобразно мотивите в това решение. На практика в мотивите на описаното решение липсва отказ да бъде предоставена каквато и да е част от поисканата от „Еко Партнърс България“АД, която да отговаря на критериите за определянето й като обществена и за която МОСВ да е задължен субект да я предостави, а диспозитивът е изцяло благоприятен за заявителя. Следователно липсва подлежащ на оспорване отказ, както се твърди в жалбата, респективно налице е хипотезата на чл. 159, т. 1 от АПК за оставянето й без разглеждане. Справката, изготвена във връзка със същото заявление и обсъждана от първата инстанция отразява изпълнението на решението на субекта по чл. 3 от ЗДОИ, а не самото решение за предоставяне на достъп. Изрично трябва да бъде посочено, че в тази справка е документирано изпълнение на решението на главния секретар на МОСВ, но не е подписана от него, но съдържа изрично описание или чрез препращане към източник информацията, която се предоставя на дружеството. Следователно всички изложени в частната жалба, а и в първоначалната жалба доводи, които първата инстанция е обсъдила в атакувания съдебен акт, не обуславят съществуването на отказ да бъде предоставена обществена информация при наличие на изричен акт, с който се удовлетворява искането за достъп. По изложените съображения обжалваното съдебно решение в частта, която има характер на определение, трябва да бъде оставено в сила като правилно, обосновано и законосъобразно. С оглед изхода на спора и липса на претенция за разноски от ответната страна, разноски не следва да бъдат определяни. По изложените съображения, Върховният административен съд, пето отделение