Определение № 6774 от 23.06.2025 г. на ВАС по адм. д. № 5327/2025 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на М. К. С. от [населено място], чрез адв. Димитров, срещу определение №990/27.03.2025 година на Административен съд гр. Русе по адм.д. № 998/2024 година. С последото е оставено без разглеждане искането по молба с вх.№ 1034/11.03.2025 г. по описа на АС-Русе от М. К. С. от [населено място], община Русе, област Русе, чрез пълномощника адвокат Д. Рътков, за изменение на Решение № 634 от 04.03.2025 г., постановено по адм. дело № 998/2024 г. по описа на АдмС – Русе, в частта му за разноските, като се присъдят и направените от страната (жалбоподател в съдебното производство пред АС-Русе) разноски за адвокатско възнаграждение. Релевира възражения за неправилност. Не отрича, че не е представил списък с разноски, но твърди, че в съдебно заседание на 18.02.2025 година разноските били поискани по пера и суми, което замествало списъка с разноски. Искането за разноски било съпроводено с писмени доказателства за реализирането им. Присъждането на разноски било последица от отмяната на незаконосъобразния административен акт. Прави искане за отмяна на обжалваното съдебно определение и постановяване на друго, с което на М. К. С. да бъдат присъдени разноските за адвокат по адм.д. № 998/2024 година по описа на АС гр. Русе. По делото е постъпил писмен отговор от началник група към ОД на МВР – Русе, РУ 02 Русе. Релевира възражения за неоснователност на частната жалба. При извършена служебна проверка за допустимост на частната жалба, съставът на Върховния административен съд приема, че същата е подадена в срока по чл.230 АПК, от страна с правен интерес. Производството пред Административен съд гр. Русе е образувано по жалба на М. К. С. от [населено място], община Русе, област Русе, чрез пълномощника - адвокат Д. Рътков, срещу Заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 24-3393-000328/26.11.2024 г., издадена от началник група към ОД на МВР – Русе, РУ 02 Русе, с която на основание чл. 171, т. 2а, б. „а“ от ЗДвП на М. К. С. е определена принудителна административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС - лек автомобил марка „Ауди“, модел КУ 5, с рег. №[рег. номер], за срок от шест месеца. С Решение № 634 от 04.03.2025 г., постановено по адм. дело № 998/2024 г. по описа на АдмС – Русе, съдът е отменил заповедта и е присъдил на жалбоподателя държавна такса в размер на 10 лева. С молба с вх.№ 1034/11.03.2025 г. по описа на АС-Русе М. К. С. от [населено място], община Русе, област Русе, чрез пълномощника - адвокат Д. Рътков, прави искане за изменение на Решение № 634 от 04.03.2025 г., постановено по адм. дело № 998/2024 г. по описа на АдмС – Русе, в частта му за разноските, като претендира да се присъдят и направените от страната разноски за адвокатско възнаграждение. С определение №990/27.03.2025 година на Административен съд гр. Русе по адм.д. № 998/2024 година е оставено без разглеждане искането по молба с вх.№ 1034/11.03.2025 г. по описа на АС-Русе от М. К. С. от [населено място], община Русе, област Русе, чрез пълномощника адвокат Д. Рътков, за изменение на Решение № 634 от 04.03.2025 г., постановено по адм. дело № 998/2024 г. по описа на АдмС – Русе, в частта му за разноските, като се присъдят и направените от страната (жалбоподател в съдебното производство пред АС-Русе) разноски за адвокатско възнаграждение. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорващата страна, макар да е заявила своевременно искане за присъждане на разноски, не е представила списък по чл.80 ГПК вр. чл.144 АПК до приключването на делото пред същата инстанция, в който списък претендираните разноски да са описани по основание и размер. Прилагайки т. 9 от ТР № 6 от 6.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК ВКС, съдът е приел, че молбата за изменение на съдебното решение в частта за разноските, когато страната не е представила списък по чл.80 от ГПК, е недопустима. Определението е валидно, допустимо, а по същество правилно. Цитираното ТР № 6 от 6.11.2013 г. по т. д. № 6/2012 г. на ОСГТК ВКС е задължително за съдилищата на основание чл.130, ал.2 ЗСВ. При липсата на процесуална предпоставка от кръга на абсолютните за развитие на производството по изменение на решението в частта му за разноските, искането за това е процесуално недопустимо и правилно е оставено без разглеждане от АС гр. Русе. Неоснователно е възражението на адв. Димитров, че в съдебно заседание на 18.02.2025 година разноските били поискани по пера и суми, което замествало списъка с разноски. Видно от текста на протокола по делото такава претенция по пера и суми не е обективирана. Искането за присъждане на разноски е релевирано общо за държавна такса и адвокатско възнаграждение, без отразяване на сумите. Предвид гореизложеното и на основание чл. 221, ал.2 от АПК във връзка с чл. 236 от същия нормативен акт, съставът на Върховния административен съд