Определение № 949 от 02.11.2023 г. на ВКС по т. д. № 1006/2023 г.

Производството е по чл. 274, ал. 2 от ГПК. „Дая тур“ ЕООД чрез адв. Б. З. обжалва разпореждане № 1469/06.04.2023 г. по в.ч.гр.д. 3349/2022 г., САС, ТО, с което е върната негова частна жалба вх. № 3403/15.02.2023 г. срещу определение № 3239 от 22.12.2022 г. по в.ч.гр.д. 3349/22 г, САС, 15 състав, с което се потвърждава разпореждане № 2612/11.05.2022 г. по т.д. 823/21 г., СГС, за връщане на частна жалба вх. № 9198/17.02.2022 г. срещу определение № 47 от 07.01.2022 г.. по т.д. 823/21 г., СГС за спиране на производството по делото, на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК. Излага съображения за незаконосъобразност на разпореждането. Счита, че е отстранил в срок нередовностите на частната жалба. Необосновано съдът бил приел, че не са отстранени нередовностите на частната жалба. Моли да се отмени обжалваното разпореждане. Към частната жалба са описани като приложени препис от частната жалба, пълномощно и платежен документ за платена държавна такса по сметка на ВКС. Видно от данните по делото пълномощното е 15.5.2023 г., с което „Дая тур“ ЕООД е упълномощила адв. Б. З.. Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното: С разпореждане № 1469/06.04.2023 г. по ч.гр.д. 3349/22 г., САС, ТО, 15 състав, е върната частна жалба вх. № 3403/15.02.2023 г., подадена от „Дая Тур“ ЕООД чрез К. М. срещу постановеното по посоченото дело определение № 3239/22.12.2022 г. С това определение № 3239/22.12.2019 г., въззивният съд е разгледал частна жалба на „Дая Тур“ ЕООД срещу разпореждане № 2612 от 11.5.2022 г. по т.д. 823/21 г., СГС, с което е върната частна жалба вх. № 9198/17.02.2022 г. срещу определение № 47 от 7.1.2022 по т.д.823/21 за спиране на производството по делото, на основание чл. 229, ал.1, т. 4 от ГПК. За да постанови процесното разпореждане от 06.04.2023 г., въззивният съд е приел, че подадената частна жалба вх. № 3403 от 15.02.2023 г., срещу посоченото определение от 22.12.2022 г., е била нередовна, като неотговаряща на изискванията на чл. 278, ал. 4, вр. чл. 284, ал. 2, чл. 284, ал. 4 от ГПК. Предвид цената на иска и видът на обжалваното определение, постановено от въззивния съд, същото подлежи на обжалване, на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК, пред Върховния касационен съд, в този смисъл е била допустима. Въззивният съд е констатирал, че липсва документ за внесена държавна такса, както и че жалбата не е подписана от адвокат, който има надлежно пълномощно, респ. липсват доказателства за юридическа правоспособност на управителя на дружеството-частен жалбоподател. Съобщение, за разпореждането на съда за отстраняване на констатираните нередовности на частната жалба, е връчено на дружеството на 20.03.2023 г. Съобщението е получено от управителя М., лично. В срока, даден от съда, не са постъпили искания от страната, не са направени искания, във връзка с отстраняване нередовностите на частната жалба. Следователно липсва отстраняване на посочените от въззивния съд нередовности. Така констатираните нередовности на частната жалба, подадена на основание чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК, обективно са налице и се установиха и от настоящия съдебен състав. Подадената частна жалба, срещу определението за потвърждаване на разпореждане за връщане на частна жалба, подадена на основание чл. 274, ал. 2 от ГПК, е подадена чрез управителя К. М., като не е доказано, че същият притежава юридическа правоспособност, съгласно изискването на чл. 284, ал. 2 от ГПК. Липсват данни за упълномощаване на адвокат за подаване на частна жалба, респ. частната жалба не е посочено да е подадена чрез адвокат с пълномощно по делото. Към частната жалба липсва приложение за наличие на доказателства за внесена държавна такса по сметка ВКС, в размер на 15 лв, определена на основание чл.284, ал.3, т. 4 от ГПК вр. чл. 19 от Тарифа № 1 за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК. Следователно разпореждането на въззивния съд кореспондира с данните по делото и е съответно на изискванията на чл. 284, ал. 2 и ал. 3 от ГПК. Констатираните нередовности на подадената по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК, частна жалба не са били отстранени в срок. Въззивният съд правилно, в съответствие с данните по делото е върнал така подадената частна жалба. Подадената молба от 15.06.2023 г. вх. № 13 960, към разглежданата в настоящето производство частна жалба, е подадена след срока за отстраняване нередовностите на частната жалба, изтекъл на 27.03.2023 г., както и след постановяване на процесното разпореждане от 06.04.2023 г. Не може да се приеме, че посочените доказателства следва да се съобразят. В производството по чл. 274, ал. 2 от ГПК, съдът взема предвид само тези факти и данни, които са настъпили до момента на постановяване на обжалвания акт. Няма изложени обстоятелства и в разглежданата частна жалба относно подаване на искания до съда. Подадените след срока и след постановяване на процесния акт от съда, не могат да бъдат взети предвид. Следователно разпореждането, с което е върната частна жалба, следва да се потвърди. Така мотивиран Върховният касационен съд на Р България