Решение № 3556 от 30.03.2026 г. на ВАС по адм. д. № 7940/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на Р. К. В. срещу решение на Административен съд – Кюстендил, постановено по реда на чл. 203 и сл. от АПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закон за отговорността на държавата и общините за вреди същото с № 645/15.04.2025г. по административно дело № 541 по описа на съда за 2024г., с което е била уважена исковата претенция на В. за причинени имуществени вреди в размер на 600 (шестстотин) лв., представляващи част от размера на заплатени адвокатски хонорари за процесуално представителство по н.а.х.д. № 650/2019 г. по описа на Районен съд - Кюстендил, както и по канд № 252/2019 г. по описа на Административен съд - Кюстендил по повод обжалване на наказателно постановление № 489/12.04.2019 г. на кмета на община Кюстендил, като искът за горницата е над тази сума до претенцията от 900,00 лева е бил отхвърлен, ведно с цялата претенция за присъждане на неимуществени вреди в полза на същия ищец, в размер на 700 (седемстотин) лева, изразяващи се в негативни емоции и неприятни изживявания, раздразнителност и неспокойствие, засегнати чест и достойнство, укор от близки, приятели и съседи, отчуждаване от обществото, причинени от същото наказателно постановление, ведно с претендираната законна лихва по отношение на отхвърлената част от двете главници, считано от 01.11.2019 г., до окончателното изплащане. В касационна жалба на ищеца Р. К. В., се обжалва решението в отхвърлителната му част по предявените два обективносъединени иска за присъждане на обезщетение за причинени имуществени и неимуществени вреди, насочен против Община Кюстендил за заплащане на сумите съответно над уважения размер от 600,00 лева до претендираната горница от 900,00 /деветстотин/ лева, представляваща пълно обезщетение за причинените на ищеца имуществени вреди от отмененото като назаконосъобразно Наказателно постановление № 489/12.04.2019 г. на кмета на община Кюстендил, както и претендираната сума от 700,00 лева неимуществени вреди за претърпените негативни емоции, свързани с издадения незаконосъобразен административен акт, ведно със законната лихва върху двете претенции, считано от 01.11.2019 г. до окончателното изплащане на сумата. Ответникът – Община Кюстендил депозира отговор, с който оспорва касационната жалба против отхвърлителната част от решението на първоинстанционния съд и излага аргументи за правилност и обоснованост на съдебния акт. Същите биват доразвити и в допълнително постъпило становище, с което се претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна касационна прокуратура дава заключение, че касационната и частната жалби са допустими, но неоснователни. Според участващия прокурор първоинстанционният съд е обсъдил доказателствата, възраженията, относимата и приложимата правна уредба, като извода на съда за неналичието на всички кумулативно изискуеми предпоставки по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ е надлежно мотивиран. Според становището му, при разглеждане на делото в първата инстанция не са допуснати нарушения на материалния закон и процесуалните правила, решението е обосновано и правилно. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима, а разгледана по същество се явява частично основателна. От фактическа страна по делото пред първоинстанционния съд е установено, че с наказателно постановление № 489/12.04.2019 г., издадено от кмета на община Кюстендил, на В. е била наложена глоба в размер на 300 лв. за нарушение по чл. 233 ЗУТ във връзка с чл. 20, ал. 2 от Наредба № 5/2006 г. на МРРБ, изразяващо се в неизпълнение на дадено предписание. Наказателното постановление е било обжалвано пред Районен съд – Кюстендил, по което е образувано АНД № 650/2019 г. В производството ищецът е ползвал адвокатска защита съгласно договор за правна защита и съдействие от 27.05.2019 г. с уговорено и заплатено възнаграждение от 450 лв. С решение № 246/15.07.2019 г. районният съд е отменил наказателното постановление като незаконосъобразно. Решението на районния съд е било обжалвано с касационна жалба от община Кюстендил, по която пред Административен съд – Кюстендил е образувано КАНД № 252/2019 г. В това производство В. отново е бил представляван от адвокат по договор от 01.10.2019 г., с уговорено и заплатено възнаграждение в размер на 450 лв. С решение № 288/01.11.2019 г. касационната инстанция е оставила в сила решението на районния съд, с което наказателното постановление е отменено. В хода на производството по иска за обезщетение пред административния съд са събрани гласни доказателства чрез разпит на свидетели, както и е приета етапна епикриза от 15.07.2019 г., с посочена диагноза [диагноза]. С обжалваното решение Административен съд – Кюстендил при така установените правнорелевантни за спора обстоятелства е приел за установено наличие на незаконосъобразен административен акт – отмененото наказателно постановление, в производството по отмяната на което ищецът е претърпял имуществени вреди, представляващи заплатени адвокатски възнаграждения във връзка с неговото оспорване. Съдът е счел обаче, че претендираните адвокатски възнаграждения са прекомерни с оглед фактическата и правна сложност на делото и ги е редуцирал до минималния размер по Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения – по 300 лв. за всяка инстанция, или общо 600 лв., за които е уважил иска за имуществени вреди, ведно със законната лихва от 01.11.2019 г. до окончателното изплащане. За разликата над 600 лв. до претендирания размер от 900 лв. искът е бил отхвърлен като неоснователен. По отношение на иска за неимуществени вреди съдът е приел, че макар да са налице обичайни притеснения и негативни емоции във връзка с налагането на административно наказание, не са доказани по делото вреди с интензитет и продължителност, надхвърлящи обичайните преживявания, които да се намират в пряка и непосредствена причинна връзка с издаденото наказателно постановление. Поради това искът за неимуществени вреди в размер на 700 лв. е изцяло отхвърлен. Настоящата инстанция приема фактическата обстановка възприета от първоинстанционния съд за правилно установена въз основа на събраните по делото доказателства. Въз основа на същата обаче съдебният състав е достигнал до неправилни правни изводи. Оспореното решение, според настоящия съдебен състав, е неправилно и необосновано по отношение възприетата за недоказана искова претенция по размер над уважената част на обезщетението за имуществени вреди, както и касателно част от неимуществените. В тази връзка, настоящият съдебен състав изразява несъгласие с изложените в отхвърлителната част на оспореното решение мотиви. При преценка размера на възнаграждението първоинстанционният съд правилно се е позовал на Тълкувателно решение № 1/ 15.03.2017 г. на ВАС, но не е съобразил обосновано изводите си с мотивите на решението, според които размерът на обезщетението за сторените съдебноделоводни разноски при защитата на ищеца в производството по оспорване на отмененото НП следва да отговаря на критериите на чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата - да е „обоснован и справедлив", като не води до неоснователно обогатяване. В тази връзка съдебният състав не е изложил отделни мотиви за всеки един от двата договора за правна защита и съдействие, разгледал ги е съвместно, като е обосновал неоснователността на исковата претенция за сумата минимално дължима към момента на двете производства по Наредба № 1 от 09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Обосновал е размерът на присъденото за всяка от двете инстанции възнаграждение с ниската правна и фактическа сложност на поставения за разглеждане пред тях казус. Действително, това е съществен критерий при определяне на адвокатското възнаграждение, но при индивидуализиране на окончателния размер на хонорара страните следва да вземат предвид и продължителността на производството пред двете инстанции, размерът на наложената санкция и други релевантни обстоятелства. В конкретния случай съдебният състав намира, че степента на сложност на казуса не е ниска, след като производството се е развило на две съдебни инстанции, като пред първоинстанционния съд са проведени две съдебни заседания, събрани са и допълнителни писмени доказателства, както и това, че се касае за материя от ЗУТ, която изисква специални знания и умения в съответната област извън общата правна подготовка на защитника. Следвайки логиката на първоинстанционния съд, настоящият състав счита, че размерите на двете възнаграждения не надхвърлят значително размера на минималното нормативноустановено възнаграждение. Този критерий, обаче, не може да бъде меродавен предвид правното действие на решение от 25.01.2024 г. по дело С-438/22 на СЕС. Според изложените мотиви приетата от Висшия адвокатски съвет като съсловна организация Наредба № 1/09.01.2004 г. относно задължителните минимални размери на адвокатските възнаграждения, е равнозначна на хоризонтално определяне на задължителни минимални тарифи, което действие е забранено от член 101, параграф 1 ДФЕС, защитаващ свободата на конкуренция и имащ директен ефект в отношенията между частноправните субекти и пораждащ правни последици за тях. В този смисъл, според указанието на СЕС по дело С-438/22 съдът следва да преценява във всеки конкретен случай релевантните обстоятелства, характеризиращи случая, както и икономическият и правен контекст, в който той се вписва. В конкретният случай е необосновано заключението на първоинстанционния съд, че присъденото адвокатско възнаграждение е прекомерно, тъй като не е съобразено с действителната фактическата и правна сложност на спорното производство, размерът на глобата и действителното участие на процесуалния представител, обсъдени по-горе. В конкретния случай договорените и заплатени възнаграждения за всяка от двете инстанции не надхвърлят обичайно присъжданите на процесуалните представители разноски по дела с подобен характер. Настоящият състав намира, че определеният и заплатен размер от 450,00 лева за процесуално представителство пред всяка от двете инстанции отговарят на реално осъществената процесуална защита и съдействие. Установява се от приложените по делото писмени доказателства, че процесуалният представител на касатора активно и компетентно е осъществил правната защита и съдействие по делото, поради което заплатената сума за всяка от двете инстанции се явява разумна и обоснована. Във връзка с изложените по-горе критерии, които съдебният състав взема предвид, на последно място следва да бъде отбелязано и това, че институтът на намаляване на сторените разноски е изключение, а не правило, като прекомерността подлежи на общо доказване от страна на възразяващия. Същият институт следва да се използва само при наистина безспорни и обосновани хипотези и не следва да бъде препятствие за установяване и утвърждаване на принципа за свобода на договарянето и конкуренцията. В тази връзка съдът намира, че договорения размер на адвокатско възнаграждение по двата процесни договора не е прекомерен и следва да бъде удовлетворен в пълния му размер общо от 900,00 лева равним на 460,16 евро (четиристотин и шестдесет евро ) и 16 е.ц. С оглед на това решението в отхвърлителната по отношение на имуществените вреди част следва да бъде отменено, като исковата претенция бъде уважена изцяло, ведно с акцесорната претенция за законна лихва върху тази сума, считано от 01.11.2019 г. до окончателното издължаване. По отношение на отхвърлената претенция за неимуществени вреди в първоинстанционното производство са събрани оскъдни но непротиворечащи на останалия доказателствен материал доказателства, сред които свидетелски показания и медицинска епикриза, от които правилно е направен извод за причинени негативни емоции, като раздразнителност и неспокойствие, както и засегнати чест вследствие укор от близки и приятели, довели до затваряне в себе си, съдът обаче е пропуснал да вземе предвид това, че всяка подобна емоция води до влошаване качеството на живот на пострадалия, тъй като ангажира негово допълнително време – предназначено за семейството и за себе си. Безпротиворечивите показания за претърпените болки и страдания доказват категорично вредите не само по вид, но са в подкрепа и на претендирания размер на търсеното обезщетение, тъй като сочат на претърпени от ищеца негативни емоции в степен достатъчна да ангажира отговорността на ответника. Засягането на личната сфери на живот е продължило повече от шест месеца и половина. Тези обстоятелства, както бе посочено и по-горе не са били взети предвид от съдебния състав, а те обуславят основателност на претенцията. След комплексно отчитане на всички изложени по горе обстоятелства по вид, интензитет и продължителност на въздействие върху личността на ищеца като цяло, включително върху психическото му състояние, здравния статус, неговата самооценка – т.е. засягането на честта, както и липсата на категорични доказателства за засягане достойнството на ищеца, касаещо промяна в обществената оценка за тази личност, настоящият състав намира, че удовлетворителна от гледна точка на пълна компенсация на причинените неимуществени вреди при съобразяване критериите по чл.52 ЗЗД, установени в съдебната практика би била сума в размер на 300,00 лева, (равнима на 153,39 евро ) като за разликата над нея искът правилно е бил отхвърлен. Предвид частичното уважаване на касационната жалба, посредством пълното уважаване на иска за имуществени вреди и частичното уважаване, на отхвърлената претенция за неимуществени вреди, настоящият състав следва да се произнесе и по разноските за процесуално представителство пред двете инстанции, както и за заплатената държавна такса за касационно обжалване. При този изход от спора в полза на касатора следва да бъде присъдена заплатената за касационното обжалване държавна такса, а присъдените в негова тежест разноски за юрисконсултско възнаграждение следва да бъдат отменени, като на ответната страна бъде присъдена сума в размер от 20,00 евро за първата и 50 евро за касационната съдебна инстанция. Предвид този изход на спора и изрично стореното в тази насока искане от процесуалния представител на касатора, на последния се дължат разноски за двете инстанции, съобразно уважената част на исковете. Доколкото липсва направено възражение за прекомерност на заплатеното възнаграждение за всяка от двете инстанции, същото следва да бъде присъдено съобразно уважената, част от исковите претенции, като бъде присъдена сума в размер на евровия еквивалент на 225,00 лева ( 115,04 евро) за първата инстанция и 750,00 евро за касационната. Воден от горните съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,