Определение № 9746 от 07.10.2026 г. на ВАС по адм. д. № 9525/2026 г.

Производството е по реда на чл. 229 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка със Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е по частна жалба от З. Б. Р. от гр. Велинград, чрез процесуалния му представител адв. Десподски против определение № 3855 от 24.08.2026г., постановено по адм. дело № 789/2026г. по описа на Административен съд – гр. Пазарджик, с което на основание чл. 159, т. 1 АПК е оставена без разглеждане жалбата му срещу мълчалив отказ на Кмета на община Велинград по искане № 94-00/4764 от 18.05.2026г. за издаване на заповед по чл. 192, ал. 2 ЗУТ, с което производството по делото е прекратено и делото като административна преписка е изпратено на кмета на община Велинград за произнасяне в определения от съда срок. В частната жалба се твърди неправилност на оспореното определение като постановено в противоречие със закона и със събраните доказателства – отменителни основания по чл. 209, т. 3 във връзка с чл. 236 АПК. Посочва, че е неправилен извода на съда за липса на формиран мълчалив отказ, тъй като не са били отстранени нередовности в заявлението, тъй като не е била заплатена дължимата се такса. Посочва, че в случая, че са били констатирани нередовности в заявлението, административният орган е следвало да го остави без движение и да даде указания за отстраняването им, което не е сторено. В тази връзка излага съображения, че в случая е бил формиран мълчалив отказ в хипотезата на чл. 57, ал. 5 АПК, а именно при подадено заявление на 18.05.2026г. административният орган е следвало да се произнесе до 18.06.2026г., което той не е сторил и съответно е налице формиран мълчалив отказ. Иска определението да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроиводствените действия. Ответникът кметът на община Велинград не изразява становище по частната жалба. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното определение, и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови първото оспорено определение съставът на АС – гр. Пазарджик е приел, че не е налице формиран мълчалив отказ, съответно не е налице годен за оспорване съдебен акт. Посочил е, че е налице формиран мълчалив отказ само при непроизнасяне на административния орган по редовно и допустимо подадено сезиращо го искане. Приел е, че в случая подаденото от жалбоподателя заявление не е било редовно, тъй като е липсвал приложен документ за платена такса. Обосновал е, че въпреки, че в случая не е спорно между страните, че заявлението не е оставено без разглеждане и жалбоподателят не е бил уведомен за нередовността на заявлението, не е бил формиран мълчалив отказ, тъй като не е възникнало задължение на административния орган за произнасяне, поради нередовността на заявлението. По тези съображения е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото. Въпреки това, тъй като е приел, че е налице висящо заявление е изпратил административната преписка на кмета на община Велинград за произнасяне съобразно дадените в определението указания. Определението е правилно. Съгласно трайната съдебна практика мълчалив отказ се формира в случаите, в които е налице законово задължение на административния орган да се произнесе със съответен акт. При наличие на такова задължение непроизнасянето в срок на административния орган съгласно чл. 58, ал. 1 АПК се счита за мълчалив отказ. В случая е правилен извода на пръвоинстанционния съд, че не е налице формиран мълчалив отказ, тъй като не е възникнало задължение на административния орган да се произнесе, поради нередовността на подаденото заявление. Правилно в оспореното определение съставът на съда е отчел, че административният орган също не е изпълнил задължението си да укаже на заявителя да отстрани нередовностите в искането си. Това обаче не се отразява на липсата на формиран мълчалив отказ, като правилно в тази връзка съдът е отчел, че административната преписка следва да бъде върната на административния орган за даване на указания за отстраняване на нередовностите и произнасяне по заявлението. По изложените съображения оспореното определение като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във връзка с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на Второ отделение