Определение № 5072 от 22.10.2026 г. на ВКС по гр. д. № 4158/2026 г.

Производството е по чл. 274, ал. 3 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба, подадена от Ж. Д. П., чрез адв. С. Б., АК П. срещу Определение рег. № 447 от 10.06.2026 г., постановено по в. ч. гр. д. № 333/2026 г. по описа на Окръжен съд – Хасково, с което е потвърдено Определение рег.№ 216 от 23.02.2026 г., постановено по гр. д. № 238/2026 г. по описа на Районен съд – Димитровград, с което е прекратено производството по гр. д. № 238/2026 г. по описа на Районен съд –Димитровград, поради липса на международна компетентност за разглеждане на спора от съда. Определението се обжалва в една част – по отношение на предявения от Ж. Д. П. против Д. И. К. иск по чл. 59, ал. 11 от СК за изменение размера на дължимата от него издръжка на ненавършилото пълнолетие дете Н. Ж. П. ЕГН ...., поради изменение на обстоятелствата, при които е била определена първоначално такава с влязло в законна сила решение № 411 от 06.12.2017 г. на РС Троян по гр.д. № 1042/2016 г. по описа на РС – Троян. Жалбоподателят поддържа, че въззивното определение в посочената част е неправилно и моли същото да бъде отменено. В срока за отговор насрещната страна – Д. И. К., чрез адв. Ц. А., АК Л., заявява становище за неоснователност на изложените в жалбата доводи за неправилност на обжалваното определение. Настоящият състав на Върховния касационен съд, Пето гражданско отделение, с оглед данните по делото намира, че жалбата е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна и е редовна, като е приложено изложение на касационните основания, но е насочена срещу неподлежащ на касационно обжалване съдебен акт, поради което се явява процесуално недопустима. Производството пред РС Димитровград е образувано по искова молба вх.№ 1564/23.02.2026 г., подадена от Ж. Д. П. против Д. И. К., с която са предявени искове с правно основание чл. 59, ал. 11 от СК за изменение на режима на лични отношения и издръжка по отношение на ненавършилото пълнолетие дете на страните Н. Ж. П. ЕГН...., поради изменение на обстоятелствата, при които е била определена първоначална такава с влязло в законна сила решение № 411 от 06.12.2017 г. на РС Троян по гр.д. № 1042/2016 г. по описа на РС – Троян. В подадената искова молба са изложени твърдения, че от постановяване решението по гр.д. № 1042/2016 г. по описа на РС - Троян до настоящия момент страните /родители/ и двете им ненавършили пълнолетие деца Н. Ж. П. ЕГН.... и Д. Ж. П., [дата на раждане] пребивават постоянно в Обединено кралство Великобритания. Ищецът е изложил и обстоятелства, че режимът на лични отношения с детето е определен от административните служби в Обединено кралство Великобритания съобразно изменението в обстоятелствата, което е настъпило след 02.06.2025 г. В отговора на исковата молба, ответницата Д. И. К. е признала изрично поддържаните от ищеца обстоятелства, че родителите /страни в производството/ и ненавършилите пълнолетие две деца постоянно пребивават в Обединено кралство Великобритания, където е бил определен режима на лични отношения и дължима издръжка от британските административни служи – Служба за издръжка на деца. С Определение рег.№ 216 от 23.02.2026 г., постановено по гр. д. № 238/2026 г. по описа на Районен съд – Димитровград, първоинстанционният съд е приел, че не е международно компетентен да разгледа предявения иск по чл. 59, ал. 11 СК за изменение режима на личните отношения и размера на дължимата издръжка по отношение на ненавършилата пълнолетие Н. Ж. П. от страна на нейния баща, като е прекратил производството по делото. Обосновал е своите изводи с обстоятелството, че към момента на подаване на исковата молба и към настоящия момент ненавършилото пълнолетие дете и неговите родители /страни в производството/ пребивават постоянно в Обединеното кралство Великобритания - държава, която не е страна – членка на ЕС, а е страна по Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата от 1996 г., приложима в случая /приета и ратифицирана и от Република България/. Поради това, съдът е приел че не е международно компетентен да се произнесе по спора като е дал указания на страните се обърнат и сезират международно компетентния съд – съответния съд в държавата по обичайното местопребиваване на детето - Обединеното кралство Великобритания, съгласно правилата на Конвенция за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата от 1996 година. С Определение рег. № 447 от 10.06.2026 г., постановено по в. ч. гр. д. № 333/2026 г. по описа на Окръжен съд – Хасково, въззивният съд е потвърдил определението на РС Димитровград за прекратяване на производството, поради това че РС Димитровград не е международно компетентен да разгледа спора по предявения иск по чл.59, ал.11 СК, тъй като към момента на подаване на исковата молба и към настоящия момент ненавършилото пълнолетие дете и неговите родители /страни в производството/ пребивават постоянно в Обединеното кралство Великобритания. Съдът е достигнал до този извод приемайки, че спорното правоотношение във връзка с изменение на режима на лични отношения и издръжка на детето на основание чл.59, ал.11 СК разкрива международен елемент. Поради това въззивният съд е споделил извода на първостепенния съд, че следва да следи служебно за своята международна компетентност (чл.28 КМЧП) като изследвайки я, е формирал извод за нейната липса. Предявеният иск по чл.59, ал.11 СК за изменение режима на лични отношения и дължимата издръжка от родител на дете поради изменение на обстоятелствата, при които е била определена първоначална такава с влязло в законна сила съдебно решение попада в предметния обхват на Конвенцията за компетентността, приложимото право, признаването, изпълнението и сътрудничеството във връзка с родителската отговорност и мерките за закрила на децата (Конвенцията), ратифицирана със закон, приет от 40-то Народно събрание на 18 януари 2006 г., в сила за Република България от 01.02.2007 г., страна по която е и Обединеното кралство Великобритания. Конвенцията е част от вътрешното право по силата на чл. 5, ал. 4 от Конституцията и е пряко приложима. Съгласно чл. 5 от Конвенцията съдебните или административните органи на договарящата държава, в която детето има обичайно местопребиваване, имат компетентност да вземат мерки за закрила на личността и имуществото му. Основният критерий за определяне на международно компетентния съд за решаване на въпроса относно родителските права на детето и свързаните с него допълнителни въпроси, е обичайното местопребиваване на детето. Компетентността по въпросите по чл. 3, б. "а" и "б" от Конвенцията (съответно за родителската отговорност и нейното делегиране, и за правото на упражняване на родителските права, вкл. за правото на определяне на местопребиваването на детето, както и правото на лични отношения и др.) е абсолютна и не може да бъде дерогирана от националното законодателство, а въпросът за правото на лични отношения с детето е в изключителната компетентност на съдебните органи на държавата по обичайното му местопребиваване. "Обичайно местопребиваване" е мястото, което отразява определена интеграция на детето в социална и семейна среда, за която се съобразяват, наред с други фактори и продължителността, редовността, условията и причините за престоя на територията на тази държава. С разпоредбата на чл.28 КМЧП е предвидено, че за своята международна компетентност съдът следи служебно, независимо от това дали тази компетентност се урежда от регламент на ЕС, от двустранен договор със страна-нечленка на ЕС, от международна конвенция, приета от Република България, или от КМЧП, който намира приложение само ако не са приложими други международни актове. Съгласно цитираната разпоредба определението за наличието или липсата на международна компетентност подлежи на въззивно и касационно обжалване. Последното е допустимо при наличието на предпоставките на общия процесуален закон – чл. 274, ал. 3, във вр. с 280, ал. 1 ГПК, тъй като КМЧП не съдържа специална уредба по отношение допускането на касационното обжалване на определението във връзка с международната подсъдност /в горния смисъл е Определение № 218 от 17.03.2010 год. по ч. т. д. № 44/2010 год. на ІІ т. о. на ВКС/. Поради това в случая е приложима и общата разпоредба на чл. 274, ал. 4 ГПК, предвиждаща изключване на касационния контрол на определенията по дела, решенията по които не подлежат на касационно обжалване. Съответно с разпоредбата на чл. 280, ал. 3, т. 2, пр. първо ГПК е предвидено, че не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела по искове за издръжка. На касационно обжалване е предвидено, че подлежи само решението, с което съдът е решил въпросите по чл. 59, ал. 2 СК и единствено в тази част, която хипотеза в случая не е налице. В случая, въззивното решение се обжалва само в частта му касаеща присъдената издръжка от родител на дете, поради което същото няма да подлежи на касационно обжалване, с оглед указанията на чл.280, ал. 3, т. 2, пр.първо ГПК. Ето защо и с оглед изричната разпоредба на чл. 274, ал. 4 ГПК не подлежи на касационно обжалване и въззивното определение, с което е потвърдено първоинстанционното определение за прекратяване на образуваното производство по иск по чл.59, ал.11 СК. С оглед изложеното, подадената частна касационна жалба се явява процесуално недопустима и като такава следва да се остави без разглеждане, а производството по нея се прекрати. Водим от горното, Върховният касационен съд, Пето гражданско отделение